Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Политическите назначения в съдебната власт*

Политическите назначения в съдебната власт*

Defakto.bg

 

Иван Брегов

Иван Брегов, ИПИ

Когато си избирате лекар, искате да сте сигурни, че сте в ръцете на добър специалист. Ако човекът срещу вас не ви вдъхва доверие, отивате при друг. Но когато трябва да лекувате влошени отношения с партньор по договор или да ви се възвърне чувството за справедливост, попадате на съдия и прокурор, които не можете сами да избирате. Държавата е монополист на справедливостта (с редки изключения, когато се стигне до арбитраж или медиация). Но съдебната власт е и тази, която ви пази от произвола на самата държава, отменяйки незаконосъобразните действия на властта – акта ви от КАТ, да речем, или наредбата за прием на детето ви в детска градина. И е повече от важно правосъдието да вдъхва доверие, защото в лицето на съдиите и прокурорите виждате средството за възстановяване на правдата.

За какво отговаря Висшият съдебен съвет?

За да сте убедени, че съдиите, прокурорите и следователите не са нечии хора, има значение кой и по какви критерии извършва назначаването, периодичната проверка, повишаването и наказването в съдебната власт. Отговорността за тези четири действия лежи на плещите на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това е органът, от който зависи какви лица ще поемат грижата за вашата справедливост. В България съставът на ВСС се състои от 11 души, избрани пряко от съдиите, прокурорите и следователите (магистратска квота) и 11 души, избрани от Народното събрание, тоест от политиците (политическа квота).

Освен да оценяват редовите магистрати, членовете на ВСС имат още една изключително важна отговорност – избират председателите на съдилищата, вкл. върховните, и ръководителите в прокуратурата, вкл. главния прокурор. А това какви лица застават начело в системата, показва какви ценности и качества системата възпитава. За да създадеш увереност в конкретен съд или прокуратура, трябва да подбереш независим човек, готов да удържи на натиска на икономически силни и политически влиятелни фигури. Даването на възможност самите съдии да номинират и предлагат на ВСС кандидати за председатели на съдилищата и да взимат решения по организационни въпроси – именно в това се състои съдийското самоуправление.

Примери за политическо влияние

През изминалата седмица съдийската колегия не успя да избере председател на Софийския градски съд (СГС). Гласовете придобиха и друго деление освен по това кой за кого от двамата кандидати е гласувал. Членовете на ВСС в съдийската колегия, избрани пряко от съдиите, упражниха мотивирано вота си и показаха кой кандидат подкрепят – 5 гласа събра издигнатият от общото събрание на съдиите в СГС Евгени Георгиев, а с 2 гласа остана другият кандидат Светлин Михайлов. Членовете на ВСС, избрани от политическата квота, не изложиха мотиви и гласуваха против двамата кандидати. От това следват три извода за политическата квота във ВСС: не зачита независимостта на съдиите и правото им да се самоуправляват; неразпознала политически удобен (или обществено приемлив) кандидат, саботира избора до намиране на свой човек; нехае за това, че най-големият окръжен съд в страната няма постоянно ръководство.

Други лоши примери са също пословично известни, но не бива да се забравят.

Вече бившата председателка на Административния съд в Перник беше избрана от ВСС в нарушение на императивно правило от Закона за съдебната власт: при кандидати от различни по степен съдилища предимство да има кандидатът от съдилище от същото или по-високо ниво. При наличие на кандидат от същото ниво ВСС избра Десислава Ахладова, която идваше от по-ниско, а именно Районния съд в Перник. Няколко месеца след това магистратската кариера на Ахладова прерасна в политическа – понастоящем тя е заместник-министър на правосъдието.

Когато полето не е изразително маркирано от политиката, назначенията обикновено се извършват при неяснота относно имущественото състояние на някой от претендентите.

По време на конкурсната процедура за избора на председател на Върховния административен съд Георги Чолаков не успя да разсее съмненията около начина на придобиване на част от имуществото си. Въпреки това беше избран за председател.

Широко известната бивша председателка на СГС Владимира Янева зае длъжността при разминавания в имуществената ѝ декларация, на които тогавашният ВСС не обърна внимание. И тогава ВСС предпочете нея пред опонента ѝ, подкрепен от самите съдии в СГС. Янева пък имаше приближеността и подкрепата на Цветан Цветанов. Председателската и съдийската ѝ кариера приключиха с „Яневагейт“, където среща си дадоха действащият премиер, главният прокурор и влиянието на един успял млад българин.

И ако съдебните назначения придобиват публичност поради скандалния си характер, то прокурорските остават дълбоко скрити в подчинеността на цялата прокурорска колегия на главния прокурор. Там успех е дори назоваването на проблем. И един пример е достатъчен за илюстрация – прокурорът по „Яневагейт“ Димитър Франтишек Петров бе избран за заместник-ръководител на Специализираната прокуратура въпреки скандалния случай за удареното от него дете на опашката на училищна лавка. Поведението му е далеч от високите нравствени качества, които законът изисква.

Хроничната болест на съдебната система

Така призваната да изгради имунната система на обществото съдебна система боледува от политически зависимости. И докато поради влошено институционално здраве България изгуби близо 2 млн. кръвни телца за 25 години, то съдебната система губи постоянно ценните си кадри. Политическите назначения демотивират смелите да влязат в надпревара за ръководни позиции и оставят политически удобните да се конкурират помежду си.

В същото време статистиката показва, че системата работи, при това при немалка натовареност за самите магистрати. А причините за редица несъвършенства следва да се търсят не толкова в личността на конкретния магистрат, а в условията, в които е поставен да работи. Тогава сме длъжни да разтоварим от вина редовите съдии и прокурори и да потърсим отговор от политиците.

Склонните на услуги по партийна линия ръководители често нямат отношение нито към институцията, нито към професионалните трудности на колегите си – така те ръководят процеси, които не решават, а задълбочават проблемите. Като краен резултат те засилват недоверието в съдебната власт, а оттам и в самата държавност.

*Текстът е публикуван за пръв път на 22.03.2018 г.  в  сайта www.toest.bg

About De Fakto

Вижте също

М.Стоянова: За братя и сестри, баби и дядовци – таван от 5000 лв. на обезщетенията за болки и страдания при смърт на пътя

„Ако аз изтегля предложението си (за лимит на обезщетенията за неимуществени вреди при смърт на …

Новите конституционни съдии положиха клетва днес (допълнена)

Четирима новоназначени и новоизбрани конституционни съдии положиха клетва на специална церемония в Конституционния съд днес.  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *