Последни новини
Home / Законът / Генерален адвокат до Съда на ЕС: Ако не накърнява личния живот, достъпът до електронни данни е оправдан и за „не особено“ тежки престъпления

Генерален адвокат до Съда на ЕС: Ако не накърнява личния живот, достъпът до електронни данни е оправдан и за „не особено“ тежки престъпления

Defakto.bg

Генералният адвокат Saugmandsgaard Øe предлага на Съда да постанови решение,  че дори престъпленията, които не са особено тежки, могат да оправдаят достъпа до базовите електронни съобщителни метаданни, ако този достъп не накърнява сериозно личния живот.  

 Заключението е по дело  C-207/16, Ministerio Fiscal, предстои съдебното решение  да бъде постановено.

Казусът

В разследване на грабеж на портфейл и мобилен телефон испанската съдебна полиция отправя до съдия-следователя искане да ѝ предостави достъп до идентификационните данни на ползвателите на телефонни номера, активирани с откраднатия мобилен телефон през период от 12 дни, считано от деня на грабежа.

Съдия-следователят отхвърля това искане със съображението, че деянията, довели до наказателното разследване, не представляват „тежко“ престъпление — т.е. не се наказва с лишаване от свобода над пет години, а в  Испания достъпът до идентификационните данни е  възможен само за този вид престъпления.

Испанската прокуратура (Ministerio Fiscal)  обжалва това решение пред съд на провинция Тарагона ( Audiencia Provincial de Tarragona).

Според  Директивата за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации1 държавите членки могат да ограничават правата на гражданите, когато това е „необходима, подходяща и пропорционална мярка в рамките на демократично общество, за да се гарантират националната сигурност, отбраната, обществената безопасност и превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления или неразрешено използване на електронна комуникационна система”.

В решения Digital Rights2 и Tele2 Sverige3 Съдът е използвал понятието „тежки престъпления“, за да прецени законосъобразността и пропорционалността на намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот, както и в правото на защита на личните данни; тези две права са залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз.

Audiencia Provincial de Tarragona посочва, че след приемането на решението на съдия- следователя испанският законодател е въвел два алтернативни критерия за определяне на тежестта на престъплението, при която запазването и оповестяването на лични данни са разрешени.

Първият е материалноправен критерий, който е свързан с терористични престъпления и престъпления, извършени в рамките на престъпна организация.

Вторият е нормативен критерий, който определя минимален праг от три години лишаване от свобода.

Испанският съд  подчертава, че този праг може да обхване огромното мнозинство от наказателни квалификации. Ето защо Audiencia Provincial de Tarragona иска от Съда да установи как се определя тежестта на престъпленията, над която накърняването на основните права може да бъде обосновано — от гледна точка на посочените съдебни решения — при достъпа на компетентните национални органи до лични данни, запазени от доставчиците на електронни съобщителни услуги.

Заключение

В днешното си заключение генералният адвокат най-напред констатира, че мярка като поисканата от съдебната полиция в настоящия случай представлява намеса в правото на зачитане на личния и семейния живот и в правото на защита на личните данни.

Според генералния адвокат обаче в решения Digital Rights и Tele2 Съдът е установил корелативна връзка между тежестта на установената намеса и сериозността на съображението, която я обосновава.  Ето защо, за да се изисква такава намеса трябва да е налице „тежко престъпление“, което прави възможно дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения, е необходимо намесата да е сериозна.   Според генералния адвокат в настоящия случай този основен елемент отсъства, като  добавя, че естеството на намесата в случая е се  отличава от онези, които са предмет на двете съдебни решения.

Мярката е целенасочена и предназначена да даде  възможност за достъп на компетентните органи за нуждите на наказателно разследване до данни, притежавани за търговски нужди от доставчици на услуга, и обхваща единствено самоличността (лично, фамилно име и евентуално адрес) на ограничена категория абонати или ползватели на конкретно средство за комуникация, т.е. лицата, чийто телефонен номер е бил активиран от откраднатия мобилния телефон, чиято кражба се разследва, при това през ограничен период, а именно около 12 дни.

Според генералния адвокат евентуалните вредоносни последици за лицата, за които се отнася разглежданото искане за достъп, едновременно са умерени и ясно очертани, тъй като поисканите данни не е предвидено да бъдат оповестявани на широката общественост и възможността за достъп, с която разполагат полицейските органи, се съпътства от процесуални гаранции, понеже е свързана със съдебен контрол. Ето защо намесата, произтичаща от предаването на тези данни за гражданското състояние, не се отличава с особена сериозност, защото при конкретните обстоятелства такива данни не засягат пряко и интензивно интимната сфера на личния живот на съответните лица.

Генералният адвокат посочва, че съгласно Директивата дерогирането на принципа на поверителност на електронните съобщения може да се обоснове с общия интерес от  превенция и преследване на престъпленията, без по друг начин да се уточнява естеството им.  Следователно не е задължително престъпленията, които легитимират разглежданата ограничителна мярка, да могат да се окачествят като „тежки“ по смисъла на решения Digital Rights и Tele2.  По мнение на генералния адвокат само когато претърпяната намеса е особено сериозна, престъпленията, които могат да обосноват такава намеса, трябва също да бъдат особено тежки.  Обратно, в случай на намеса, която не е сериозна (т.е. когато данните, чието предаване се иска, не засягат сериозно личния живот), дори престъпления, които не са особено тежки, могат да обосноват  достъпа до поисканите данни.

Генералният адвокат приема, че правото на Съюза допуска възможността за компетентните органи да имат достъп до държаните от доставчици на електронни съобщителни услуги данни за идентификация, позволяващи да се издирят предполагаемите извършители на престъпление, което не е тежко. 

В светлината на Директивата,  поискана от съдебната полиция в настоящия случай мярка, макар и да засяга  основни права, не е толкова сериозна, че да налага  достъпа й да е свързан с разследване на тежко престъпление.

 

1 Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, 2002 г., стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 11).

2 Решение от 8 април 2014 г., Digital Rights Ireland (C-293/12 и C-594/12, вж. ПС № 54/14). В това решение Съдът обявява за невалидна Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (ОВ L 105, 2006 г., стр. 54; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 53, стр. 51).

3 Решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige (C-203/15 и C-698/15, вж. ПС № 145/16). В това решение Съдът постановява, че правото на Съюза от една страна „не допуска национална правна уредба, която за целите на борбата с престъпността предвижда общо и неизбирателно запазване на всички данни за трафик и данни за местонахождение на всички абонати и регистрирани ползватели на всички електронни съобщителни средства“, а от друга страна „не допуска национална правна уредба, която регламентира защитата и сигурността на данни за трафик и на данни за местонахождение, и по-специално достъпа на компетентни национални органи до запазените данни, като в рамките на борбата с престъпността не ограничава този достъп само до целите за борба с тежката престъпност, не го подчинява на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура и не изисква разглежданите данни да се запазват на територията на Съюза“.

 

 

 

 

About De Fakto

Проверете също

Предложеният „независим“ обвинител се „бие“ с Конституцията, нужно е поне тълкуване на КС

Гласуваният извънредно в събота от Министерския съвет проект за „независим“ обвинител, който ще разследва главния …

Иерархично подчинени прокурори ще избират „Независим“ прокурор за „независимо“ разследване на главния

 Нова правна фигура на независим прокурор,  който ще може да разследва и ще бъде независим …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.