Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Проф. Атанас Семов: КС най-сетне постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение!

Проф. Атанас Семов: КС най-сетне постанови безупречно спрямо Правото на ЕС решение!

Defakto.bg

Българското решение в стил Еuroparechtsfreundlichkeit (Европейска законосъобразност)

А дали споразумението с Канада ще влезе в сила зависи от Съда на ЕС

 

Проф. д.ю.н. Атанас Семов

Проф. д.ю.н. Атанас Семов, Носител на Катедра „Жан Моне” на ЕС

 

Постановеното на 17 април – сякаш като подарък за Деня на Конституцията 16 април – решение на Конституционния съд (КС) по дело 7/2017 може без преувеличение да се определи като крайъгълно. Не защото решава особено съществен правен или политически въпрос, а защото е първото решение на българската конституционна юрисдикция, което съдържа ясни и правилни заключения относно ЕС. В досегашната си практика КС беше предпазлив, поради което понякога неточен, по въпроси, свързани с правото на ЕС. Това е първото му решение, което правилно прогласява (всъщност потвърждава) базови елементи от разбирането за съюзния правопорядък!

Решението на КС е значимо преди всичко за разбирането на ЕС и неговия правен ред (І), и частично за конкретния проблем относно евентуалната ратификация от България на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и държавите-членки от една страна и Канада от друга страна (ВИТС или СЕТА – Comprehensive Economic and Trade Agreement) (ІІ).

 

І. Значение за разбирането на правото на ЕС.

Основните особености на ЕС и неговата правна система са очертани ясно и по задължителен начин в Учредителните договори, практиката на Съда на ЕС и доктрината[1]. Решение № 7/2017 на КС обаче снабдява българската правна система с още един авторитетен прочит, който потвърждава (и утвърждава!) правилното разбиране на ЕС и неговия правопорядък:

  1. ЕС не е международна организация, а принципно различен тип конструкция – правов съюз на суверенни държави.
  2. Правото на ЕС не е международно право и националните конституционни разпоредби относно международното право не са приложими относно действието му, то е „нов тип правен ред”[2].
  3. Правото на ЕС не става част от вътрешното право на държавите-членки (ДЧ), а действа в ДЧ именно и само като самостоятелен правопорядък, част от „правната система” на ДЧ, от позитивното право (разграничението между „вътрешно право” и „правна система” на ДЧ е много съществено и подчертано добре от КС!).
  4. Дори Учредителните договори (ДЕС, ДФЕС и ДЕОАЕ), макар да са международни договори по форма, не се прилагат в ДЧ като международни договори, а като съюзни правни източници от най-висок (конституционен) ранг.
  5. Международните договори на ЕС (с трети страни) са съюзни правни източници и се прилагат именно като такива. Т. нар. „смесени” договори, по които страна заедно са ЕС и неговите ДЧ, не са обикновени международни договори на ДЧ, а преди всичко съюзни международни договори и като такива също неразделна част от съюзното право – поради което се прилагат в ДЧ именно като съюзно право, а не като техни международни договори! (В този смисъл макар България да ратифицира едно „смесено” международно споразумение /като ВИТС/СЕТА/, след влизането му в сила то ще се прилага в България именно като съюзен правен източник, а не като български международен договор.)
  6. Ключово важен е приносът на това решение за разбирането, че чл. 5, ал. 4 КРБ не представлява „конституционна основа на действието на Правото на ЕС в България” – такава роля изпълнява единствено чл. 4, ал. 3 (и това е разтълкувано ясно от КС в разглежданото решение)! Чл. 5, ал. 4 КРБ се отнася ЕДИНСТВЕНО до международните договори на България. И макар че договорът за членство в ЕС, с който България се присъединява към УД, е перфектен международен договор (на България), респ. УД са перфектни международни договори (по форма[3]), нито УД, нито който и да било източник на правота на ЕС, не се прилага в България по силата на (и още по-малко по смисъла на!) чл. 5, ал. 4 КРБ, а като съюзно право по силата на чл. 4 във вр. с чл. 1 на ДЕС!

Поради това и приматът на съюзните правни източници не произтича (и изобщо не зависи!) от чл. 5, ал. 4 КРБ, а от съюзното право – арг. и от изричната Декларация на самите ДЧ (в ролята им на съюзен конституционен законодател или „господари на Договорите”) относно примата на правото на ЕС към Договора от Лисабон[4].

Разбира се и приматът на всеки „международен договор на ЕС” (бил той и „смесен”) над вътрешното право на държавата зависи не от чл. 5, ал. 4 КРБ, а от съюзния принцип на примат!

  1. От наистина непреходно значение – за правилното разбиране и прилагане на правото на ЕС в България – са изрично потвърдените от КС формулировки относно:
  • природата на правото на ЕС;
  • изначалното и принципно различие на правото на ЕС от международното право;
  • смисъла на чл. 4, ал. 3 и обхвата на чл. 5, ал. 4 КРБ;
  • смисъла, основанието и природата на примата на правото на ЕС над вътрешното право;
  • особеностите на „външната” (за сключване на международни договори) компетентност на ЕС;
  • природата на „смесените” международни договори на ЕС с трети страни;
  • и по-общо за разбирането за ролята на КС по правото на ЕС – именно и само такава: да снабдява разпоредбите на Конституцията с тълкуване, съобразено с правото на ЕС (каквото именно е съюзното задължение на всеки национален съдия) – вкл., когато е уместно, като защитава националната конституционна идентичност.

Именно затова приносно е и първото споменаване в решение на КС на принципа на национална конституционна идентичност на ДЧ, прогласен изрично в чл. 4 на ДЕС и потвърден вече категорично в богата практика на СЕС и на вече не малко национални конституционни съдилища[5].

Затова от решението на КС би трябвало да ни стане напълно ясно, че:

  • чл. 5, ал. 4 КРБ няма никакво отношение към действието на който и да било съюзен правен източник, независимо от неговата форма;
  • споразумението ЕС-Канада (ВИТС или СЕТА) не „прехвърля конституционни правомощия” и поради това не изисква ратификация с квалифицирано мнозинство;
  • след влизането си в сила това споразумение ще действа в правната система на РБ именно и само като съюзен правен източник, а не като международен договор на България.

Ясно и правилно е прочетена разпоредбата на чл. 85, ал. 9 КРБ: квалифицирано мнозинство изисква ратификацията само на такива международни договори, които „предоставят на Европейския съюз правомощия, произтичащи от Конституцията”. Всеки международен договор, който предвижда подобно „предоставяне на конституционни правомощия” изисква – и ще изисква занапред – ратификация с квалифицирано мнозинство. А преценката кои са „правомощия, произтичащи от конституцията” и дали даден международен договор предвижда прехвърлянето на такива, принадлежи именно на КС като тълкувател – стига да бъде сезиран предварително. Както и преценката дали някоя разпоредба на едно такова споразумение противоречи на КРБ. Впрочем питането на Президента на републиката не съдържаше такъв въпрос…

Поради всичко това си позволявам да твърдя, че Решението на КС № 7/2017 може да се разглежда като българско съответствие на историческото решение на Германския конституционен съд (ГКС), постановено относно ратификацията от Германия на Договора от Лисабон и определено в доктрината като „Solange 3[6]. В него ГКС тълкува ключовата за членството на Германия в ЕС разпоредба на чл. 23 на Основния закон (озаглавен „член „Европа”) като изразяваща Еuroparechtsfreundlichkeit, което се тълкува като „отвореност” към ЕС на Германската конституция към ЕС, но може смело да се прочете и като „приятелство” към и най-вече като „ангажираност” с ЕС. Най-съществено според мен е разбирането, че подобен прочит – по-общо подобен „евро-ангажиран” или „евролюбив”[7] подход – дължи всеки национален съдия[8]. В този смисъл българският КС изпълни добре своето съюзно задължение като национална конституционна юрисдикция – и с това своя държаво-крепителен институционен дълг!

Нека повторя: така той допринесе и за разбирането на ролята на КС по правото на ЕС: да снабдява разпоредбите на Конституцията с тълкуване, съобразено с правото на ЕС (съюзно задължение на всеки национален съдия е да тълкува всяка норма от вътрешното право съобразено с – или съответно на – съюзното право[9]). Именно така всяка национална конституционна юрисдикция изпълнява успешно ролята си на гарант на върховенството на Конституцията – и това вече пролича ясно дори в първите преюдициални запитвания до СЕС на конституционните съдилища на Франция и Германия през 2015 г.

Нека го кажа ясно: значими са както проявената компетентност на конституционните съдии, така и проявената смелост да използват точна (а не обтекаема) терминология[10], да формулират ясни (а не двузначни) изводи и да установят тълкувание на Конституцията и практика, които да послужат както за „развързване на ръцете” на националния магистрат за смело и правилно прилагане на съюзните правни норми, така и за поставяне (най-сетне!) на стабилна конституционна основа за правилно разбиране, тълкуване и прилагане на правото на ЕС като самостоятелен правопорядък с примат над вътрешното право извън неотносимата конституционна разпоредба (чл. 5, ал. 4) относно примата на международното право!

При особена критичност навярно можем да установим наглед излишно анализиране на особености на ЕС (напр. властовата му природа – но пък за първи път в такъв акт!) и на правната му система, които са предмет на доктрината, а не на съдебната (макар и конституционна) практика. Но поради своята несъмнена полезност, подобен подход е оправдан! Именно той изпълва със смисъл ролята на КС като единствен пълновластен тълкувател на Конституцията. Само разгърнатият анализ позволява устойчиви изводи.

Подобен подход – понякога дори с подробен преразказ на отдавна установени в доктрината разбирания – следва и самият Съд на ЕС в практиката си! Ярък пример съвсем наскоро бяха знаковите (именно в това отношение!) негови произнасяния Становище 2/13 от 18 декември 2014 г.[11], в което СЕС почти учебникарски припомня (за неразбралите…) почти всички основни особености на ЕС като организация, принципно различна както от държавата, така и от международните организации, респ. на правото на ЕС като принципно различно както от правото на държавата, така и от международното право, и Решение по българското дело Огнянов[12], в което пак „учебникарски” отново (за кой ли път!) обяснява природата, смисъла и последиците на едно преюдициално запитване.

Да, може би не особено разгърнато са разгледани някои други въпроси – но мотивите на решението ми се струват не само добре структурирани, но и напълно достатъчни за достигането на прогласените в диспозитива формулировки.

 

ІІ. Значение за разбирането и ратификацията на ВИТС/СЕТА.

По конкретния повод за произнасянето му Решение № 7/2017 на КС също има съществено значение, макар да разкрива и някои, според мен пренебрежими, слабости и празноти.

Президентът Радев изпълни предизборния си ангажимент да отнесе въпроса за СЕТА/ВИТС до КС. И КС отговори коректно на поставените въпроси…

Разбира се, и след това решение остават (ако не и възникват…) нови въпроси – някои от тях сигурно рано или късно ще бъдат поставени пред КС. Например: що е „правомощие”, подлежащо на прехвърляне по смисъла на чл. 4, ал. 3 КРБ; всички конституционни правомощия на държавата ли могат да бъдат прехвърлени на ЕС; кои договори попадат в обхвата на т. 9 като „прехвърлящи правомощия”… И, разбира се, остава открит, тъй като не беше и поставен…, въпросът дали СЕТА/ВИТС противоречи на КРБ… В този смисъл решението на КС позволява ново питане – вече именно с този въпрос. Намирам повод отново да подчертая, че по смисъла на чл. 1 КРБ невъзможността за индивидуална/гражданска конституционна жалба е драматичен пропуск в уредбата на КС…

 

  1. По същество решението ясно определя, че:
  • Международните договори на ЕС са съюзни правни източници и се прилагат в ДЧ (вкл. в България) именно като такива, а не като международно право (на държавата).
  • Т. нар. „смесени” договори, по които страна заедно са ЕС и неговите ДЧ, не са само договори на ДЧ, а преди всичко международни договори на ЕС и като такива също неразделна част от съюзното право. Поради това те се прилагат в ДЧ именно и само като съюзно право, а не като техни международни договори!
  • По отношение на природата и ролята на „смесените международни договори на ЕС” мотивите на решението на КС съдържат забележително цялостен анализ. Вече посочих по-горе, че неговият наглед „педагогичен” подход (разгърнато и задълбочено да анализира природата и особеностите на този вид договори на ЕС) е правилен и приносен, в стила на самия СЕС.
  • В този смисъл макар България да ратифицира едно „смесено” международно споразумение (като ВИТС/СЕТА), след влизането му в сила то ще се прилага в България именно като съюзен правен източник, а не като български международен договор (виж повече в т. 3).

Впрочем ясно се разбира и че „смесените” международни споразумения на ЕС се определят като такива не според Комисията (която внася проекта), а от съдържането му или от волята на ДЧ, изразена в Съвета на ЕС (както е в конкретния случай).

  • Въпросът дали уредените в едно такова споразумение материи включват правомощия, които се определят като „конституционни” (или „произтичащи от конституцията”) и евентуално изискват ли предварителното изменяне на националната конституция, за да е възможна ратификацията, се преценява единствено от държавата (по повод участието ù в сключването и произнасянето ù с ратификация) и се решава само от нейните органи (напр. КС, ако бъде сезиран с такъв въпрос).
  • В този смисъл и процедурата за ратификация (респ. изискуемото парламентарно мнозинство) е изцяло вътрешен въпрос – и зависи от националните конституционни разпоредби, респ. от тяхното тълкуване от КС.
  1. По отношение специално на процедурата за ратификация на ВИТС/СЕТА КС ясно определя, че:
  • Споразумението не предвижда „предоставяне на Европейския съюз на правомощия, произтичащи от тази Конституция” (по см. на чл. 85, ал. 1, т. 9 КРБ, респ. ратификация с квалифицирано мнозинство): „Смесените споразумения не предоставят компетентност на ЕС, а се сключват с оглед на предоставена на Съюза такава (споделена с държавите членки) във външните отношения, при следване на установените правила и процедури на нейното упражняване, за което държавите членки са дали своето съгласие предварително като страни по Учредителните договори”.
  • Поради това, приложима за нашата държава е обикновената ратификационна процедура.
  • Именно това беше попитал Президентът на Републиката и именно по това се произнесе КС. И поради това не намирам уместен какъвто и да било упрек, че КС е „избягал” от съществения въпрос – ако „същественият” е въпросът за противоречие с КРБ, то такъв не е поставен и затова не намира отговор… Позволявам си обаче да споделя виждане, че отговорът на такъв въпрос също би следвало да бъде в смисъл на отсъствие на противоречие – и поради това отсъствие на препятствие пред ратификацията.
  • Можем да споделим известни колебания относно редакцията на съображението на КС, според което чл. 85, ал. 1, т. 9 КРБ „има предвид прехвърлянето на правомощия на националния законодател”, тъй като според мен „правомощия, произтичащи от тази Конституция” следва да се разбира много по-широко от правомощията само на законодателната власт…
  1. По отношение на действието на споразумението в България (след влизането му в сила) обаче намирам и една слабост на решението, която смятам за пренебрежима.
    • Слабост, защото ми се струва неуместно съдържанието на един правен акт (бил той в законова, договорна или друга форма) да бъде диверсифицирано и подчинявано на различен режим.
  • В т. 1 на диспозитива решението определя, че „разпоредбите от смесените споразумения, сключени съвместно от Европейския съюз и държавите членки с трета страна, каквото е ВИТС, в частта им, която се отнася до правомощия на Европейския съюз, от момента на влизането им в сила, стават част от правото на Съюза и на това основание придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат. Разпоредбите от такива споразумения, които попадат в компетентност на Република България, придобиват предимство пред нормите на вътрешното право, които им противоречат, при условията на чл. 5, ал. 4 от Конституцията.”.
  • Не може да има съмнение, че едно международно споразумение на ЕС (независимо дали страни по него са и ДЧ или не), е в цялост международен договор на ЕС и като такъв – съюзен правен източник. И всяка негова разпоредба (и всички заедно) се прилагат в ДЧ именно и само като съюзни правни норми. Дори да се отнася до „компетентност на държавата”. Всички компетенции на ЕС са само …предоставени, т.е. компетенции на ДЧ, предоставени (дори временно, както виждаме с „Брезкит”…) именно от тях и именно на ЕС. Осъществяването обаче на предоставените компетенции или принадлежи „изключително” на ЕС, или е „поделено” между ЕС и ДЧ (проф. Жаке основателно пише настоява за понятието „паралелни компетенции”, но след ДЛ „поделени” е вече обвързващо понятие).
  • Поради това чл. 5, ал. 4 няма отношение към прилагането им – на нито една от тях! – респ. към прилагането на целия договор/споразумение, който се прилага (в ДЧ и, разбира се, в България) именно и само като съюзен правен акт.
    • Пренебрежима обаче, защото, макар наглед да е отстъпление от значимите постулати, изведени в мотивите, този текст не поражда съществени правни последици.
  • Обикновено въпросът за противоречие възниква по отношение на съюзни норми и норми от националното законодателство (извън Основния закон) – и в този случай последиците са най-общо еднакви (неприложимост на противоречащата вътрешна норма).
  • Проблем евентуално би могъл да възникне единствено ако утре бъде поставен въпрос за съответствието на една такава норма („отнасяща се до компетентност на Република България”) с КРБ. Тогава, освен че смятам за малко вероятно изобщо да бъде установено противоречие[13], на общо основание безусловно ще се прилага съюзният принцип на примат на правото на ЕС над „цялото вътрешно право”, което естествено включва и примат над Конституцията[14].
  • И изключение от този примат е възможно единствено в случай на „зачитане на националната конституционна идентичност”, което има отново единствено съюзно разбиране и съдържание и се преценява единствено от СЕС[15], впрочем уместно споменато (макар и предпазливо) и в решението на КС.
  • Разпоредбите на ВИТС/СЕТА (колкото и иначе спорни да са някои от тях…) според мен не са от характер да доведат до подобен проблем у нас.
    • Поради това посочената слабост не трябва да разваля общото добро впечатление от решението на КС…
  1. Доколкото е политически важен, а нямаше как да получи отговор от КС, въпросът кога трябва да се извърши ратификацията от българското Народно събрание според мен изисква да се приеме, че тя в никакъв случай не трябва да се прави преди Съдът на ЕС да се произнесе дали споразумението противоречи на съюзното право. Това виждане произтича категорично от практиката на СЕС[16].
  2. Склонен съм накрая да предположа – предвид досегашната му практика – че СЕС може да установи несъответствие на СЕТА с УД на ЕС[17]. То може да бъде преодоляно само с изрично изменяне или на УД (практически немислимо, вкл. и защото ще се отнася до съществените особености на съюзния правен ред и защитаващата го съюзна съдебна система!) или на самото споразумение…

Затова смятам, че въпросът за ратификацията на ВИТС/СЕТА трябва да се обсъжда едва след (надявам се скорошно) произнасяне на СЕС – и очевидно само ако то не установи противоречие с УД!

Както и че във всички случаи трябва да се отчита (и анализира юридически) вече влязлото в сила правило за предварително прилагане на негови съществени разпоредби – именно като се отчита, че те и днес се прилагат в РБ именно като съюзни правни норми, а не като норми на международен договор на България!

Разбра се, ако СЕС се произнесе за несъвместимост с УД, ще възникне (ако СЕС го е подминал, малко вероятно) въпросът за това предварително прилагане.

Във всички случаи остава безспорно очертаното (в І) значение на Решение № 7/2017 на българския Конституционен съд. Затова споделям и надежда, че това пътепроходно решение ще бъде последвано от други произнасяния на българската конституционна юрисдикция, утвърждаващи България като правова държава, интегрирана в „правовия” (по догмата на СЕС) Европейски съюз – в помощ и на българския съдия, комуто именно тежи задължението за „еднообразно и правилно прилагане” (пак според устойчивата догма на СЕС) на правото на ЕС!

[1] Благодарен съм за възможността да ги представя синтезирано във „Фундаментална доктрина за европейската интеграция. Основни особености на съюзния правен ред според Становище 2/13 на Съда на Европейския съюз (Първа част)”, сп. „Общество и право”, бр. 8/2016, стр. 52-71; Втора част, сп. „Общество и право”, бр. 9/2016, стр. 56-76. Виж повече в Атанас СЕМОВ, Правна Система на ЕС, Институт по Европейско право, С., 2017.

[2] Както категорично прогласява СЕС в също историческото си произнасяне по дело CJ, 18. 12. 2014, Становище 2/13 (Присъединяване на ЕС към ЕКПЧОС), спец. т. 158.

[3] Но действат и се прилагат като „конституционна харта на един правов съюз” – виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна Система на ЕС, Институт по Европейско право, С., 2017, стр. 83 и сл. Виж и CJCE, 23. 4. 1986, Parti écologiste « Les Verts» c/ Parlement européen, 294/83, т. 23.

[4] Лошо преведена на български език като „Декларация относно предимството на правото”…

[5] Виж Жан-Дени МУТОН, Държавата-членка между суверенитета и зачитането на нейната идентичност: какъв Европейски съюз? – в: Мари-Франс КРИСТОФ-ЧАКАЛОВ и др., Лекции на Международната магистърска програма „Право на ЕС”, ЦПОЮФСУ, С., 2013, стр. 223.

Виж също напр. Martin Sébastien, « L’identité de l’État dans l’Union européenne : entre « identité nationale » et « identité constitutionnelle », Revue française de droit constitutionnel, 3/2012 (n° 91), p. 13-44. Повече виж надолу в т. 3.2.

[6] Първите две решения на ГКС, известни като „Solange 1 и 2”, се отнасят до защитата на основните права в съюзния правен ред и са ключови за изграждането на ЕС като „правов съюз”. „Solange 3” е наименование, дадено символично от доктрината (виж Jaques ZILLER, The German Constitutional Courts Friendliness towards European Law. On the judgment of Bundesverfassungsgericht over the ratification of the Treaty of Lisbon, European Public Law, 16, No 1/2010, p. 53-73) поради изключително ясната и категорична формулировка на ГКС, според която чл. 23 на Германския основен закон изразява Еuroparechtsfreundlichkeit (виж GFCC, Judgment of the Second Senate of 30 June 2009 – 2 BvE 2/08, http://www.bverfg.de/e/es20090630_2bve000208en.html). Както пише държавният съветник на Франция Мари-Франсоаз Бештел, „това решение откри нова ера в отношенията между ЕС и държавите” – MarieFrançoise Bechtel, Larrêt du 30 juin 2009 de la cour constitutionnelle et lEurope : une révolution juridique ?, http://www.fondation-res-publica.org/L-arret-du-30-juin-2009-de-la-cour-constitutionnelle-et-l-Europe-une-revolution-juridique_a431.html.

[7] Позволих си дори да го определя като „юридическо евролюбие” – Атанас СЕМОВ,Евролюбив прочит” на понятието за приложно поле на Хартата за основните права на ЕС и на общия проблем за обхвата на приложението на Правото на ЕС в държавите-членки. Изводи от новата практика на СЕС – в: Райна Койчева и др. (съст.), Сборник „Право и бизнес – усъвършенстване на нормативната уредба. Юбилейна научна конференция по повод 25 години ЮФ на УНСС, ИК на УНСС, С., 2017, стр. 41-50.

[8] Съгласно устойчивото разбиране на СЕС за ролята на националния съдия в изпълнение на общото задължение на ДЧ за лоялно сътрудничество по чл. 4 на ДЕС (виж напр. CJUE, 8. 3. 2011, Становище 1/09, т. 68 и цитираната там практика).

[9] За задължението за съобразено или съответстващо тълкуване (или „тълкувателен директен ефект“ и още „индиректен ефект”) виж подробно в Атанас СЕМОВ, Правна Система на ЕС, Институт по Европейско право, С., 2017, стр. 176 и сл. Виж знаковото решение на СЕС CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, 80/86. Виж и в Жан-Пол ЖАКЕ, Институционно право на ЕС, ИЕП и УИ „Св. Кл. Охридски“, С. 2007, стр. 470, § 946.

[10] За съжаление в предходната практика на КС има примери за, деликатно казано, неточен прочит или недобро разбиране на правната система на ЕС, за което ще си позволя да пиша отделно…

[11] CJ, 18. 12. 2014, Становище 2/13 (Присъединяване на ЕС към ЕКПЧОС).

[12] CJ, 5. 7. 2016, Огнянов, C-614/14, ECLI:EU:C:2016:514 (решено знаково от Големия състав на Съда).

[13] Вкл. и заради съществените празноти в нашата Конституция, за които съм писал друг път…

[14] Това разбиране, макар все още да не е изцяло възприето в правните среди, впрочем не само у нас, е напълно безспорно. То беше потвърдено категорично от СЕС в практиката му в последното десетилетие именно с утвърждаването на „възможностите – по изключение – за отклонение от примата над националната конституция” – в особените случаи на засягане на (конкретни!) конституционни разпоредби, изразяващи националната конституционна идентичност на държавата!

[15] Виж в Атанас СЕМОВ, Принцип на зачитане на националната идентичност на държава-членка на ЕС (Възможност за неприлагане по изключение на съюзна правна норма – изводи за националния съдия от ключовата, но и непредвидима практика на Съда на ЕС) – в: „Международна научна конференция. Роля и значение на международното и наднационалното право в съвременния свят. По повод 90-годишнината на проф. д-р Иван Владимиров”, ИК на УНСС, С., 2018.

На този въпрос ще се върна подробно скоро. Виж обаче знаковите решения CJ, 22. 12. 2010, I. Sayn-Wittgenstein, C-208/09 и CJ, 14. 10. 2004, Omega, C-36/02.

[16] Виж знаково (буквално преди дни и отново решено от Големия състав!) в CJ, 6. 3. 2018, Achmea, C‑284/16, ECLI:EU:C:2018:158.

[17] Виж отново CJ, 6. 3. 2018, Achmea, C‑284/16, ECLI:EU:C:2018:158. Това решение на Съда дава основание да се предположи, че е възможно той да установи несъответствие с УД (спец. чл. 267 ДФЕС и чл. 344 ДФЕС) и на СЕТА (в очевидно най-спорната част относно арбитражното решаване на спорове)!

About De Fakto

Вижте също

Почина следователят Румен Андреев

Бившият директор на Националната следствена служба и зам.министър в МВР е починал снощи във вилата …

Трябва ли да има съдебна ваканция?*

Автор: Илия Димитров* От 15-ти юли до 1-ви септември съдилищата в България „затварят” за съдебна …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *