Последни новини
Home / Законът / Окончателно „невинен“ за варненския съдия Светлозар Георгиев

Окончателно „невинен“ за варненския съдия Светлозар Георгиев

Defakto.bg

С 2 срещу 1 гласа ВКС смята, че той, макар и  „леко“, опитал да убеди прокурор за прекратяване на дело

Варненският съдия Светлозар Георгиев е невинен за престъпление срещу правосъдието. Това е окончателното решение на Николай Дърмонски, Румен Петров и Валя Рушанова от Върховния касационен съд.

Делото срещу съдия Георгиев попадна в светлината на прожекторите по няколко причини. Първо, това бе съдията на сегашния зам.-председател на парламента Веселин Марешки. Второ, сигналът срещу него бе подаден от прокурора по делото Виолета Радева, наградена впоследствие от Сотир Цацаров (въпреки че много усилия на ДАНС не откриха прегрешения на съдията по казуса „Марешки“). Трето, заради започналото разследване Светлозар Георгиев се отведе от делото на финала му, преди последните парламентарни избори. А след тях процесът на Марешки премина към СГС. Четвърто, магистратът фигурираше в „обвиненията“ срещу „уволнения“ зам.-шеф на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Георги Гатев, че единият съдействал на другия за осъществяването на дължимата по закон проверка дали не е бил обект на нерегламентирани СРС.

А най-набиващото се на очи е, че варненският съдия Светлозар Георгиев, въпреки сигналите на прокурор Радева, в крайна сметка бе обвинен и съден не по делото „Марешки“, а за съвсем друго. Конретно – че опитал да „натиска“ друг прокурор, Здравка Задгорска, да прекрати дело срещу негов приятел – полицая Николай Добрев. Комуникацията е установена по време на следенето му от ДАНС. Случаят също е известен – връщайки се от лов, полицаят Добрев забравил ловната си пушка върху багажника на личния си автомобил, а прокуратурата му повдигнала обвинение за неправомерно съхранение на законното оръжие след сигнал на бдителен гражданин.

„Намесата“ на съдия Георгиев е, че в проведения разговор с прокурорката той й изтъкнал житейските аспекти на цялата случка със забравената ловна пушка. „Невинен“, четат и трите съдебни инстанции.

Във ВКС с 2 срещу 1 гласа обаче приемат, че една реплика на съдията Георгиев към прокурора Задгорска надхвърляли границите на позволеното. Но не съставлявала престъпление поради „изключително ниската степен на обществена опасност“. Няма данни за неправомерно поведение, заявява несъгласната Валя Рушанова.

Ето съобщението на ВКС:

„С Решение № 81/26.04.2018 г. по наказателно дело № 1277/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решение от 01.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 693/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което първоинстанционната присъда по н.о.х.д. 1205/2017 г. на Софийския градски съд е потвърдена. С нея подсъдимият Светлозар Георгиев е признат за невиновен за това, че на 02.12.2016 г. в гр. Варна, в сградата на Съдебната палата, склонявал длъжностно лице от прокурорските органи – Здравка Задгорска – прокурор при Районна прокуратура – Варна, да наруши свои служебни задължения във връзка с правораздаването, като я подбуждал, в качеството й на наблюдаващ разследването по досъдебно производство, водено срещу лицето Николай Добрев, да вземе решение за прекратяване на досъдебното производство с мотива, че деянието е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 289, пр. 2 от НК (склоняване на длъжностно лице от прокурорските органи да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздаването).

Съдебният състав на ВКС приема, че касационният протест не може да бъде уважен и въззивното решение, макар и не по изложените в него съображения, следва да бъде оставено в сила.

Върховните съдии пишат, че за разлика от предходните съдебни състави, принципно споделят становището, застъпено в посоченото в протеста решение на ВКС по н. д. № 508/2017 г., че инкриминираните разпоредби на чл. 10 („при осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и разследващите органи са независими и се подчиняват само на закона“) и чл. 14, ал. 1 от НПК („съдът, прокурорът и разследващите органи вземат решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона“), освен че представляват основни принципи на наказателния процес, те съдържат и безусловни правни задължения към държавните органи – субекти на този процес. Едно от най-важните такива е именно правораздавателните органи да вземат решенията си по вътрешно убеждение, без каквато и да било външна намеса, т. е. всички наказателно отговорни лица следва да се въздържат от оказването на въздействие върху психиката на лицата, осъществяващи правораздавателна дейност при изпълнение на служебните им задължения. Това в още по-голяма степен би следвало да се отнася за самите магистрати по отношение на делата, разглеждани и решавани от техните колеги.

Мнозинството от касационния състав приема (при установеното принципно различие с предходните инстанции в тълкуването на горепосочените разпоредби), че с  изречената от подсъдимия реплика „Мисля, че от човешка гледна точка си е за помагане, член девет отвсякъде. Ти ще си прецениш вече…“ е осъществено мотивационно въздействие от страна на Георгиев върху психиката на прокурор Задгорска при осъществяване на правомощията й след завършване на разследването по висящото досъдебно производство. С уговарянето – внушаването й да възприеме предложената от подсъдимия правна квалификация на извършеното от познатия му Добрев деяние, макар и като един напълно възможен и правно регламентиран изход, е оказано въздействие – натиск върху вътрешното й убеждение.

Според мнозинство от касационния състав обаче извършеното от подсъдимия Георгиев деяние разкрива толкова ниска степен на обществена опасност, че тя е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК. Макар и да осъществява признаците на състава на престъплението по чл. 289, пр. 2 от НК, като очертава типичните особености на общественоопасното деяние, то е засегнало съвсем незначително обществените отношения, които са обект на защита, като самият интензитет на оказаното въздействие е изключително нисък. В решението на ВКС пише: „Буквално веднага – още със следващата реплика, подсъдимият е засвидетелствал уважение и респект към правомощието на свидетелката да вземе своето решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Въпреки проведеното щателно разследване, което в някои моменти, както е приел първоинстанционният съд, съдържа проявления на форми за упражняване на натиск върху разпитаните по делото като свидетели магистрати, по делото не са установени други реплики или действия, осъществени от подсъдимия, които да имат връзка с решаването на въпросното дело. Самият прокурор Задгорска не само не е сезирала компетентните органи за проведената с Георгиев среща, но само четири дни след инкриминираната по настоящото дело дата, е внесла обвинителен акт срещу Николай Добрев“.

Решението на ВКС е подписно с особеното мнение на член на съдебния състав, свързано с несъгласие с направения от мнозинството извод за съставомерност на деянието по чл. 289, пр. 2 от НПК. Според особеното мнение извършеното от подсъдимия деяние не притежава характеристиките на склоняване към нарушение на служебни задължения.

 

About De Fakto

Проверете също

Честит празник на духовността, българи!

Честит 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост! Ден, …

Експертът Стоил Стоилов: ЦИК запази възможностите за безнаказани манипулации на машинния вот

Вчера  ЦИК обяви, че няма да има контролно броене на индивидуалните разписки от машинното гласуване …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.