Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Авиокомпаниите плащат обезщетения за закъснели полети и при „самоволна стачка“ на екипажите

Авиокомпаниите плащат обезщетения за закъснели полети и при „самоволна стачка“ на екипажите

Defakto.bg

„Самоволната стачка“ на летателния персонал не е „извънредно обстоятелство“, което освобождава авиокомпанията от задължението  да изплаща обезщетение в случай на отмяна или голямо закъснение на полети  дело. Това обяви Съдът на ЕС по дело C195/17, Krüsemann и др.  

Поводът

На 30 септември 2016 г. ръководството на германската авиокомпания TUIfly изненадващо съобщава на служителите си за план за преструктуриране на предприятието.  В резултат за около седмица, след призив на самите служители, летателният персонал излиза в отпуск по болест.   Между 1 и 10 октомври 2016 г. процентът на отсъстващите поради болест, обикновено около 10 %, достига до 89 % при членовете на екипажа в пилотската кабина и до 62 % при салонния персонал.

Вечерта на 7 октомври 2016 г. ръководството на TUIfly уведомява служителите, че е постигнато споразумение с техните представители.

Заради тази „самоволна стачка“ много от полетите на TUIfly са отменени или пристигат със закъснение от три или повече часа. С аргумента – „извънредни обстоятелства“ по смисъла на Регламента на Съюза относно правата на пътниците във въздушния транспорт1, TUIfly отказва да изплати на засегнатите пътници обезщетенията, предвидени в него (250, 400 или 600 евро, в зависимост от разстоянието).  Amtsgericht Hannover и Amtsgericht Düsseldorf (Районен съд, Хановер и Районен съд, Дюселдорф, Германия), сезирани с искове за изплащането на такива обезщетения, питат Съда дали спонтанното отсъствие на съществена част от летателния персонал под формата на „самоволна стачка“ в случая,   попада в понятието „извънредни обстоятелства“, при което авиокомпанията би могла да се освободи от задължението си за изплащане на обезщетение.

Решението  на Съда

В днешното си решение Съдът е категоричен, че спонтанното отсъствие на съществена част от летателния персонал (под формата на „самоволна стачка“ като разглежданата по делата), не попада в обхвата на понятието „извънредни обстоятелства“, което освобождава от задължението за обезщетяване.   Съдът напомня, че регламентът предвижда две кумулативни условия, за да може определено събитие да се окачестви като „извънредни обстоятелства“:

1) поради своето естество или произход то не трябва да бъде присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач и  2) то трябва да се намира извън ефективния му контрол.

В случая Съдът констатира, че тези две условия не са изпълнени.

Първо, преструктурирането и реорганизацията са част от нормалните мерки за управление на предприятията. В този смисъл при упражняването на своята дейност обичайно на авиокомпаниите се налага да се справят със спорове, ако не и с конфликти със служителите или с част от тях.  Следователно в положение, каквото възниква в TUIfly в края на септември и началото на октомври 2016 г., рисковете от социалните последици, които съпътстват такива мерки, трябва да се считат за присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответната авиокомпания.

Второ, не може да се приеме, че разглежданата в случая „самоволна стачка“ се намира извън ефективния контрол на TUIfly.  Действително, тази „самоволна стачка“ не само започва след решение на TUIfly, но въпреки високия процент на отсъстващите същата е преустановена след споразумението, сключено на 7 октомври 2016 г. от TUIfly с представители на работниците и служителите.

Обстоятелството, че въпросното социално движени се квалифицира като „самоволна стачка“, тъй като не е започнала официално по инициатива на синдикална организация, е без значение при преценката на понятието „извънредни обстоятелства“.

Всъщност, ако трябва между видовете стачки да се разграничат онези, които са законни, от стачките, които не са, за да се реши дали трябва да се квалифицират като „извънредни обстоятелства“ по смисъла на регламента относно правата на пътниците във въздушния транспорт,  това би поставило в зависимост правото на обезщетение на пътниците от социалното законодателство във всяка държава членка.И би накърнило целите на този регламент, а именно да се гарантира високо равнище на защита на пътниците, както и упражняване на дейността на въздушните превозвачи при хармонизирани условия на територията на Съюза, казва съдът.

 

1 Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

 

About De Fakto

Вижте също

Новите автомобили на ВСС – на автопилот и (непременно) с бежов кожен салон

Куп екстри в обществената поръчка за колите на съдебния съвет До края на годината членовете …

Проверката „Цумгейт“ не може да е тайна, дори и Цацаров да не е съгласен

Общественият интерес надделява над личните предпочитания на властта При проверки за почтеност, конфликт на интереси, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *