Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Нотариуси от България, Румъния, Сърбия и Унгария обсъждат в София новия Регламент за защита на личните данни

Нотариуси от България, Румъния, Сърбия и Унгария обсъждат в София новия Регламент за защита на личните данни

Defakto.bg
Високопоставени представители на нотариалните камари от Унгария, Румъния и Сърбия гостуваха на колегите си в София по повод новия Регламент за защита на личните данни

 Санкциите за нарушения на правилата за личните данни са увеличени до 20 млн. евро или до 4% от общия годишен оборот за предходната финансова година, обяви Димитър Танев, председател на Нотариалната камара

Димитър Танев, председател на Нотариалната камара

По време на четиристранна среща между нотариатите на  България, Румъния, Сърбия и Унгария са   обсъдени перспективите и предизвикателствата пред нотариалната професия с оглед особеностите при прилагането на регламента за защита на личните данни на физическите лица. Домакин на събитието е   председателят Димитър Танев на българската Нотариална камара, а високопоставени гости на форума  са  Димитру Виорел Манеску – президент на Нотариалната камара на Румъния,  Адам Тот – президент на Нотариалната камара на Унгария,  Драган Николич – член на Изпълнителното бюро на Сръбския нотариат и техни колеги, както и  членове на Съвета на НК на РБ,  съобщи пресслужбата на НК.  Събитието e в изпълнение на меморандума за сътрудничество между нотариатите на четирите държави,  сключен през декември 2017 г.

„До 25 май 2018 г. всички администратори на лични данни трябва да са привели в съответствие с Регламента процедурите по обработване им“, заяви при откриването на срещата Димитър Танев. От думите му става ясно, че Регламентът увеличава значително максималния размер на налаганите глоби и имуществени санкции  – за нарушения на законодателството относно защита на личните данни до 20 млн. евро или до 4% от общия годишен оборот за предходната финансова година.

Според  промените,  администраторите вече ще бъдат освободени от задължението си да се регистрират в Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), която е надзорен орган по Регламента за България. „Едно от новите им задължения ще бъде те да поддържат регистри на дейностите по обработване на данни. Това задължение се отнася и до обработващите лични данни – физически или юридически лица, които действат от името на администратора“, информира Димитър  Танев.  В изказването си той подчертава, че  Регламентът въвежда нови права на физическите лица при обработване на техни лични данни, които включват –  достъп до собствените им лични данни, информираност, коригиране при неточност на данните, изтриване на лични данни или правото „да бъдеш забравен“, ограничаване на обработването от страна на администратора или обработващия лични данни, преносимост на личните данни между отделните администратори и право на възражение спрямо обработването им.  Нотариалната камара ще направи предложение спрямо нотариусите да бъдат приети ограниченията на част от задълженията по обработване на личните данни при сегашното изменение на ЗЗЛД.  Аргументите идват от факта, че нотариалното производство е съдебно и в четири закона са дефинирани като лица на които държавата е възложила упражняването на публични функции.

„ Смятам, че е много полезно това, че говорим за предизвикателствата и се опитваме да намираме общи решения. Този подход ни прави по-силни, когато сме заедно, а не поотделно“, е подчертал президентът на НК  на Унгария Адам Тот.  „Независимо дали се намираме в София, Варшава или Букурещ, трябва да даваме единни отговори на обществото“, смята той.

Важни стъпки по отношение на Регламента за защитата на личните данни е направила Румъния, казва  Димитру Манеску. „Сред взетите мерки беше назначаване на двама мениджъри по сигурността на данните. Те преминаха специален курс на обучение. Беше изготвен и проект на кодекс за поведение, който ще бъде представен на надзорния орган с цел одобрение“.  Според него е важно “ нашите нотариати е да се опознаят помежду си и да  споделят идеи“.

„Сръбският нотариат е създаден най-скоро в сравнение с тези в България, Румъния и Унгария,  през 2014 г. , но подобни срещи могат да ни помогнат да се развием по-бързо“, е позицията на  Драган Николич, който също изразява надежда за трайна връзка между нотариалните камари на България и Сърбия, чрез която да бъде обменян опит и добри практики.

По време на четиристранната среща предмет на  дискусии са били и  общите характеристики и различията на национално равнище в методиката на изграждане и функциониране на имотния регистър и кадастъра в съответните държави.  Четирите страни са се обединили около възможностите за сътрудничество по изработването на общи правила за работа с Регламента, отговарящи в максимална степен на спецификата на нотариалната дейност.  В края на работната среща чуждите гости са отправили  благодарност към  Нотариалната камара на България и персонално към председателя Димитър Танев за чудесната организация на събитието, съобщават от НК.   Димитру Манеску е предложил следващото заседание в този формат да се състои в Румъния, като е  изразил надежда предстоящата среща да „бъде на висота на българската“.

About De Fakto

Вижте също

Окончателно: Ефективна и условна присъди за източени сметки от „Инвестбанк“

Делото за източване на над 6 милиона лева от сметки в „Инвестбанк“ приключи. Бившият главен …

Скандалът с „делото за 102 милиона“ зави към дело за обида и клевета, в Пловдив

Председателят на САС Даниела Дончева иска 80 000 лв. обезщетение от съдията Милен Василев Прословутото …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *