Последни новини
Home / Законът / Адвокатите: Наднорменият и некомпенсиран труд на военнослужещите се трансформира в право на обезщетение, след напускане

Адвокатите: Наднорменият и некомпенсиран труд на военнослужещите се трансформира в право на обезщетение, след напускане

Defakto.bg

 

Право на обезщетение за наднормен  труд, положен от военнослужещи, който не е компенсиран с почивка, възниква от момента на прекратяване на трудовия договор.  От този момент започва да тече и 3-годишната погасителна давност за работодателя.

Това казва Висшият адвокатски съвет в  становище до Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС   по повод предстоящо тълкуване на противоречива практика за възмездяването на труда над нормативно установения от военнослужещи.

Състав на Върховния касационен съд /ВКС/, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение предложи на ОСГК да постанови тълкувателно решение по следния въпрос:

„В кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужащ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент изпада в забава работодателят по отношение на това вземане и съответно от кой момент започва да тече погасителната давност за същото, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение.“

Поставеният въпрос е от съществено значение за правилното прилагане на закона от съдилищата, защото е налице „противоречиво разрешаване на порблема от различни състави на Върховния касационен съд”, посочва ВАдвС. Според защитниците тълкувателното решение не трябва да обхваща само полагане на труд при 24-часови дежурства, а всички случаи на полагане на труд от военнослужещи извън нормалната продължителност на служебното време, с изключение на случаите, визирани в чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 2 ЗОВСРБ и чл. 196 ЗОВСРБ.

Мотиви

В разпоредбата на чл. 194 ЗОВСРБ са дефинирани нормалната и общата продължителност на служебното време на военнослужащите.  В ал. 1 на чл. 194 ЗОВСРБ е посочено, че нормалната продължителност на служебното време на военнослужащите е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.  В ал. 2 на чл. 194 ЗОВСРБ е посочено, че общата продължителност на служебното време на военнослужащия в денонощие не може да надвишава с повече от една втора нормалната дневна продължителност на служебното време. В случай на превишаване на общата продължителност на служебното време, се заплаща допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1 т. 3 ЗОВСРБ за изпълнение на възложени задължения извън установеното служебно време.

Заплащане при превишаване на нормалната продължителност на служебното време не е предвидено.

В чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ изрично е предвидено, че в случаите на полагането на труд извън нормалната продължителност на работното време, компенсирането на това превишаване да се осъществява с намалено служебно време и по този начин да се регламентира почивката. Редакцията на текста от 2016 г. предвижда това компенсиране да се осъществява при условия и по ред, определени с акт на министъра на отбраната по чл. 194, ал. 8 ЗОВСРБ. Освен компенсирането с почивка на труда, положен извън нормалната продължителност на служебното време, друга компенсация, включително и парична, не е посочена.

По аналогия

Адвокатите са категорични, че съществува празнота в закона и вместо тя да се трупа за сметка на военносслужещите, е редно по аналогия ( чл. 46, ал. 2 ЗНА), да се приложи чл. 136а КТ от  Кодек на труда. Според  нормата, работодателят по своя инициатива и своя заповед има право да удължи установеното работно време над неговата нормална продължителност за определен период от време. Удължаването на нормалната продължителност на работното време се компенсира чрез съответното му намаляване в други работни дни. Работодателят е длъжен да компенсира удължаването на работното време в срок от четири месеца след изтичане на това удължаване. В случай, че не изпълни задълженията си в определения от закона срок, то работникът/служителят има право сам да определи времето на компенсацията. В случая става дума за право на работника/служителя, а за задължение. В случай на неупражняването му, това не може да доведе  до вредни последици за самия работник/служител.  При прекратяване на правоотношението, правото на компенсиране на положения труд над нормалната продължителност на работното време, в случай, че компенсиране не е осъществено, се трансформира в право да се получи парично обезщетение за положен извънреден труд.

Прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 136а КТ, следва изводът, че към момента на прекратяване на договора за кадрова военна служба за военнослужещия възниква  вземането за заплащане на обезщетение за извънреден труд, в случай, че положеният от него труд над законово определената нормална продължителност на служебното време не е компенсиран с почивка, казват в становището си адвокатите.

От този момент започва да тече и тригодишната погасителна давност за това вземане.

Към момента на полагане на труд извън нормалната продължителност на служебното време, военнослужещият няма право на парично възмездяване на този труд, а само право на компенсиране на труда с намалена продължителност на служебното време през останалите работни дни, т. е. с почивка и то само до момента до който той има качество на военнослужещ.

С прекратяване на договора за кадрова военна служба и в случай, че не е получил компенсацията, визирана в чл. 194, ал. 5 ЗОВСРБ, правото му се трансформира в право да получи парично обезщетение. Давността по време на действие на договора за кадрова военна служба за паричното вземане за положен извънреден труд не може да тече, тъй като това вземане не съществува. То възниква с факта на прекратяване на служебното правоотношение, след като трудът над нормалната продължителност на служебното време не е бил компенсиран с почивка, така както е прпедвидено в чл. 195, ал. 5 ЗОВСРБ.

Заключение

Въз основа на изложеното, Висшият адвокатски съвет намира, че Общото събрание на гражданската колегия на Върховния касационен съд следва да приеме в тълкувателното си решение, че вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определената нормална продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивка, възниква към момента на прекратяване на служебното правоотношение.

От този момент работодателят изпада в забава и започва да тече погасителната давност за това вземане, тъй като е станало изискуемо в момента на прекратяване на договора за кадрова военна служба.

 

About De Fakto

Проверете също

На протест: Мая Манолова поиска ревизия на реституции и заменките на земи в София

Крайно време е да има сериозна ревизия в законността на извършените реституции, заменки и устройствени …

Да има нов мегасъвет на трите власти, одобри ВСС. Панов и Марчева – против

С голямо мнозинство Висшият съдебен съвет каза „да“ на създаването на нов мегасъвет между изпълнителната, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.