Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Футболните клубове – между празнотите в закона и пълните трибуни

Футболните клубове – между празнотите в закона и пълните трибуни

Defakto.bg

Спортното право трябва да се развие като правен отрасъл  и  учебна дисциплина в юридическите факултети на университетите, а футболното право да стане негов  подотрасъл 

 

Адвокат Васил Райчев

Адвокат Васил Райчев

Както казва британският писател Тери Пратчет: “Най-важното нещо за футбола е, че той е много повече от просто футбол”.  В световен мащаб футболът отдавна се е превърнал в нещо повече от спорт, той е социален феномен, който, макар и до известна степен да разделя хората като всяко съперничество, в много по-голяма степен ги обединява. Българското общество не прави изключение и се вълнува от темите, свързани с футболната игра. В последните години в общественото пространство се постави въпросът за идентичността на футболните клубове и начините, по които тя може да бъде загубена, като за да му бъде даден отговор, следва да бъде разгледан и анализиран правният режим на клубовете според българското право.

Основите на правната уредба на създаването и функционирането на футболните клубове в България се откриват още на конституционно ниво. Създаването на футболни клубове е резултат от прогласеното в чл. 44, ал. 1 от Конституцията право на сдружаване на гражданите, като специфичният им правен режим, който съчетава както частноправни, така и публичноправни елементи, се основава на чл. 52, ал. 3 от КРБ, според който държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма.

На законово ниво правната уредба на футболните клубове се съдържа в Глава трета от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Футболният клуб е вид спортен клуб и като такъв представлява спортна организация по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗФВС.

Основният подзаконов нормативен акт, регламентиращ правния режим на футболните клубове в България, е приетият от съответната лицензирана спортна федерация – Българския футболен съюз /БФС/, Правилник за статута на футболните клубове – членове на Българския футболен съюз (наричан по-долу Правилника). Той се приема с решение на Изпълнителния комитет /ИК/ на съюза и урежда правата и задълженията на футболните клубове като членове на БФС, условията и реда за участието на клубовете в състезанията по футбол в системата на съюза и взаимоотношенията между клубовете и федерацията, както и между отделните клубове, във връзка с посочените права и задължения.

Друг подзаконов нормативен акт с важно значение за разглежданата материя е Уставът на Българския футболен съюз (наричан по-долу Устава).

Съгласно чл. 2 от Правилника, футболният клуб е основна структурна единица в системата на БФС, която осъществява дейността си на териториален принцип в съответствие с административно-териториалното деление на страната, чрез практикуването и развитието на футболната игра на съответната територия. В БФС членуват само футболни клубове, които са регистрирани като юридически лица по Търговския закон /ТЗ/ или по Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ и отговорят на изискванията за спортни клубове, определени в ЗФВС, като членството е доброволно. Футболните клубове – членове на БФС, се лицензират за участие в състезанията по футбол в турнирите на Съюза на европейските футболни асоциации /УЕФА/ и в системата на националната федерация, като лицензирането се извършва съобразно статута на клуба, при условията и по реда, предвидени в закона (ЗФВС), Наредбата за клубно лицензиране за турнирите на УЕФА, Наредбата за национално клубно лицензиране за вътрешните първенства и турнири, и вътрешните актове на БФС.

Клубовете са длъжни да посочват наименованието, правно-организационната форма и седалището си в документите, които се представят пред компетентните държавни органи за управление на спорта и БФС, като наред с тези данни в служебната кореспонденция могат да се посочват датата на основаване, емблемата, клубните цветове и официалния стадион.

Футболните клубове, които отговарят на определените в Устава на БФС условия, се приемат за членове въз основа на решение на Конгрес на съюза. След преценка на представената документация, ИК постановява решение по молбата за членство като съгласно чл. 21, ал. 3 от Устава, органът я одобрява, когато прецени, че във футболния клуб са създадени необходимите условия за развитие и усъвършенстване на футболната игра. Ако ИК одобри молбата, до нейното разглеждане от Конгреса и произнасянето му с решение съответният футболен клуб получава т. нар. временен статут – упражнява правата и изпълнява задълженията на член на БФС, освен правото на глас на Конгреса и правото да предлага кандидати за избирането им в състава на органите на съюза, като до приемането му за редовен член има право да участва в първенствата, турнирите и другите състезания по футбол в системата на БФС при условията и по реда, предвидени в устава и вътрешните актове на съюза.

Всички футболни клубове – членове на БФС са равнопоставени по отношение на правата и задълженията, определени в Устава и вътрешните актове на съюза. Според Правилника футболният клуб има следните права: да участва в дейността на БФС за постигане на целите, определени в Устава на съюза; да поставя за обсъждане и решаване от компетентните органи на БФС важни въпроси, свързани с развитието на футбола в страната; да бъде информиран за дейността на органите на БФС и да получава преписи от техните решения; да участва в първенствата, турнирите и другите състезания по футбол, организирани от БФС, при условията и по реда, определени в съответните вътрешни актове на съюза; да ползва услугите на администрацията на БФС и да поставя въпроси пред комисиите и другите помощни органи на съюза; да участва в работата на Конгреса на БФС съгласно определеното представителство; да предлага кандидати за избирането им в органите на БФС; да упражнява без ограничения всички други права, предвидени в Устава и вътрешните актове на БФС. В чл. 11 от Правилника на клубовете изрично е признато и правото да обжалват решенията на управителните, помощните и другите органи на БФС в случаите и по реда, предвидени в Устава и вътрешните актове на съюза.

Основно задължение на футболните клубове – членове на БФС, е да участват с отбори в състезанията по футбол в системата на БФС при условията и по реда, определени в съответните вътрешни актове на съюза. Също така клубовете са длъжни да спазват правилата на футболната игра, определени от компетентния орган на Международната футболна федерация /ФИФА/, и да осигурят спазването им от техните футболисти и длъжностни лица, които участват в състезания по футбол.  Наред с това футболният клуб има следните задължения: да спазва Устава и вътрешните актове на БФС и да осигури спазването им от своите членове; да изпълнява решенията на Конгреса и ИК, на помощните и другите органи на съюза; да заплаща в определените срокове членските и лицензионните вноски, съдийските, делегатските и другите такси, определени в нормативните актове на БФС, както и отчисленията в определените размери от сумите, реализирани при трансфера на футболисти в България и чужбина; да спазва принципите на честност, почтеност и спортсменско поведение в отношенията с другите членове на съюза и с органите и комисиите на БФС. Във връзка с развитието на детско-юношеския спорт, който е под особена закрила от закона (чл. 4, т. 4 от ЗФВС), футболните клубове са длъжни да планират и изразходват определен минимален процент от годишния си бюджет за издръжка на детско-юношеската си школа. Правилникът въвежда и някои допълнителни задължения за професионалните футболни клубове – да имат сключени договори със старши треньор и треньор на отбора с валидни лицензи за съответното равнище, да застраховат срещу трудова злополука и заболяване всички свои професионални футболисти, да осигуряват техническо ръководство със специалисти, наети с трудови договори и др. На основание чл. 26, ал. 1 от Устава при неизпълнение на задълженията или неспазване на изискванията, определени в Устава или във вътрешните актове на БФС, на клуба се налагат съответните наказания.

При неизпълнение на задълженията на футболните клубове по организацията и провеждането на състезанията в системата на БФС, както и при допуснати нарушения на реда и сигурността на стадионите се прилага Дисциплинарният правилник на съюза, който се приема с решение на ИК.

Относно промените в идентификационните белези и правно-организационната форма на футболните клубове Правилникът въвежда допълнителни изисквания, освен установените в закона. Футболният клуб може да промени наименованието си по предвидения в закона ред само преди започване на нова спортно-състезателна година, но не може да приеме наименованието на прекратен или изваден от първенствата друг футболен клуб в продължение на 5 години след прекратяването или изваждането му от първенствата.

Преобразуването чрез вливане, сливане, разделяне и отделяне на футболен клуб – участник в първенствата и турнирите, администрирани от Аматьорската футболна лига /АФЛ/, или в професионалния фубол се извършва при условията и по реда, предвидени в закона, съгласно който е учреден, и при спазване изискванията на Правилника и е възможно само с участието на друг футболен клуб със седалище на територията на същата област, като може да се извършва само между две спортно-състезателни години. При вливане или сливане приемащият или новият футболен клуб поема правата и задълженията на преобразуващите се клубове, включително и представителството в първенството според категорията и класирането на клубовете, а след отделяне или разделяне новите клубове отговарят солидарно за задълженията, възникнали до преобразуването.

Основанията за прекратяване на членството в БФС са numerus clausus и са установени в чл. 17, ал. 1 от Правилника: с едностранно изявление до ИК на БФС по решение на компетентния управителен орган на съответния футболен клуб; при изключване; при прекратяване на юридическото лице на клуба или обявяването му в несъстоятелност; при отпадане. В хипотезата на прекратяване на членството по собствена воля (с едностранно изявление до ИК) изискуема предпоставка за прекратяването е клубът да е погасил всички свои финансови и други задължения от имуществен характер на към БФС или други членове на съюза. Освен доброволното прекратяване на членството  му поради обстоятелства, свързани със самото юридическо лице на клуба, уредени в ТЗ и ЗЮЛНЦ, съществуват две специфични основания за прекратяване на членството, характерни за спортното право – изключване и отпадане. Съгласно чл. 28 от Устава, футболен клуб може да бъде изключен поради системно нарушаване на устава и вътрешните актове на съюза, уставите, правилниците, директивите и решенията на ФИФА или УЕФА или поради поведение или действия на негови членове или официални лица,  което прави членството несъвместимо, като решението за изключване се приема от ИК. С решение на ИК се констатира и другото специфично основание за прекратяване на членството – т. нар. отпадане, като предпоставките за него са свързани с пасивно поведение от страна на клуба – същият да не е внасял дължимите членски и лицензионни вноски или да не е участвал в първенствата и другите спортни дейности на БФС в продължение на една спортно-състезателна година.

Трябва да се прави разлика между употребените в Правилника понятия „прекратяване на членство в БФС” и „прекратяване на футболен клуб”. Първото се отнася единствено до преустановяване на членственото правоотношение, възникнало между клуба и лицензираната спортна федерация.  С прекратяването на членството си в БФС клубът губи правото си на участие в състезанията по футбол в системата на съюза, както и всички останали, произтичащи от членството права, но запазва качеството юридическо лице. Прекратяване на футболния клуб по смисъла на чл. 16, ал. 1 от Правилника обаче представлява преустановяване на самото съществуване на юридическото лице на съответния клуб в правния мир. Именно поради това прекратяването на футболния клуб се извършва въз основа на решение на компетентния управителен орган по реда, предвиден в закона, въз основа на който клубът е регистриран  (ТЗ или ЗЮЛНЦ), като при прекратяването, освен ако не се дължи на обявяване в несъстоятелност, се извършва ликвидация съгласно изискванията на съответния закон.

В последните години в общественото пространство е актуален въпросът дали с преустановяването на съществуването на юридическото лице на даден футболен клуб, например в резултат на проведена процедура по несъстоятелност, престава да съществува и самият футболен клуб, респективно – дали футболният клуб следва да се отъждествява само и единствено с юридическото си лице.  Анализът на правния режим на футболните клубове според актуалното българско законодателство, както и историческият преглед на законодателството в областа на физическото възпитание и спорта в България, обусляват извода, че отговорът на поставения въпрос следва да бъде отрицателен.

В исторически план първите футболни клубове в страната са учредени в началото на ХХ в. като сдружения с идеална цел въз основа на чл. 83 от Търновската конституция, според който “българските граждани имат правото да съставляват дружества, стига целта и средствата им да не принасят вреда на държавния и обществен порядък, на религията и на добрите нрави”. По късно, съгласно обнародвания през 1931 г. Закон за физическото възпитание на българската младеж и приетия през 1933 г. Правилник за неговото приложение, за спортните клубове се въвежда задължителна съдебна регистрация като юридически лица, като регистрацията и съхраняването на клубната документация се извършва от окръжните съдилища. В изпълнение на Решение на Централния съвет на Общия работнически професионален съюз /ЦС на ОРПС/ от 27.08.1949 г. за реформа на спортните организации, Върховният комитет за физическа култура и спорт /ВКФС/ към Министерския съвет издава „Инструкция как ще се провеждат занапред състезанията и прехвърлянето на състезателите” от 17.09.1949 г., с която се закриват всички съществуващи спортни клубове, като на тяхно място се създават седем масивни доброволни спортни организации (ДСО), базирани на различните сектори в икономиката.

Според тази нова държавна стратегия за развитие на спорта, ДСО трябва да имат териториални поделения във всеки град, да обединяват всички видове спорт и в тях да членуват всички спортисти, но системата съществува само 8 г. до премахването ѝ през 1957 г. Правно-организационната форма, под която футболните клубове развиват дейност най-дълго – от 1957 г. до 90-те години на XX в., е на сдружения по чл. 134 от Закона за лицата и семейството. След приемането на ЗФВС през 1996 г., според който професионалните спортни клубове могат да се регистрират като акционерни дружества – професионални спортни клубове, или като сдружения с нестопанска цел – професионални спортни клубове, Комитетът за младежта, физическото възпитание и спорта /КМФВС/ издава Наредба № 2 от 19.05.1999 г. за лицензиране на спортните организации в Република България (отм. ДВ. бр. 87/2008 г.), която задължава футболните клубове да се регистрират като акционерни дружества. В резултат на това от гледна точка на правото възникват нови юридически лица, учредени под тази правно-организационна форма. Ако се приеме обаче, че всички съществуващи към настоящия момент професионални футболни клубове  в България не са съществували преди 1999 г., това би заличило споменатите традиции в областта на футболния спорт в страната, включително и националните и международни спортни постижения на клубовете. Ето защо следва да се направи разграничение между юридическото лице на футболния клуб като субект на гражданското, търговското, трудовото право и самия футболен клуб като субект на спортното право, притежаващ редица специфики.

От гледна точка на спортното право, футболният клуб е специфичен субект, изграден от много елементи. Един от тях е юридическото му лице, тъй като благодарение на него клубът участва в гражданския /търговския/ оборот – сключва сделки, в резултат на които придобива права, включително право на собственост върху движимо и недвижимо имущество и права върху интелектуална собственост, както и задължения. Юридическото лице на футболния клуб е и работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда и в това си качество сключва трудови договори с професионални футболисти и с други свои служители. Чрез юридическото си лице футболният клуб участва и в публичноправни правоотношения с държавата и нейните органи и институции – плаща данъци и други публични задължения, участник е в производства по издаването на административни актове и в процедури за предоставяне на концесия, страна е по дела пред съдилищата и др.

Не на последно място, както бе изложено по-горе, наличието на регистрирано юридическо лице е условие и за извършването на основната дейност на клуба – участие в състезанията по футбол в системата на БФС, както и в свързаните с тях международни състезания.

Добре е да се знае, че  юридическото лице не е единственият елемент, изграждащ футболния клуб като спортноправен субект, наред с него съществуват и други важни елементи. Макар и тези елементи да нямат детайлизирана правна уредба, те са неделима част от идентичността на футболния клуб. Такъв елемент от изключителна важност за идентичността на клуба са неговите привърженици /независими или организирани във фенклубове, обединения на фенклубове, агитки и др./, чиято неделима връзка с него е призната и на нормативно ниво. Съгласно чл. 9а, т. 2 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни състезания /ЗООРПСС/ професионалните спортни клубове определят координатор по сигурността на клуба с подготовка в областта на опазване на обществения ред при провеждане на спортни мероприятия, който поддържа постоянен контакт с клубовете на привържениците на спортния клуб, с отговорника на привържениците, с придружителите на привържениците, както и с координаторите по сигурността в други спортни клубове. Според чл. 17, ал. 1 ЗООРПСС организаторите на спортни мероприятия и представители на привържениците на спортния отбор определят за придружители на привържениците и техен отговорник лица, които се ползват с авторитет сред тях. Не на последно място, съгласно чл. 5, ал. 1 от Дисциплинарния правилник на БФС, клубовете носят отговорност за поведението на своите привърженици.

Пряко свързан с привържениците е и друг от изграждащите футболния клуб елементи, който няма нормативна уредба – т. нар. клубен фолклор, включващ песните и скандиранията на привържениците, облеклото и хореографията им по време на футболни срещи, както и паметта им за минали срещи и успехи на клуба, която се предава между поколенията.

Неделим елемент от футболния клуб с голямо значение са и неговите спортни постижения, включително спечелените от него награди. Правната уредба на спортните постижения е изключително оскъдна и се съдържа основно в  административнонаказателни разпоредби.

На основание чл. 67, ал. 1, т. 2 ЗФВС за нарушение на антидопинговите правила спортен клуб може да бъде наказан с анулиране на състезателни резултати, включително отнемане на медали, точки и награди. Отнемането на титла или награда е и едно от наказанията, които могат да бъдат налагани на футболния клуб съгласно чл. 13 от Дисциплинарния правилник на БФС. Предвид обстоятелството, че през годините футболните клубове са съществували под различни правно-организационни форми обаче, спортните постижения на даден клуб не следва да се причисляват на конкретно юридическо лице. Затова и липсва нормативно уредена възможност за „отнемане” от футболен клуб на награди, които същият е спечелил в миналото, както и процедура по установяването на действителния брой спечелени от клуба отличия (титли, купи и др.).

Или,  преустановяването на съществуването на юридическото лице на даден футболен клуб не води автоматично до преустановяване на съществуването на останалите изграждащи клуба елементи, които се характеризират с относителна самостоятелност.  Юридическото лице се явява само юридическият носител на клуба, чиято идентичност включва още неговите привърженици, клубния фолклор, спортните постижения и наградите му от момента на неговото създаване. Ето защо е допустимо при преустановяване на съществуването на юридическото му лице футболният клуб да продължи съществуването си, като използва друго юридическо лице, било то новоучредено или вече съществуващо. В този смисъл юридическото лице е единственият елемент, който при определени обстоятелства може да бъде „отделен” от него и заменен, без това да се отрази на съществуването на клуба.

Процедурата по създаване на връзката между футболния клуб и новото му юридическо лице, така че клубът да запази своята идентичност, е сложна, различна във всеки конкретен случай и включва както правни, така и фактически действия.

Притежаваните от старото юридическо лице движими вещи (напр. превозни средства, спортно оборудване) и недвижими имоти могат да бъдат закупени от новото такова, било по време на осребряването на имуществото в процедурата по ликвидация или несъстоятелност, ако дружеството преустановява съществуването си, било посредством обикновени продажбени сделки, ако същото продължава да съществува като правен субект. В случай че старото юридическо лице е било страна по договори за наем или концесия (напр. за ползването на определени спортни бази или съоръжения), няма юридически пречки след като тяхното действие е преустановено законосъобразно (с изтичане на срока, прекратяване, разваляне, унищожаване, прогласяване на нищожност и др.) договори със същия предмет да бъдат сключени с новото дружество. Притежаваните от старото дружество права върху интелектуална собственост (напр. върху търговска марка, ако името на клуба, клубната емблема и/или комбинацията от клубните цветове са регистрирани като такава, или върху промишлен дизайн, ако външният вид на клубните  екипи е регистриран като такъв) също могат да бъдат придобити от новото юридическо лице в хода на процедурата по ликвидация или несъстоятелност на старото дружество или чрез сключването на лицензионен договор.

Футболният клуб, заменил юрдическото си лице, има различни възможности да получи право на участие в състезанията в системата на БФС.  Ако клубът използва новоучредено юридическо лице, той трябва да бъде приет за член на БФС по реда на раздел II от Правилника, като съгласно чл. 15, ал. 3 от Правилника ще участва си в областното първенство на “Б” областна група или, ако няма такава, на “А” областна група. В случай че клубът използва вече съществуващо юридическо лице на друг клуб – член на БФС, съгласно чл. 15, ал. 1 във вр. с чл. 31, ал. 2 от Правилника клубът ще участва в първенството според категорията и класирането на приемащия го стар клуб, чието дружество използва, като има право да получи лиценз за участие в „Б” професионална футболна група, ако старият клуб е участвал в първенствата на БФС най-малко 2 спортно-състезателни години, а за участие в „А” професионална футболна група – най-малко 3 спортно-състезателни години. В тази хипотеза приемащият стар клуб на практика ще преустанови съществуването си, освен ако от своя страна също не използва друго дружество, новоучредено или вече съществуващо, като юридически носител. Следва да се отбележи, че в цитираните разпоредби от Правилника употребените термини “нов” и “новосъздаден” клуб не са напълно точни и следва да се тълкуват разширително, тъй като могат да се отнасят както за новосъздадени футболни клубове, така и за вече съществуващи такива, включително създадени преди 1999 г., които заменят единствено юридическото си лице.

Наред с посочените правни действия от процедурата по създаването на връзката между футболния клуб и новото му юридическо лице, така че клубът да запази своята идентичност, следва да е налице и едно фактическо действие от изключителна важност – т. нар. “припознаване” от страна на привържениците на клуба. Актът на припознаване се изразява в това привържениците да продължат да демонстрират принадлежността си към клуба след замяната на юридическото му лице, като признаят спортните му традиции и посещават организираните от него спортни мероприятия, изразявайки подкрепата си за него. Именно с акта на припознаването се осъществява фактическият състав на свързването между футболния клуб и новото му дружество, тъй като с него клубът запазва онези свои изграждащи елементи, които не могат да бъдат предмет на правна сделка, но са  неделима част от неговата идентичност – фенската маса, клубният фолклор, спортните постижения.

С други думи,  футболният клуб е специфичен субект на спортното право, изграден от множество взаимно допълващи се, но и относително независими елементи, формиращи неговата идентичност. Поради това клубът не трябва да се отъждествява с юридическото си лице, което е само един от тези елементи и при определени предпоставки може да бъде заменено. Тъй като не всички от изграждащите клуба елементи са нормативно уредени, следва да се приеме, че футболният клуб е правен субект sui generis, без аналог сред останалите познати субекти на правото. С оглед социалната роля на футбола като “цар на спортовете”, по-детайлизирана правна уредба на правоотношенията, свързани с този спорт, би разрешила редица проблеми.

В този смисъл в системата на българското гражданско право трябва да се развие спортното право като правен отрасъл (включително и като учебна дисциплина в юридическите факултети на университетите) и в частност футболното право като негов подотрасъл с важно обществено значение.

*Авторът е завършил право в СУ “Св. Климент Охридски” и е член на Софийската адвокатска колегия.  Работи в областта на търговското, гражданското,  административното право, спортно право, право на  право на интелектуалната собственост и др.  Владее английски, френски и испански език.

About De Fakto

Вижте също

Предложение: Без задължителен минимум на адвокатските хонорари за учредяване и вписване на търговци

Да се отмени задължителният минимум на адвокатските хонорари за учредяване, регистриране и вписване на търговски …

Регламентът за защита на личните данни – в сила от днес

Общият регламент на ЕС за защита на личните данни (GDPR) е в сила от днес.  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *