Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Инспекторатът губи делата срещу глобените магистрати *

Инспекторатът губи делата срещу глобените магистрати *

Defakto.bg

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет засега губи всички дела, заведени от съдиите и прокурорите срещу глобите им по 300 лева за подаването на имуществени декларации със закъснение от няколко дни миналата година. Това показва справка на „Сега“ в онлайн деловодството на Софийския районен съд. Втора инстанция е Административният съд в София-град, но той още не се е произнесъл по казусите.

По закон всяка година до 15 май магистратите подават декларации за имущественото си състояние пред инспектората. От делата се вижда, че санкционираните са закъснели с по един ден. В повечето случаи те са попълнили документа преди 15 май, но са той е бил изпратен от деловодители и секретарки.

Магистратите приемат, че нарушенията са отстранени още преди да са констатирани, маловажни са, няма и никакви вредни последици. По делото на Аделина Андреева от Софийския районен съд например колегата й Георги Георгиев пише, че не може да се вмени в нейна вина това, че деловодителят й е забавил изпращането на декларацията, която иначе била попълнена в срок.

За районния съдия от Стара Загора Дарина Крумова колегите й от София приемат, че проблемът е в административния секретар на съда, който не пратил документите навреме. Такъв е казусът и с други магистрати от Стара Загора. А и Крумова по това време била по майчинство, „което определено й е създало логистични трудности при изготвяне и подаване на декларацията“, пише Иван Стоилов в решението в нейна полза.

Практиката в Стара Загора декларациите да се подават пред администрацията на съда се ползва и на други места, за да бъдат улеснени магистратите, пише още Стоилов. „Вярно е, че задължението на всеки магистрат по подаване на декларацията в срок е лично. Вярно е обаче и друго – вътрешното взаимодействие между магистратите и съдебните служители във всеки съд се крепи на взаимно доверие“, добавя той.

„Санкционирането на всяко едно деяние без степенуване на неговата обществена опасност е израз на формалистичен подход. Той не утвърждава законността, а ерозира доверието в държавната администрация, която вместо да подпомага гражданите при осъществяване на дейността им, включително чрез образование и разяснителни инициативи, действа спрямо тях като репресивна структура, в случай че винаги налага наказания“, пише съдия Методи Лалов по делото срещу глобата на Красимир Стайков, районен прокурор от Велико Търново.

НА ПРАЗНИ ОБОРОТИ

„Наказването на всяка цена неоправдано ангажира ресурсите на държавната администрация и често води до неустановяване и несанкциониране на съществените административни нарушения“, пише още Лалов. Според него закъснението от един ден е пренебрежимо малко. От делото на Стайков се вижда, че на 9 май той е писал на инспектората с въпроси за попълването на декларацията. Отговорът дошъл на 15-и, в крайния срок за подаването й. Стайков веднага я попълнил и предал в деловодството на прокуратурата. Той обаче не знаел, че изпращането на пощата става само от 8 до 10 ч. И така клеймото на декларацията му станало от 16-и.

Източник: в. „Сега“, автор: Доротея Дачкова

About De Fakto

Вижте също

Прокуратурата не откри данни срещу конституционния съдия Атанас Семов

Месец след клетвата в Конституционния съд, прокуратурата информира, че не е открила данни за извършено …

Данаил Кирилов: ВКС има право на тълкувателни решения, но не „такива“!

Разделението на властите в челен сблъсък с шефа на правната комисия на НС Кирилов възмутен, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *