Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано /  Варненската Съдебна палата – нов прочит на един срамен проблем за нашата демокрация

 Варненската Съдебна палата – нов прочит на един срамен проблем за нашата демокрация

Defakto.bg

 

 

Петър Обретенов

Според публикация в De Facto на заседание на ВСС е бил поставен въпроса за строеж на съдебна палата в гр. Варна, повдигнат от варненските юристи в писмо отправено до съвета. Изтъква се, че проблемът е стар и наболял. Още в мандата на кабинета на Сакскобургготски министърът на правосъдието Миглена Тачева осигури терен и направи първа копка, но втора копка така и не последва ( на снимката макет на  бъдещата палата).

Проблемът е много по – стар от кабинета на Сакскобургготски. През шестдесетте години на миналия век бях стажант – съдия във Варненския градски съд и тогава в кабинета на председателя, на видно място,  имаше макет на бъдещата съдебна палата. Мисля, че проекта беше много по – стар и датираше отпреди 9.09.1944г.

Разбира се, проектът не се осъществи. По това време правосъдието беше поставено в глуха линия и съществуващите съдебни палати бяха иззети и превърнати в щабове на окръжните ( градски ) комитети на БКП, а за строеж на нови изобщо и дума не можеше да става. Съдебните сгради бяха последна грижа на „ народната” власт .        Днес, след приемането на новата Конституция, правосъдието  е поставено на дължимия нему пиедестал, като една от трите власти, които формират единната държавна власт. Отнетите от тоталитарната власт съдебни сгради бяха върнати, включително и великолепната и грандиозна, според европейски измерения, софийска съдебна палата.

Не ми е известно обаче, при действието на новата Конституция, да е построена нова съдебна палата в България, поне в по – голям град. Освен реституирането на отнетите съдебни палати, настаняването на институциите на съдебната власт се сведе до приспособяване за техните нужди  на вече съществуващи сгради. Така изглежда ще се реши и въпроса за настаняването на Варненската районна прокуратура, по повод на който е бил отново повдигнат въпроса за построяване на съдебна палата.

Поразителен е контрастът, между управляващите съдебната система преди 9.09.1944г. и днес, по този най – важен въпрос за осигуряване на материални условия за доброто й функциониране. Между двете войни, в един период, много по – кратък от изминалия четвърт век от прогласяването с Конституцията на независима съдебна власт, в България са построени много съдебни сгради в окръжни и околийски центрове,  Софийската съдебна палата, сградата на ВАС и стилната сграда на МП на ул. „Славянска”. И това е постигнато от една държава, победена и разорена от продължителна война, принудена да плаща непосилни репарации, претърпяла тежките изпитания на въстания, преврати и необявена гражданска война, принудена да приема и се грижи за настаняването, оземляването и даже – прехраната, на стотици хиляди бежанци  от загубени за нея територии.

И в същата 1926 година, в която България сключва с международни кредитори т. нар. „бежански заем”, за да осигури прехраната, оземляването и построяването на жилища за 250 000 бежанци, се приема закон от 16.07.1926г. за учредяване фонд „Съдебни сгради”, с който, въз основа на отчисления на част от съдебните такси, управляван от комитет възглавяван от Министъра на правосъдието и с членове – началниците на гражданския, наказателния и бюджетния отдел на министерството, един съдия или прокурор посочени от ВКС и един адвокат посочен от ВАС, се започва програма за построяване на съдебни сгради в страната.  За късия период от 10 – 15 години, до началото на Втората световна война, е извършено мащабно строителство на специално планирани и съобразени със спецификата на правораздавателната дейност сгради, които и днес остават като паметници на архитектурно съвършенство. Автономният комитет управляващ фонда планира построяването на общо сто сгради[1]. Тази впечатляваща програма със сигурност щеше да бъде изпълнена, както се вижда от темпото с която е започнало изпълнението й, ако не беше войната и последващото установяване на режим, който не само отнема частната собственост на гражданите, но и прибира в общия кюп на държавния бюджет всички автономни фондове.

Недопустимо и срамно е, че след падането на този режим и  конституционното установяване на правова държава, за правосъдието, което е нейния темел, не е построена нито една нова сграда. Приспособяват се за неговите нужди съществуващи сгради строени за други ведомства, тържествено се откриват от най – висши представители на изпълнителната власт и това се рекламира като голяма грижа и голямо нейно, а не на съдебната власт, постижение. Уви, изобщо не може да се прави сравнение между това, което е направено до войната и кръглата нула проектирани и новопостроени специално за нуждите на съдебната власт сгради. Несравнимо е и отношението на органите, които по Конституция са компетентни да отговарят за този проблем.

Преди близо сто години, под ръководството на Министъра на правосъдието, е създаден и действа изключително успешен модел за построяване на нови съдебни сгради. Днес, изобщо липсва визия по този въпрос, макар че компетенциите на министъра са делегирани на колективен орган от 25 членове и е учредена специална комисия по собствеността на органните на съдебната власт. Това добре личи от дебатите състояли се по повод настояването на варненските юристи за построяване на нова сграда. Самият шеф на комисията по собствеността, чиито задължение е да направи обстойни проучвания и постъпки за разрешаване на този наболял проблем, отказва да се занимава с него с аргумента, че в страната нямало град, в който всички органи на съдебната власт да са в една сграда. Странен аргумент, защото това което е недостатък и се явява проблем, се изтъква като основание за липса на проблем.

Как прокурорите във Варна трябва да влизат в съдебно заседание – с тоги ли ще отиват от сградата на прокуратурата към тази на съда, в торба ли ще ги носят или ще им се осигури специален превоз?

Органите на съдебната власт са функционално свързани и рационалното разрешение е те да са под един покрив. Това не е битов въпрос, а такъв свързан с ефективното изпълнение на нейните функции, но той има значение, което далеч надхвърля съображенията от практическо естество: става въпрос за престижа на съдебната власт. За държавните и общински органи в страната са построени или се предоставят импозантни сгради, които да вдъхват респект и уважение. Това значение на сградата, в която се помещава органа, с още по – голямо основание важи за съдебната власт. В съдебната зала се разрешават важни, понякога съдбоносни за гражданите въпроси, търси се защита, често и от неправомерни действия на изпълнителната власт, или, ако се изразим с морални категории – търси се справедливост. На тези изисквания отговаря съдебната палата в София, която е истински храм на правосъдието, и ако това е много висока летва за другите градове в страната, то стремежът трябва да бъде да се проектират и построят съобразени с неговата специфика, а не импровизирани поради неотложна нужда, сгради.

Материалното осигуряване и стопанисването на имуществото на съдебната власт винаги в съвременната ни история е било в ресора на МП в лицето на неговия министър. Така беше до 2015г. когато с изменение на Конституцията те станаха грижа на ВСС. Това е един от абсурдите, които са резултат от възлагането на ВСС на правомощия, които са в противоречие с волята на конституционните законодатели от ВНС, той е да е  кадрови орган на съдебната власт, но не и  висш административен орган, който управлява тази власт. Но това е отделна тема, към дебат по която ни предизвиква Калин Калъпчиев в добре аргументираното си изследване: „Защо се проваля ВСС ( един незапочнал дебат) . Конкретният случай е показателен, че възлагането на правомощието да управлява имуществото на съдебната власт на един хипертрофиран по численост колективен орган е контрапродуктивно.

 

 

 

About De Fakto

Вижте също

Иззад решетките, Десислава Иванчева обвини: Отстраняват ме преди изборите, зам.-кметът Румен Русев организира всичко

Причината за акцията срещу мен е да бъде заменена със служебен кмет на име Румен …

Поредният проект за ЗСВ: Без 20 заплати за напускащите магистрати с висящи дисциплинарни дела

Поправките за банковата тайна, атестациите, съдебните служители влязоха в НС Занапред съдиите, прокурорите и следователите, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *