Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Прокуратурата предлага: Без отговорност за провокация към подкуп, имунитет срещу свидетелстване, по-продължителни арести

Прокуратурата предлага: Без отговорност за провокация към подкуп, имунитет срещу свидетелстване, по-продължителни арести

Defakto.bg

Инициативите са в доклада прилагането на закона и работата на обвинителите и разследващите през 2017 г.

„Внимателно обмисляне“ на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп, търсене на форми на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления,  увеличаване на срока на предварителния арест по обвинения за организирана престъпност, както и на срока за използване на специални разузнавателни средства (СРС), прилагане на СРС и за финансови и данъчни престъпления. Това са част от предложенията на прокуратурата за законодателни промени в доклада за дейността й през 2017 г. Докладът бе публикуван днес.

А предложенията – част от тях бяха и в миналогодишния доклад, привличат вниманието и заради актуални шумни акции.

Сотир Цацаров

Иначе традиционно в доклада на главния прокурор, който се разглежда от ВСС и се изпраща в парламента, се дават цифри за разкриваемостта на престъпленията, броя на водените дела и внесени обвинителни актове, оправдателните и осъдителни присъди и т.н.

Увеличение на регистрираните престъпления, спад на разкриваемостта

По данни на МВР, през 2017 г. са регистрирани 106 659, които са с 2,8 % повече от 2016 г.

Разкрити са 46 650 престъпления, което е с 5,7 % по-малко от 2016 г.
Разкриваемостта през 2017 г. е 43.7%, като спрямо 2016 г. се наблюдава спад с 3.9%, сочи докладът. Спрямо 2015 г. обаче тези показатели са по-добри.

Най-голям дял сред регистрираните престъпления заемат тези срещу собствеността, следвани от общоопасните престъпления, има ръст при икономическите престъпления и престъпленията срещу личността.

В същото време най-много обвинителни актове са внесени за общоопасни престъпления, едва на второ място са тези срещу собствеността.

По-малко спрени дела, повече прекратени

Решените от прокурор дела на производство са 120 676 (126 944 през 2016 г.; 128 893 през 2015 г.). Намалението съответства на тенденцията на намаляване на новообразуваните и наблюдавани досъдебни производства, се казва в доклада.
Броят на спрените досъдебни производства намалява (49 602; 56 038; 60 718), спрямо предходната година с 11.5%, а спрямо 2015 г. с 18.3%. Намалението се дължи и на отмяната на института на незабавното производство.

С преимуществен дял са спрените ДП поради неразкриване на извършителя (чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК) – 90.9%, но разкриваемостта на престъпленията е ангажимент на компетентни органи, извън системата на прокуратурата, подчертава Цацаров.
Прекратените дела (без тези по давност) като абсолютна стойност са 32 284 (31 712; 31 678). Като дял спрямо приключените ДП са 26.5% (24.6%; 24.2%) и се отчита минимален ръст през последните три години.
Прекратените по давност дела са 39 067 (36 612; 37 180), а по реда на Глава двадесет и шеста НПК са прекратени 13 дела.

Оправдателните присъди – традиционно под 3 %

В съд са внесени 33 542 (34 482; 33 411) прокурорски акта (обвинителни актове –
50.5%, предложения за споразумения – 30.7% и постановления с предложения за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК – 18.8%), като се отчита намаление спрямо предходната с 2.7%.
Продължава тенденцията за намаляване на абсолютния брой върнати от съда на прокурор дела в последните три години – 1 563 за 2017 г. (1 689; 1 710), което е намаление спрямо 2016 г. – със 7.3% и спрямо 2015 г. – с 8.6%.

Запазва се тенденцията делът на оправданите лица за последните три години да е под 3% , като за отчетната година той е – 2.7% .

По дела от висок обществен интерес делът на оправданите лица с влязла в сила присъда спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт е 4.3% (4.0%; 4.7%).

297 човека са осъдили прокуратурата по ЗОДОВ

Намалял е броят на влезлите в сила осъдителни решения срещу прокуратурата по образувани производства по Закона за отговорността на държавата (ЗОДОВ) – те са 280 срещу 285 през 2016 г. и 300 през 2015 г., четем в доклада. Повече обаче са хората, осъдили прокуратурата – 297 срещу 284 през 2016 г.

Любопитна е и статистиката за приведените в изпълнение присъди – както заради нестихващия интерес към „бегълците от правосъдие“, така и заради въведените „мерки“ – чрез забрана за публикуване на ефективните присъди до получаване на уведомление от прокурор.

През 2017 г. съдът е изпратил на прокуратурата за изпълнение 18 237 (19 670;
20 960) присъди, сочи докладът. Приведени в изпълнение от прокурорите са 17 474 (19 573; 20 849) акта, което е 97.3% (99.5%; 99.5%) от получените от съда. Реално са изпълнени (с получени потвърждения за начало на изпълнение на наказанията) 16 262 (18 079; 19 605) акта, което съставлява дял от 91.6% (92.4%; 93.5%) от приведените в изпълнение..
Неприведени в изпълнение са 348 акта – 1.9% от получените (2%; 2.8%).

Немалка част от доклада е отделена на законодателни предложения.

Ето част от тях.

Стимули за „помощниците“ на прокуратурата в дела за подкуп

Непроменена остана позицията за цялостно осъвременяване на Наказателиня кодекс, пише Сотир Цацаров.

А за разрешаване на „практическите проблеми при разследване на корупционните престъпления“, се повтарят и предишни настоявания:

  • създаване на стимулираща последващото добросъвестно поведение
    изключваща наказуемостта уредба – за лицето, дало подкуп, ако доброволно е съобщило за това, макар и не незабавно, включително и когато не е било изнудвано;
  • за лица, разкрили особено тежки престъпления, в които са участвали, ако за това е сключено споразумение между защитата и прокурора;
  • въвеждане на редукция на наказанието, при самопризнания на обвиняемия;
  • внимателно обмисляне на отпадането на наказателната отговорност за провокация към подкуп по чл. 307 НК.
    Както и:
  • изрично предвиждане на възможност за прилагане на чл. 55 НК по отношение на подсъдими, допринесли съществено не само за разкриване и доказване на престъпленията, за които са им повдигнати обвинения по конкретно дело, но и за тежки престъпления по други дела;
  • търсене на форми на имунитет срещу свидетелстване за тежки престъпления;
  • промяна на чл. 58а НК, с оглед определяне на справедлив размер на налаганите сравнително леки наказания, при провеждане на съкратеното съдебно следствие.

Удължаване на предварителния арест и на използването на СРС

Това са предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За него главният прокурор отчита, че въпреки „съществените положителни промени“ (включително и прехвърлянето на делата за „високата корупция“ на спецправосъдието), прекаленият формализъм остава.

Идеите:

  • Предвиждане на възможност за следене в интернет и по телефонни разпечатки и за компютърни престъпления
  • Обсъждане на изменения и допълнения, съобразени с решения на Евросъда в Страсбург, включително осигуряване на достатъчен достъп на пострадалия до материалите по текущо и приключило разследване (в широкия смисъл, възприет от ЕСПЧ),
  • преосмисляне на института на образуването на досъдебното производство, с оглед изискването за предварително наличие на достатъчно данни и връзката му с института на предварителната проверка;
  • преосмисляне на правилата за подсъдността, в търсене на по-независимо и
    безпристрастно разследване на проявите на полицейско насилие.
    А за ефективна битка срещу организираната престъпност и корупцията се иска:
  • евентуално завишаване на продължителността на мярката за неотклонение
    „задържане под стража“ за престъпление по чл. 321 НК и такива, извършени в изпълнение или по поръчение на ОПГ;
  • възможността (чл. 172, ал. 2 НПК), специални разузнавателни средства да се използват, при разследването на тежки умишлени престъпления и по Глава седма от НК „Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи“;
  • възможност при разследване по дела за престъпления по чл. 321 НК и такива, извършени в изпълнение на решение или по поръчение на ОПГ, прилагането на СРС да продължи повече от 6 месеца и до две години за разследване чрез служител под прикритие (чл. 175, ал. 4 НПК).
    Има и идея военната прокуратура да разследва престъпленията, извършени от граждански лица н ДАНС, МВР, главната дирекция на затворите и ГД „Охрана“, ако са при или по повод службата им.

About De Fakto

Вижте също

Заболяване на кандидат пак отлага вота за шеф на апелативната спецпрокуратура

И утре няма да има избор на нов шеф на апелативната специализирана прокуратура. Причината е …

Нелегалното производство на цигари ще бъде записано като престъпление

Нелегалното производство на акцизни стоки ще бъде записано и преследвано като престъпление по Наказателния кодекс, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *