Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Крайбрежието е завладяно от олигархични и мафиотски структури, време е за „местния шериф“ !

Крайбрежието е завладяно от олигархични и мафиотски структури, време е за „местния шериф“ !

Defakto.bg

Крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, може да принадлежи само на държавата. И какво от това?!

Петър Обретенов

Адвокат Петър Обретенов

Хотел „Оазис“ – мираж или действителност?
В публичното пространство се разпространяват снимки на хотел  построен върху пясък,  до самия бряг на морето.  Това не е Fata morgana –  мираж, прочутият оптичен ефект, при който виждаме отражения на обекти далеч зад хоризонта. Този  хотел не е в пясъците на Арабската пустиня, построен от екстравагантен саудитски принц. Той е чисто наше постижение, построен е върху плажа на Слънчев бряг, на метри от морето, носи емблематичното име „ Оазис” и в него намират отмора не жадни бедуини, а туристи с по – дебели портфейли.

Ако все още някой в България се досеща, че конституционните норми имат пряко, непосредствено действие, този частен „ Оазис” трябва да бъде мираж или компютърен монтаж.      Защото, според чл.18, ал.1 КРБ крайбрежната плажна ивица е изключителна държавна собственост, може да принадлежи само на държавата и „върху нея тежи конституционното задължение” да не я отчуждава за частни нужди. Така е според решение № 19 от 21.12.1993г. по КД № 11/ 1993г. на КС.

За съжаление, конституционното задължение на държавата да не  отчуждава обектите, които са изключителна държавна собственост не се спазва и не само в този случай.  Ако се разходите по Черноморското крайбрежие ще се натъкнете на много такива частни „оазиси”,  удобно разположени върху територия, които „ конституционният законодател е счел за необходимо да я осигури всекиму”( според цитираното решение на КС).  Старите варненци ще ви кажат, че на север от Централния плаж беше разположен т.нар. „ рибарски плаж”.  Днес той не съществува – върху него са построени съоръжения, за чиито предназначение и вид се спори, но голият факт остава – плажа го няма. А по на север от него, няколко километра крайбрежна ивица беше продадена на мощна икономическа групировка за осъществяване на частен проект наречен „Алея първа”, за който тя получи лиценз за инвеститор „ първи клас” по Закона за концесиите за проект ситуиран върху терен, който  към този момент беше актуван като изключителна държавна собственост и не можеше да бъде обект на разпореждане от всякакъв вид. Правен абсурд – без прецедент.

Как е възможно подобно грубо нарушение на Конституцията?  В случая с хотел „Оазис” то е толкова очевадно, че не е за вярване реалното му съществуване.   В едно интервю по TV + председателят на Икономическа комисия  в НС Петър Кънев остана изненадан от съществуването му. Ако е вярна информацията  съобщена в социалните мрежи, контролните органи са наредили събарянето му, но заповедта е отменена от съда. Това вече е голям конституционен проблем, защото субординацията би следвало да бъде обратната.  Съдът трябва да бъде последният, но най –строг  страж срещу нарушение на Конституцията. Въпреки това, съществуват много прецеденти, при които отделни съдебни състави  тълкуват разпоредби на специални закони без да отчитат функционалната им зависимост от конституционни забрани и принципи и „ пропускат”, че те имат пряко действие. Друго възможно обяснение на факта, че заповедта за събарянето му е отменена от съда и хотел „Оазис” продължава да стърчи на плажа, на пук на Конституцията, е немислимо.

Един друг случай стана напоследък обект на обществено внимание. Главният архитект на София отказа да изпълни съдебно решение, по силата на което става възможен строеж на небостъргач върху терен отреден за озеленяване по ОУП на кв. „ Стрелбище”.  Заради този отказ арх.Здравков е глобен със солидна сума, а се направи и опит, Апелативна прокуратура да го привлича и към наказателна отговорност за осуетяване изпълнението на съдебно решение.

Според арх. Здравков, инвеститорите на строежа са намерили „вратички” в закона, които им дават възможност да построят не 43 етажен, а 243 етажен небостъргач. Съдът явно се е подвел да премине през тези „ законови вратички”, вместо да ги зазида, защото да допуснеш промяна на предназначението на един парцел от „ терен за озеленяване” в строителна площадка за небостъргач е в крещящо противоречие с обществения интерес и конституционно прокламираното право на гражданите на здравословна и благоприятна околна среда.

В някои случаи, „ законовите вратички” придобиват комичен привкус. Такъв е случаят с двуетажната „ битовка” върху плажа на „Кабакум” на аптекарския и петролен бос и настоящ зам. председател на НС Веселин Марешки. Тази история датира още от 2012 г. когато Лиляна Павлова, тогава в качеството си на министър на МРРБ, се слиса при вида й с думите „ ама това преместваем обект ли е?”, както и от табелата „ Private club”, за която министърката каза, че е абсурд да бъде на плаж, който принадлежи „ всекиму”. Куриозното е, че всички закани на Павлова постройката да бъде съборена се оказаха ялови.  Марешки се е изхитрил да издигне двуетажната солидна “ битовка” с 112 кв.м.разгърната площ върху бетонни колони и сега тя стърчи на плажа на „ Кабакум” като наколно жилище, но от модерен „ мутренски” стил. Това вече е стара история, защото всички опити да бъде съборена са осуетени и Марешки с гордост може да каже, че е спечелил всички съдебни битки и сега спокойно осигурява достъп „всекиму” за фитнес процедури срещу скромната сума от 100лв. / по информация от социалните мрежи/. Интересното в тази история е, че първоначално контролните органи са намерили за незаконно съществуването само на втория етаж, но в крайна сметка съдът е приел, че всичко е в рамките на закона. Този случай е христоматиен пример за заобикаляне на прякото, непосредствено действие конституционната разпоредба на чл.18, ал.1 от КРБ и решението на съда поставя въпроса известни ли му са тези конституционни императиви. В тях е въплътен конституционно гарантирания обществен интерес и съдът е длъжен да го защити при всеки конкретен казус .

.          Имаме интересен прецедент във връзка с подобно явно противоречие на съдебно решение с обществения интерес. През 2007 г. с решение на ВАС беше отменена като нищожна заповед на Министъра на околната среда за създаване на народен парк   „ Странджа”.  Съображенията бяха от съвсем формално естество – използваха се „ вратички” в закона и тази отмяна явно облагодетелстваше определени кръгове, заинтересовани от експлоатацията на терени в парка. Обществената реакция беше много силна, защото имаше реална опасност отмяната да доведе до непредвидими вредни  последици за защитените природни обекти.  Тя намери израз в едно уникално, нетрадиционо и много спорно от конституционна гледна точка разрешение: със ЗИДЗЗТ / ДВ бр. 62/ 31.07.2007г./, приет по спешност, се елиминира съдебния контрол върху заповедите на Министъра на околната среда, с които се определят и обявяват защитени територии и всички висящи преписки по дела от този характер се прекратяваха. Това беше своеобразен вот на недоверие от страна на НС към дейността на съда по отношение на волята и възможностите му да защити обществения интерес в областта на опазване на околната среда.

Вицепремиерът Валери Симеонов се нагърби с неблагодарната задача да констатира и да иска премахване на закононарушения по познатото му южно Черноморие. Съдейки по големия шум, който се вдига по повод на неговата акция срещу шума от дискотеките, тази акция е не само неблагодарна, но и опасна, защото получи отпор на най – високо равнище. А ако навлезе в по – дълбоки води (например: заграбването на земи – изключителна държавна собственост или явно незаконно строителство), този опит може да му струва и политическата кариера.  Крайбрежието е завладяно от олигархични и мафиотски структури и те няма лесно да отстъпят завладените територии. И сега някои го поднасят, че играе неприсъщата за вицепремиер роля на „ местния шериф”. Щом като контролните органи и съдебната власт не могат да се справят с тази задача, все някой трябва да постави началото на реконкистата.  Но отвоюването ще бъде успешно след  като широки обществени слоеве се включат в него.. И на първо място съдебната власт и най вече – съдът, като страж на закона и Конституцията.

Това е задача за отвоюване на държавата, не само по Черноморското крайбрежие, но и на цялата територия на България и във всички области на икономическия и обществен живот.

*Авторът е юрист с дългогодишен стаж. Бил е съдия и народен представител във Великото народно събрание, секретар на Съвета по законодателство към Министерството на правосъдието, парламентарен секретар на същото, зам.-председател на Централната избирателна комисия. В момента е адвокат.

 

 

 

About De Fakto

Вижте също

Адвокати на конференция: Може ли изкуственият интелект да замени защитника?

Има ли и кои са границите при въвеждането на новите технологии в адвокатската професия? Може …

Проверки, оценки и търсене на отговорности след поредното бягство на затворник (допълнена)

Сотир Цацаров иска законови промени След вчерашното бягство на затворник в Ловеч, в Министерството на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *