Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Съдебната власт засекрети кой е обвиняем и кой осъден*

Съдебната власт засекрети кой е обвиняем и кой осъден*

Defakto.bg

Заради уж опазване на личните данни Темида тежко накърни общественото право на информация

Доротея Дачкова

Доротея Дачкова

В разрез с неотменимия принцип за публичност на правораздаването държавните институции започнаха да крият изключително важна информация от обществен интерес. Вече са секретни имената на проверявани, разследвани, обвиняеми и подсъдими. Тайна са и някои осъдени, което е пълен абсурд и погазване на правото на информация на гражданите. Оправданието за всичко това е Общият европейски регламент за защита на личните данни (GDPR), който не изисква нищо такова.

Съобщенията за внесени обвинителни актове и повдигнати обвинения от прокуратурата вече идват дори без инициали, като и селищата са обозначени само с една буква. Най-фрапантен е случаят със задържания преди два дни за убийство мъж в хасковското село Козлец, който в четвъртък беше обвинен от прокуратурата, а съобщението дойде засекретено, като селото е с инициал, а обвиняемият е описан като български гражданин, застрелял други двама български граждани – всъщност съпругата си и съседа си.

Абсурдно е и съобщението за внесения в съда обвинителен акт срещу бившия директор на НДК Мирослав Боршош. В него също няма инициали, но обвиняемите се разпознават, понеже са посочени като длъжностни лица от НДК.

Спецпрокуратурата отказа да съобщи кои са обвиняемите за участие в престъпна група за наркотици с обяснението, че това е забранено от Закона за защита на личните данни, което не е вярно. Ако продължи така, прокуратурата скоро ще съобщава само, че един човек е обвинен за едно нещо. От пресцентъра й обясниха пред „Сега“, че няма общи правила за съобщенията, а всяко се пуска така, както реши наблюдаващият прокурор.

Прокуратурата си съперничи по абсурдност с новата антикорупционна комисия КПКОНПИ. В решението си за земеделския министър Румен Порожанов не бяха споменати нито името му, нито длъжността му. Вместо тях са сложени звездички, а гражданите могат да се ориентират за кой министър става дума само по косвени описания, например датата, на която е избран от парламента.

Съдебната администрация отказва да съобщи имена на подсъдими, но кани желаещите да разберат кои са в съдебната зала. Софийският градски съд вече премахна от електронното си деловодство опцията да се търси по име на страна по дело. Сега конкретен съдебен казус може да се открие само ако търсещият знае вида на делото и номера му. Прессъобщенията за влезли в сила присъди също вече се пращат с инициали от Върховния касационен съд.

Общият европейски регламент изобщо не налага такива ограничения и всичко това е цензура, налагана от държавните институции. Журналистиката и медиите са изключени от регламента, ограниченията не се отнасят и за държавните органи, които събират и използват лични данни по силата на закон. Точно такива са полицията, прокуратурата и съдът. Освен това в регламента се казва, че общественият интерес е изключително важен.

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) критикува ограниченията за достъп до публичните регистри, включително и от публикуваните онлайн съдебни актове. „Под претекст че са лични данни, от съдебни актове се заличават не само наименования на юридически лица – търговци, неправителствени организации, но дори (какъвто е случаят с Върховния административен съд) и наименования на държавни учреждения. Предложените промени в закона за личните данни ще задълбочат тази негативна тенденция“, предупреждават от асоциацията.

Тя алармира, че ако проектът на МВР, с който уж ще се въведе европейският регламент в нашето право, бъде приет, ще има лов на вещици спрямо журналистите. Те ще бъдат принудени да разкриват източниците си на информация, ако Комисията за защита на личните данни поиска това от тях.

ПО ОРУЕЛ

„В Германия в промените на тамошния закон за личните данни изрично е отбелязано, че ограниченията на европейския регламент не важат за журналистите и медиите, които служат на обществения интерес да информират. Точно това трябва съвсем ясно да бъде записано в българския Закон за защита на личните данни, за да не се окажем в ситуацията на главния герой от „1984“ на Оруел, чиято работа е да преправя и старите вестници, за да се фалшифицира историята“, пише в становище на Съюза на издателите=

Източник: в. Сега

About De Fakto

Вижте също

За Зелен Младост към Иван Гешев и Пламен Георгиев: Ако сте мъже, дайте си оставките!

Десислава Иванчева и Биляна Петрова погнати преди да атакуват сделки с общински имоти за милиони …

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

2 коментара

  1. Това се очакваше

    А как ли ще се изпълняват присъдите обществено порицание?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *