Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / КС освободи ГЕРБ от задължение да търси широко политическо съгласие за самоволно отдаване на суверенитет*

КС освободи ГЕРБ от задължение да търси широко политическо съгласие за самоволно отдаване на суверенитет*

Defakto.bg

Не пазарът чупи бариери, политиците ги вдигат

Пробутването на Всеобхватното икономическо споразумение СЕТА с всички възможни средства продължава. Във Франция президентът Макрон игнорира тревожен доклад на най-добрите си експерти. У нас Конституционният съд демонтира един от предпазителите на Конституцията срещу самоволно отдаване на още суверенитет

Калин Първанов

Калин Първанов

На фона на липсващия ентусиазъм по приемането на СЕТА, натискът за окончателното пробутване на споразумението се засилва. През февруари 2017 г. Всеобхватното икономическо споразумение между ЕС и Канада (ВИТС или СЕТА) беше подкрепено от Европейския парламент с не много убедително за такъв фундаментален въпрос мнозинство. Едва около 58 % от евродепутатите натиснаха бутоните „за“, а резултатът от гласуването показа реалното разделение в обществата на стария континент. По силата на това решение, миналия септември СЕТА влезе предварително в сила, но без някои важни клаузи като механизма за съдене на държави от чуждестранни корпорации в наднационален арбитраж (ICS). За окончателното приемане обаче е необходима ратификацията на парламентите на 28-те държави членки, а засега само 8 от тях са направили това.

Протести у нас срещу ратификацията на СЕТА

Препятствията пред така наречената „свободна търговия“ обаче продължават да падат едно по едно. И това очевидно не е стихиен процес по естествено разширяване на „свободния пазар“, както твърдят неговите привърженици. Не пазарът чупи бариерите (регулациите), просто политиците ги вдигат. В това отношение особено показателна е срещата между министър-председателя на Канада Джъстин Трюдо и президента на Франция Емануел Макрон преди два дни в Париж, на която двамата обсипаха СЕТА със суперлативи. Политическата реакция на Франция е изненадваща на фона на тревожните констатации в експертен доклад на най-високо ниво, възложен не от друг, а от близкия съратник и съпартиец на Макрон – премиерът Едуар Филип. Както сп. „a-specto“ писа, докладът http://a-specto.bg/ot-kakvo-se-stresna-franciya/, в изработването на който са ангажирани светила на френската наука и администрация, поставя под много сериозни съмнения ползите от това споразумение, а в същото време предупреждава за редица рискове, най-вече в областта на демократичното управление, здравето и безопасността на храните. Документът е особено критичен към екологичната политика на Канада. Което не попречи на самия Макрон да определи СЕТА като „договор, който отговаря на ценностите ни“ и който „съвместява икономиката с екологичните, социални и санитарни въпроси“. Трюдо пък го изведе до „нов стандарт за всички търговски спогодби, които ще се сключват в бъдеще“. „Очакваните ползи от споразуменията за свободна търговия в миналото са били надценени от техните инициатори, въздействията от тях са били силно подценени, а отрицателните външни въздействия са били просто игнорирани. Но либерализацията на търговията не винаги е фактор за нетно увеличение на общото благосъстояние”, се казва още във френския доклад, поръчан от администрацията на Макрон. И още от него: „Като изключим очевидното му геополитическо значение, механизмът за уреждане на спорове инвеститор-държава (ICS) всъщност не е от полза в отношенията между Европейския съюз и Канада”. Каква геополитика, нали ни убеждават, че става дума за „свободна търговия“? Тоест, за освобождаването на търговията от опеката на политиката!

Очевидно, политиката и търговията вървят ръка за ръка, както и политиката и правото. На този извод пък ни навежда  решението на българския Конституционен съд. Институцията, в която доминират подсказани, а някои и назначени  от  парламентарни мнозинства на ГЕРБ юристи, развърза ръцете на управляващата партия за по-безпроблемно и гладко ратифициране на СЕТА.  Досега пред това съществуваше един конституционен проблем: член 85, алинея 1, точка 9 от основния закон предвижда международни договори, които предоставят на ЕС правомощия, произтичащи от българската Конституция, да бъдат ратифицирани с мнозинство от две трети от Народното събрание. В случай на прилагане на текста при сегашното разположение на силите в българския парламент, ГЕРБ трябваше да потърси подкрепа и от опозиционната БСП, която нееднократно е изразявала резерви към СЕТА. След искане за тълкуване от президента Румен Радев обаче КС отсъди http://www.constcourt.bg/bg/Blog/Display?id=704&type=1, че  чл. 85, ал. 1, т. 9  не се отнасят до смесените търговски споразумения, каквото, според съда, е СЕТА. За съжаление, в интернет страницата КС все още не са публикувани мотиви и засега не може да разберем как пазителите на Конституцията са изтълкували, че едно смесено търговско споразумение не предоставят допълнителни правомощия на ЕС. Чрез СЕТА такива правомощия се отдават даже не просто на ЕС, а на Съвместен комитет Канада-ЕС. Създава се и Форум за регулаторно сътрудничество, пред когото отделните страни са задължени да съгласуват законодателството си още на предварителен етап с оглед възможното противоречие на обсъжданите разпоредби с Всеобхватното икономическо споразумение. От страницата на КС става ясно обаче, че решението е прието с осем гласа, а останалите четирима съдии са били на особено мнение единствено по допустимостта на питането. Тоест, казали са – не ни занимавайте с такива въпроси!

Какво следва практически от решението на Конституционния съд? Не е нужно да се търси широко политическо съгласие за поредното отдаване на суверенитет, произтичащ от българската Конституция. Ратификацията на СЕТА може да мине рутинно през парламента, дори и кворумът в момента да е от само 50 % плюс 1 от народните представители. Вече се чуха предупреждения за възможен куриоз, при който биха били достатъчни дори и… 61 гласа.

На фона на други актуални събития в демократичния свят, при които двама президенти и един премиер мога да наредят изстрелването на 100 ракети срещу суверенна държава, без да дочакат решения нито от собствените си парламенти, нито от международни организации и съюзи, в които членуват, защо пък една четвърт от народните избраници да не могат да вкарат страната си във Всеобхватно икономическо споразумение, в което не са предвидени механизми за изход?

Ето, че в най-демократичната част от света, демокрацията и институциите все пак работят! В услуга на техните собственици.

*Източник: а-speсto, със съгласие на автора

Заглавието е на редакцията

About De Fakto

Вижте също

Търговският регистър не тръгва, Цачева сезира прокуратурата и ДАНС

Въпреки очакванията за „изчистване“ на проблема, достъпът до Търговския регистър остава блокиран. Нещата очевидно са …

Почина следователят Румен Андреев

Бившият директор на Националната следствена служба и зам.министър в МВР е починал снощи във вилата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *