Последни новини
Home / Законът / Правните професии критични към промените в Закона за личните данни

Правните професии критични към промените в Закона за личните данни

Defakto.bg

МС удължи срока за становища до 30 май

Ред критични забележки към предложения от кабинета проект за промени в Закона за защита на личните данни са изпратили представителите на правните професии – нотариуси, адвокати, частни съдебни изпълнители.

А Министерският съвет е удължил срока за обществено обсъждане и изпращане на становища от „заинтересованите“ до 30 май (първоначалният срок изтече на 14 май). Нещо повече – от МС обещават, че „ще бъдат обсъдени и взети предвид“ постъпилите становища и предложения и в „допълнителния“ срок.

Това става ясно от прегледа на портала за обществени консултации strategy.bg.

Въпросните промени в закона са в изпълнение на еврорегламента за защита на личните данни GDPR. Те предвиждат нови функции на Комисията за защита на личните данни в защита на физическите лица, както и нови правила при обработката и съхранението на данните им. Най-популярни – заради зачестилите имейли до потребителите откъде ли не – станаха изискванията за получаването на изрично съгласие от гражданите техните данни да бъдат „ползвани“ от социални платформи, организации и т.н. В същото време от обхвата на новите правила са изключени действията по разкриването, предотвратяването, наказването на престъпления, защитата на националната сигурност и др.

Всичко хубаво, но проектът създава реални заплахи за блокиране на дейността на правните професии и за нарушаване на гарантирани от Конституцията тайни, предупреждават техните представители.

Предложенията на нотариусите

Димитър Танев

В становище, подписано от председателя на Съвета на нотариусите Димитър Танев, се предлага те и частните съдебни изпълнители да бъдат изключени от контрола на Комисията за защита на личните данни при изпълнение на възложените им от държавата съдебно-охранителни функции.

Нотариусите са професия, на която държавата е предоставила публични функции. А в ГПК нотариалните производства са определени като част от охранителните производства, от което може да се направи аргументираният извод, че те също представляват съдебни производства по смисъла на действащото българско законодателство. Основната част от правилата за обработване на личните данни, а именно, тези касаещи упражняването на професионалната дейност, са уредени в законови и подзаконови нормативни актове, по които нотариусът всекидневно изпълнява задълженията си, категорични са нотариусите. Тази теза е била възприета от председателя на КЗЛД Венцислав Караджов при среща с ръководството на камарата.

Частните изпълнители предупреждават за „двоен аршин“

Георги Дичев

Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) настояват изпълнението по гражданскоправни искове да бъде изключено от обхвата на Закона за защита на личните данни – конкретно от въвежданите нови ограничения, тъй като изпълнението на съдебни актове е в продължение на правораздавателната дейност на съдилищата. А контролът върху дейността на ЧСИ по защита на личните данни по образуваните при тях изпълнителни дела да се възложи на Инспектората към правосъдното министерство. Това се казва в становище, подписано от председателя на Съвета на Камарата на ЧСИ Георги Дичев.

Частните изпълнители предупреждават и за опасност от създаване на „двоен аршин“ спрямо тях и държавните съдебни изпълнители (ДСИ). Защото  предвид правния статут на ДСИ като част от районните съдилища, за тях ще се прилагат правилата за съдебната власт по отношение на обработката на личните данни.

Не посягайте на адвокатската тайна!

Ралица Негенцова

В подробно и аргументирано изложение Висшият адвокатски съвет в седем пункта представя своите несъгласия и предложения. В становището, подписано от председателя на ВАдС Ралица Негенцова, особено привличат вниманието възраженията, свързани с накърняването на принципа на адвокатската тайна, както и тези срещу въвеждането на задължителен минимум за бъдещите глоби.

Конкретно от становището:

С разпоредбата на § 10 от Проекта, се предвижда създаването на нов чл. 12а от ЗЗЛД със следното съдържание:

„Чл. 12а. (1) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да бъде основание за отказ от съдействие от страна на администратора при осъществяване задачите и правомощията на комисията.

(2) Когато информацията съдържа данни, представляващи класифицирана информация, се прилага редът за достъп по Закона за защита на класифицираната информация.”

Разпоредбата на новия чл. 12а, въвеждан с Проекта, съчетана с прякото приложение на Регламента, който не изключва адвокатската професия от приложното си поле и който в съответствие с принципа на примат на правото на ЕС се ползва с предимство пред нормите на вътрешното право на държавите членки, поставя под съмнение изпълнението на задължението, вменено на адвокатите да опазват адекватно тайната на своите клиенти, което е гаранция за конституционното право на адвокатска защита. На практика тази разпоредба, съчетана с прякото действие на Регламента, позволява на надзорния орган в сферата на защитата на личните данни – Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), при извършване на проверка в определена адвокатска кантора да получи достъп до книжа и други информационни носители, които са обхванати от задължението на адвоката за опазване на адвокатската тайна, което пряко противоречи на разпоредбите на чл. 33 и 34 от ЗА.

Сега се оказва, че единственият орган, които би имал неограничен достъп до книжата на адвоката и цялата получена от адвоката информация, е КЗЛД – правомощие, с което не разполага нито един друг орган в държавата.

Подобно правомощие на КЗЛД, освен че недопустимо посяга на адвокатската тайна, е и непропорционално – правото на защита на личните данни, макар да е уредено като основно право, не може да противостои и да надделее над друго основно право – правото на адвокатска защита, което гарантира в най-пълна степен всички основни права и свободи и поради това е основно право от по-висш порядък. Поради това в редица случаи Регламентът изрично предвижда приоритет на правото на защита по съдебни искове пред правото на защитата на личните данни като самостоятелно право.

Висшият адвокатски съвет счита, че в рамките на предоставената с чл. 90 от Регламента свобода на националния законодател, адвокатската тайна у нас като правен институт, гарантиращ правото на защита на всички основни права на човека, дава основание за адвокатите и събираните от тях данни, представляващи адвокатска тайна, да бъдат въведени специални правила, които да изключват контролните правомощия на КЗЛД по отношение на всички книжа, документи и информационни носители, попадащи в приложното поле на чл. 33 и чл. 34 от ЗА.

 За предвидените в проекта глоби –  от 10 000 до до левовата равностойност на 20 000 000 евро за едни нарушени, от 5000 до левовата равностойност на 10 000 000 евро и от 1000 до 5000 лв., адвокатите заявяват: Разпоредбата на чл. 83, пар. 4-6 от Регламента, уреждат изрично единствено максималните размери на глобите и имуществените санкции, при това само за нарушенията, предвидени в тези разпоредби, но не предвиждат минимален размери на санкциите.

Регламентът не допуска държавите членки да определят минимални размери на санкциите, а предоставя възможност единствено да се предвидят санкции за други нарушения, различни от предвидените в чл. 83 от Регламента, но не и да въвеждат минимални размери на санкциите (чл. 84 от Регламента).

Липсата на минимални размери на санкциите в Регламента не е случайна – по този начин европейският законодател предоставя свобода на националните надзорни органи да налагат санкции в размер, съобразен с вида и интензитета на нарушенията и със специфичните обществено-икономически условия, които са различни в отделните държави – очевидно условията в източноевропейските държави членки са различни от държавите от западна Европа – Германия, Франция, Люксембург, Холандия и пр.

Ето защо Висшият адвокатски съвет счита, че разпоредбата на чл. 85 от проекта в частта, с която е въведен минимални размер на глобите и имуществените санкции, е в пряко противоречие с Регламента, който в тази му част изключва възможността за дискреция на държавите членки и за определяне на минимален размер на санкциите.

 

About De Fakto

Проверете също

Спецпрокуратурата ще иска постоянен арест за приближени до В.Божков

Прокуратурата ще внесе в Специализирания наказателен съд искане за постоянен арест на приближените до Васил …

556 кандидати за младши съдии писмено решаваха граждански и наказателни казуси

Общо 557 от допуснатите 775 кандидати за младши съдии се явиха на писмен изпит днес …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.