Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Становища до КС: Режимът за отстраняване на магистрати гази Конституцията, назначенията по „стари“ конкурси – не

Становища до КС: Режимът за отстраняване на магистрати гази Конституцията, назначенията по „стари“ конкурси – не

Defakto.bg

В две становища до Конституционния съд (КС) Висшият адвокатски съвет (на снимката)се присъединява към отхвърлянето на едни норми като противоречащи на основния закон и за запазването на други, в синхрон с него.

Става дума за двете дела, образувани в КС по искания на двете върховни съдилища ВКС и ВАС и атакуващи текстове в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

За назначаването по „стари“ конкурси

Първото по номерация – КД 1 от 2018 г., е искането на Върховния административен съд срещу чл. 193, ал. 6 от ЗСВ. В него върховните административни съдии оспорват сравнително новото (от 2016 г.) правило да не се провеждат нови конкурси, ако в рамките на 9 месеца от проведен вече конкурс се е овакантило място в органа, за който е било състезанието. Пример – имало е конкурс за повишение в окръжен съд (прокуратура) за 2 места, последствие се е освободило още 1. В тези случаи, бе записано в закона, нов конкурс не се провежда, а съответната колегия на ВСС – съдийска или прокурорска – назначава следващите поред класирани в „старата“ надпревара, при постигнати оценки много добър.

Според ВАС обаче това гази равенството пред закона и други конституционни принципи.

Адвокатите не са съгласни. В становището си до КС те заявяват:

Висшият адвокатски съвет смята, че искането на Петчленния състав на Върховния административен съд за обявяване за противоконституционна разпоредбата на чл. 193, ал. 6 от ЗСВ не е основателно, т.к. не е налице противоречие с чл. 4, ал. 1 (принципа за правовата държава), чл. 5, ал. 1 (принципа за Върховенството на Конституцията) и чл. 6, ал. 2 (принципа за равенство) от Конституцията на Република България.

… След изтичането на 9-месечния срок няма пречка за заемането на освободените длъжности да бъде обявена нова конкурсна процедура.  

Според Висшия адвокатски съвет използването на резултатите от проведен вече конкурс е разумно и целесъобразно, т.к. подготовката за процедурата по провеждане на конкурс изисква време и средства, а и би забавило процеса по заемане на освободената длъжност. Именно затова законодателят е предвидил запазване на конкурсното начало, като по силата на закона се ползват резултатите от проведения вече конкурс, а при необходимост след 9 месеца отново може да бъде организиран нов конкурс. Предвидената нормативна уредба съдържа ясни правила, които се прилагат по отношение на всички магистрати, т.е. не е нарушен принципът за правовата държава по чл. 4, ал. 1, както и принципът за равенство съгласно чл. 6, ал. 2 от Конституцията“.

За отстраняването на магистратите от длъжност

По КД 2 от 2018 г. – оспорването и на новите разпоредби, свързани с временното отстраняване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, обвинени за престъпления, Висшият адвокатски съвет е на друго мнение. Оспорените от ВКС разпоредби, в сила от 2017 г., са противоконституционни, заявяват защитниците. Текстовете, одобрени от депутати, предвидиха възможност главният прокурор освен за „служебни“ престъпления, да иска отстранявне на магистрати и при всички обвинения за престъпления от общ характер, без значение умишлени или не.

Адвокатите заявяват:

Висшият адвокатски съвет смята за основателно искането на Върховния касационен съд за обявяване за противоконституционни разпоредбите на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г., посл. изм. бр. 15 от 16.02.2018 г.; ЗСВ) поради противоречие с чл. 4, ал. 1 (принципа за правовата държава) във връзка с чл. 117, ал. 2 (принципа за независимост на съдебната власт), чл. 56 (правото на защита), чл. 31, ал. 3 (презумпцията за невиновност) и чл. 31, ал. 4 от Конституцията на Република България.

На първо място, Висшият адвокатски съвет би искал да отбележи, че оспорените от Върховния касационен съд разпоредби на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ за временно отстраняване от длъжност до приключване на наказателното производство на съдия, прокурор или следовател, привлечен като обвиняем, са в противоречие с принципа за правовата държава и свързаното с него упражняване на съдебната власт от независим съдебен орган, който е  класически въпрос на правовата държава. С оглед изпълнение на конституционно закрепените функции на съдебната власт и гарантирането на нейната независимост при осъществяване на защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата, конституционният законодател е предвидил като гаранция за независимостта– съдиите, прокурорите и следователите да имат имунитет. Чрез функционалния имунитет се цели предотвратяването на опити за отстраняване и злоупотреби с независимостта на съдебната власт. Въз основа на това законодателят е длъжен да създава правни норми, които да зачитат спазването на необходимия баланс между властите и съблюдаването на независимостта на съдебната власт. Законодателството също така не следва да пречи на ефикасното упражняване на функциите на съдебната власт, както и да не се засяга независимостта й.

Наличието на гаранции и възможност за защита на независимостта на органите на съдебната власт съответства и на конституционния принцип, че Република България е правова държава и се управлява според Конституцията и законите на страната (чл. 4 от Основния закон).

На следващо място, Висшият адвокатски съвет намира, че разпоредбите на ал. 1 и ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ противоречат на чл. 56 от Конституцията, поради това че тези текстове не предвиждат ефективно средство за защита срещу временното отстраняване от длъжност на магистрат, който е привлечен като обвиняем. В чл. 56 от Конституцията „е уредено основното право на защита на всеки гражданин, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси”. В мотивите към Решение № 4 от 2001 г. на Конституционния съд се посочва, че „съгласно чл. 56 от Конституцията всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Немислимо е това право, не само в публичната, но и в частната сфера, да бъде упражнено без предвидена ясна и опростена процедура, в която засегнатите, пред съд или друг независим орган, да могат да изложат правни доводи не само за нарушени, но и за твърдяни техни права.“

Висшият адвокатски съвет би искал да посочи, че българският Конституционен съд в своята практика последователно е подчертавал изключителната важност на правото на защита по чл. 56 от Конституцията ни в системата от основни конституционни права: „правото на защита е основно, всеобщо, и в същото време лично право, което има и процесуален характер, защото е средство за защита на друго право (накърнено или застрашено)…то…включва в себе си …правото да бъде защитен всеки застрашен законен интерес” (Решение № 3 от 1994 г. на Конституционния съд).

Временното отстраняване на магистрат от длъжност по чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ е принудителна административна мярка, като тази процедура започва след привличането на магистрата в качеството му на обвиняем по НПК. Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ предвижда задължително отстраняване от длъжност в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно да го отстрани от длъжност до приключване на наказателното производство. Като в този случай съответната колегия на Висшия съдебен съвет действа в условията на обвързана компетентност.

Разпоредбата на чл. 230, ал. 2 от ЗСВ предоставя възможност за преценка, когато извън случаите по ал. 1 на чл. 230 от ЗСВ, съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Колегията може да изслуша съдията, прокурора или следователя преди вземането на решение. В този случай съответната колегия на Висшия съдебен съвет действа в условията на оперативна самостоятелност.

Временното отстраняване от длъжност на магистрата по ал. 1 и ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс, но този контрол е единствено по отношение на това, дали решението е взето от компетентен орган и дали е спазена предвидената в закона форма. При този съдебен контрол не се прави преценка на това, дали временното отстраняване е пропорционално, т.е. липсва ефективно средство за защита на магистрата. Временното отстраняване не подлежи на съдържателен съдебен контрол, а това прави невъзможно реализирането на правото на защита по чл. 56 от Конституцията“.

 

About De Fakto

Вижте също

Унгария въвежда система от нови административни съдилища

Унгария ще създаде  нова система от съдилища до януари 2020 г., които ще решават дела по …

Главният прокурор поиска да се криминализира производството на нелегални цигари

Запорирано е цялото имущество на семейството на Ветко и Маринела Арабаджиеви, това ще последва и  …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *