Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Трето осъждане на България заради операция „Медузите“ от времето на Цветан Цветанов

Трето осъждане на България заради операция „Медузите“ от времето на Цветан Цветанов

Defakto.bg

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) публикува през седмицата трето осъдително решение срещу България, свързано с прословутата операция „Медузите“ от март 2010 г. във Варна.  По серията полицейски акции под шефството на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов,  държавата бе осъдена в Страсбург най-напред от  тогавашния председател на Общинския съвет на Варна Борислав Гуцанов (БСП) и семейството му. По-късно – през 2015 г., осъдително решение бе обявено и заради ареста на варненския бизнесмен Даниел Славов–Дидо Дънката, и семейството му. И в двата случая арестите бяха извършени показно на 31 март 2010 г. рано сутрин,  като маскирани и тежко въоръжени полицаи нахлуват в домовете им, докато те и невръстните им деца още спят, и ги задържат пред тях, а всичко е заснето от специално доведени оператори на МВР. И по двете дела са присъдени по 40 000 евро обезщетение за морални вреди на семействата, отделно от това – и разноските по делата.
Обявеното трето решение е  жалба на тогавашната главна счетоводителка на общинското дружество „Автотранспорт“ във Варна Яна Кръстева и съпруга й със същите оплаквания – в 6.55 ч на 31 март 2010 г. в дома им нахлува полиция, направени са обиски в дома и офиса, извършени без предварително разрешение на съда, широко медийно отразяване при нарушение на презумпцията за невиновност. ЕСПЧ приема, че в случая е нарушено правото им на личен живот по чл. 8 от конвенцията, както и за липса на ефективно средство за защита на това нарушение (чл. 13 от конвенцията). 

Ето и подробностите, придружени с критика към Съда, разяснени от доц. д-р Светла Маргаритова в блога й  

DimovaIvanova et Ivanov c. Bulgarie(Requête no 58497/10), 31 mai 2018

/решение на Комитет/

На 31 май 2018 г. Европейският съд обяви своето решение по горепосоченото дело, което е от серията дела, свързани с т.н. операция „Медузите“, шумно оповестена и рекламирана с помощта на не една услужлива медия, лично от Цветан Цветанов в качеството му на министър на вътрешните работи и от самия премиер. Последваха две осъдителни решения на Европейския съд по повод действията на полицията, прокуратурата и съда –  Gutsanovi c. Bulgarie (no 34529/10, 15 octobre 2013) и Slavov et autres c. Bulgarie (no 58500/10, 10 novembre 2015.

Фактите по случая

Жалбоподателите са съпрузи. По време на събитията, станали предмет на настоящата жалба, жалбоподателката е била главен счетоводител на общинската фирма за транспорт в гр. Варна. Между 31 октомври 2009 и 31 март 2010 г. започва разследване срещу неизвестен извършител за злоупотреба с власт и разхищение на публични средства, причинили вреди в особено големи размери на общинската транспортна фирма в гр. Варна.

В хода на това разследване, на 31 март 2010 г. рано сутринта екип от полицаи извършва претърсване в жилището на жалбоподателите. В протокола е отразено, че то се осъществява при условията на чл. 161(2) НПК (т.е. без да се вземе предварително разрешението на съдия, в условията на неотложност). В края на същия ден върху протокола за претърсване и изземване съдия записва като резолюция „одобрявам“. След като приключва притърсването в жилището на жалбоподателите полицията отвежда жалбоподателката в нейния служебен офис, откъдето са иззети документи, лаптоп и едно CD – всички, свързани със служебните й задължения.

Същевременно на жалбоподателката й е наложена първоначално мярка за задържане от 24 часа, а впоследствие – мярка за неотклонение „задържане под стража“, която продължава до 13 април.

По повод проведената полицейска операция и задържането на жалбоподателката и на още три лица са дадени интервюта от страна на министъра на вътрешните работи и тя е шумно отразена в медиите.

Пред Европейския съд е депозирана жалба с оплаквания за нарушаване на презумпцията за невинност, което рефлектира върху правото на справедлив процес (чл. 6§2), по чл. 8§1 поради неправомерно извършеното претърсване на жилището „не при условията, предвидени в закона“ и по чл. 13 във връзка с чл. 8, тъй като липсва ефективно вътрешноправно средство за защита.

Преценката на Съда

Във връзка с оплакването по чл. 6§2 Съдът намира, че  то  е необосновано и не установява нарушиение на чл. 6§2, тъй като направените публични изявления не визирали пряко жалбоподателката. Този негов извод не кореспондира с извадките от двете публикации, възпроизведени в мотивите на решението (едната в Интернет сайта  www.news.bg,а другата – във вестник „Стандарт“- §§18-19 от решението на Съда,  които се позовават на изявления на министъра на вътрешните работи и окръжния прокурор на Варна ), от които се установява, че името на жалбоподателката е посочено в цялост като част от група, замесена в злоупотреби, свързани със закупуването на автобуси за градския транспорт на стойност, два пъти по-висока от платената. При това  тези изявления са направени в деня на нейното задържане от полицията – т.е. преди още да е определена мярката за неотклонение и да са й повдигнати официално обвиненията, което би могло да окаже влияние  както върху общественото мнение, така и върху съда, когато той се произнася по мярката. Именно с такива мотиви Европейският съд установи нарушение на чл. 6§2 по делото Gutsanovi c. Bulgarie . В настоящия случай обаче той промени своята позиция и се отклони от своето становище, при това в състав от трима съдии.

Второто оплакване на жалбоподателите е по  чл. 8. Те твърдят, че извършеното претърсване на  апартамента им представлява неоправдана намеса в тяхното право на неприкосновеност на жилището и се позовават на заключенията по делото Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10, §§ 219-226, CEDH 2013.

Съдът не приема за основателни възраженията на правителството за недопустимост на жалбата в тази й част поради неизчерпване на вътрешните средства за защита чрез  иск на осн. чл. 1 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че действително е налице постепенна промяна в практиката на ВАС във връзка с уважаване на искове по повод оплаквания за незаконни действия по претърсване и изземване (какъвто аргумент и практика са посочени от Правителството). Европейският съд  подчертава, че изчерпването на вътрешните средства за защита се преценява към момента на депозиране на жалбата пред него (Baumann c. France, no 33592/96, § 47, CEDH 2001‑V (extraits)). Практиката, на която се позовава Правителството, е от периода 2012 – 2014 г. (т.е. между 2 и 4 години след датата на събитията, от които се оплакват жалбоподателите) и тя не е била установена през 2010 г.

По основателността на оплакването Съдът констатира, че претърсването е извършено в хода на т.н. операция „Медузите“ и че не е взето предварително разрешение от страна на съдия, а одобрение a posteriori, и че същите събития са в основата на двете предходни дела, по които той се е произнесъл вече –  Gutsanovi (цитирано по-горе) et Slavov et autres (цитирано по-горе), в които е установил нарушение на чл. 8 от Конвенцията, защото е достигнал до извода, че претърсването на жилището представлява намеса, която не е била „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8§2, тъй като в националното законодателство липсват достатъчно гаранции срещу произвол преди или след одобряването на протоколите за претърсване  (Gutsanovi, §§ 219-227, et Slavov et autres, §§ 145-151).

Съдът установява нарушение на чл. 8§1 от Конвенцията, а така също и на чл. 13 във връзка с чл. 8, позовавайки се на своите изводи и констатации по цитираните по-горе български дела – Gutsanovi (§§ 234 et 235) et Slavov et autres (§§ 161 et 162).

Равносметка и в парични знаци

До момента по прословутата акция „Медузите“ обезщетенията, присъдени от Страсбург, стигнаха 83 000 евро, а заедно с разноските минават 90 хиляди. През пролетта на 2010 г. операцията бе обявена от МВР като насочена срещу високопоставени варненски общинари и бизнесмени, уличени в злоупотреба със средства на общината при закупуване на автобуси – нови и рециклирани, за общинския транспорт, припомня Капитал. Както всички подобни дела, замислени за политическа употреба, и това свърши безславно, коментира изданието.
Равносметката от Страсбург само за арестите при двете най-шумни операции на МВР от онзи период под контрола на Цветан Цветанов – „Октопод“ и „Медузите“, надхвърли 200 000 евро. Операцията „Октопод“  струва близо 110 хиляди евро обезщетения, обявени с решение от март 2016 г.

Извън тази сметка е обезщетението от 5000 евро на шефа на полицията в Бяла Слатина Тони Костадинов (операция „Касоразбивачите“), присъдените 14 000 евро на финансиста Тенчо Попов и съпругата му столичен нотариус, пак заради зрелищен арест в столицата по провалилото се дело „Цонев – Сантиров – Попов“ и др. Малко по-сложно е да се направи обща равносметка на щетите от политиката „Цветанов“ от този период дори само по отношение на решенията на Страсбург. Отделен е въпросът за заведените дела и в България по Закона за отговорността на държавата за вреди.

Да не говорим и за  непремерените публични изяви и интервюта часове след полицейските акции на един вътрешен министър (Цветан Цветанов б.р.), довели до осъждания на държавата.   А именно делата :Stoyanov et autres c. Bulgarie , ,Alexey Petrov c. Bulgarie , Petrov et Ivanova c. Bulgarie .

Така, продължава да е актуален въпросът – Цветанов, съдят държавата заради твои акции, защо плащаме ние?!

 

About De Fakto

Вижте също

Правозащитници срещу „внедряването“ на ДАНС в свободни професии. И навсякъде

БХК призовава кабинета да не приема промените в Правилника на ДАНС Агенти под прикритие на …

Съдии и служители от най-големия административен съд на бунт: От една „дядова ръковичка“ ни местят в друга!

Съдии и служители от най-големия административен съд в страната – този в София-град се разбунтуваха …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *