Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Иван Брегов: Кой е авторът на последните спорни предложения в Закона за съдебната власт

Иван Брегов: Кой е авторът на последните спорни предложения в Закона за съдебната власт

Defakto.bg

 

Иван Брегов

Автор: Иван Брегов, ИПИ*

От седмица насам медия с кафяв оттенък безспирно атакува съдия от Софийския районен съд. Атаките прераснаха във физическо следене, снимане, заплахи за саморазправа и идват от това, че съдия Силвия Хазърбасанова изпълни законовото си задължение – с оглед на фактите осъди медията за това, че накърнява доброто име на другиго. Защото срещу свободата на словото стои задължението тази свобода да не служи за разпалване на вражда към насилие над личността (чл. 32 от Конституцията). Особено важно за отбелязване е, че клеветничеството е несъвместимо със свободата на словото. Последва още по-силно замерване с кафяви излияния както по съдия Хазърбасанова, така и по говорителя на съдийската колегия на Съдебния съвет Цветинка Пашкунова, осмелила се да изпълни също основно свое задължение – да защитава независимостта на съда.

Докато кафявата медия пишеше, двама от вицепремиерите, поддържаха тона на въпросната медия. Към единението на медия и изпълнителна власт можем да добавим и законодателната деятелност на депутатите от управляващата коалиция относно поредните промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ).  Накратко, сред множеството нови текстове те предложиха, по искане на оглавяващия Инспектората главен инспектор, прокуратурата да има правото да проверява всеки съдия без ясни основания за това. Тази законодателна идея обезсмисля няколко текста от Конституцията и всички усилия за съдебна реформа с цел независим съд.

Получи се властови и медиен триумвират. Медия, която не чете съдебни решения, обясняващи ясно защо е осъдена, изпълнителна власт, която не чете Конституцията и депутати, които не четат нито Конституцията, нито закона, нито международни препоръки и разните стратегии, гласувани от част от самите тях.

На заседание на правната комисия в Народното събрание предложеният спорен текст от ЗСВ бе отхвърлен след като против приемането му се обединиха и председателят на Върховния касационен съд (ВКС), и главният прокурор, и Съюза на съдиите. А против приемането му би се обявил и студент във втори курс на юридическото си образование, който е положил изпит по конституционно право.

Какъв е проблемът ?

В редица стратегически документи за реформиране на българското правосъдие се поддържат две основни тези:

Намаляване на политическото влияние във Висшия съдебен съвет чрез редуциране на членовете, избирани от Народното събрание (НС),

Организация на ВСС под такава форма, която да позволява решенията по кариерните въпроси на съдиите да се взимат от мнозинство членове, избирани пряко от самите съдии.

Тези две тези са застъпени и в ежегодните доклади на Европейската комисия по състоянието на правосъдието, както и в докладите на Съвета на Европа.

С предложения от законотворците текст би се стигнало до състояние, при което би се нарушил утвърдения в чл. 129 от Конституцията принцип кариерните въпроси на съдиите да се решават от съдии. Това е така, защото предложеният текст в ЗСВ немотивирано и неоснователно овластява главния прокурор и редовите прокурори да извършват действия по отношение статута на съдиите. Така отново би се възпроизвел порочният стандарт заинтересована страна в наказателния процес, в лицето на прокуратурата, изпълняваща функция по обвинение, да бъде самовластна да влияе на редови съдия в нарушение на принципа за съдебната независимост.

Предложената от вносителите редакция на чл. 175 н със ЗИД на ЗСВ от 10.05.2018 г., освен в противоречие с цялостния дух на действащия закон, е и нецелесъобразна по своя характер. Текстът по никакъв начин няма да утвърди независимостта на съдебната власт, а ще послужи за засилване на политическия контрол на съдиите (предвид факта, че Инспекторатът на ВСС се избира от НС) и ще утвърди влиянието на главния прокурор по отношение на съдийското съсловие.

Каква е работата на Инспектората към ВСС?

Сред основните правомощия на ИВСС съгласно чл. 54 от Закона за съдебната власт е да следи за почтеност и конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, включително и чрез проверки на имуществените им декларации и чрез проверки за установяване на действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Така възложената му компетентност по никакъв начин не налага потребност в едно административно и контролно-установително по своя характер производство да се използват средства от наказателното производство, каквато идея бе развита от предложителите.

Неправилно вносителите квалифицират проверките на ИВСС като такива, които „много наподобяват предварителните проверки по наказателни дела”. Прилагането по аналогия на материални и процесуални наказателноправни институти е неправилно. В наказателното право нищо не може да наподобява на друго нещо. Това също е конституционен принцип – законоустановеност на престъплението, законоустановеност на наказанието, законоустановеност на вида и характера на репресивните действия.

Способите и средствата от компетентността на разследващите органи предполагат нарочно производство, каквото е наказателното. Предвид възприетата конституционна и законова концепция на Инспектората, предвидените към настоящия момент правомощия са достатъчни по своя характер за вида и характера на извършваните проверки.

Дейността на прокуратурата е чужда на производството, извършвано от Инспектората и намира приложение единствено при изпълнение на основните функции на прокуратурата. А в случай на съмнение за извършено престъпление ИВСС може да сезира прокуратурата. Дори и да приемем схващането, че с текста, предлаган от вносителите, прокуратурата може да извършва надзор за законност, то трудно може да се допусне такъв тип надзор по отношение на съдиите, носители на съдебната власт и ползващи се с особен статут на независимост.

Компетентността на правна комисия

Съществено изменение като предложеното от ГЕРБ и Обединените патриоти буди няколко сериозни (и комични) въпроса:

Ако предложителите от управляващото мнозинство са реални автори на разписания текст, това дефицит на познание ли е от тяхна страна?

Ако не са реални автори, нечии законодателни щения ли изпълняват и дали това не са именно идеи на главния инспектор Точкова?

Ако са идеи на главния инспектор, споделени и от законотворците, то нито един от тях ли не се досети, че са най-малкото неуместни? (Този въпрос май дава отговор и на първия).

Законодателната заедност на депутати и главен инспектор показва ли зависимост между ръководни фигури по върховете на органите на съдебната власт и политически силните?

Както и да си отговорим на въпросите, практиката показва, че каквото и неуместно предложение да сложиш в ръцете и в устата на членовете на правна комисия, те ще го сведат до законодателно предложение, а често пъти и до закон. Защото няма какво да ги спре. А правна комисия е представителна извадка за цялото Народно събрание.

 

 

About De Fakto

Вижте също

За Зелен Младост към Иван Гешев и Пламен Георгиев: Ако сте мъже, дайте си оставките!

Десислава Иванчева и Биляна Петрова погнати преди да атакуват сделки с общински имоти за милиони …

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *