Последни новини
Home / Законът / Юридически барометър: Новите съдебни такси в АПК създават предимство на държавата пред гражданите и юридическите лица*

Юридически барометър: Новите съдебни такси в АПК създават предимство на държавата пред гражданите и юридическите лица*

Defakto.bg

Една от най-конфликтните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК) – за поскъпването в пъти на административното правосъдие за граждани, организации, фирми, потегли към пленарна зала за второ четене. Миналата седмица, въпреки противодействието на авторитетни специалисти и на опозицията, правната комисия на парламента одобри увеличението на таксите (макар и с „леки“ корекции). Добавено бе, че такси ще дължат също и държавата и общините.

Ето коментарът на „Юридически барометър“ по темата.

Екип на Юридически барометър**

На 21 юни 2018 г. Народното събрание започна гласуването на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс (754-01-16/01.06.2017 г.). Освен коментираните вече от екипа на Юридически барометър изменения, свързани с електронното правосъдие, внимание заслужава и предложението за увеличаване на размера на съдебните такси за касационно обжалване, което предизвика голям обществен отзвук.

Според вносителите на Законопроекта става въпрос за „съвсем умерено повишаване на таксите“.  Вярно е, че държавните такси, събирани от съдилищата, за обжалване на административни актове, в момента са доста ниски – 10 лв. за граждани и юридически лица с нестопанска цел и 50 лв. за търговци, а таксата за касационно обжалване се събира в половин размер (такси в половин размер за разглеждане на касационната жалба, между другото, са уредени и по отношение на таксите в гражданското производство).

Законопроектът предвижда съдебната такса за касационно обжалване да стане 90 лв. за граждани, еднолични търговци, държавни и общински органи и 450 лв. за юридическите лица.  В случаите, когато делото е с определяем материален интерес, се въвежда пропорционална такса, която е еднаква за всички категории жалбоподатели, в размер на 1 на сто от материалния интерес, но не повече от 3 400 лв., а при материален интерес над 10 000 000 лв. – 9 000 лв. В Закона за защита на конкуренцията са предложени специални разпоредби по отношение на размера на таксите в производството по касационно обжалване.

Ние няма да се спираме на въпроса дали предлаганото увеличение може да бъде определено като „съвсем умерено“ или не. Тук по-скоро ще бъдат изложени няколко принципни съображения.

На първо място, в желанието си да избегнат ситуация, в която да дават обяснение за увеличаването на всички такси за административно обжалване, вносителите на Законопроекта са предложили вариант, в резултат на който възниква сериозна диспропорция между съдебните такси в първата инстанция и тези в касационното производство. Това важи както по отношение на размера, така и на вида на таксите – в първоинстанционното производство всички такси са прости.

На второ място, макар с потенциал да окаже ефект върху натовареността на ВАС, използването на повишаването на таксите като инструмент за отказ на гражданите и юридическите лица от касационно обжалване, трудно може да бъде оправдано. Зад него прозира тезата, че явно неоснователни („излишни“, както ги наричат вносителите) жалби са именно тези, за които гражданите не биха могли да си платят, както и че именно тези граждани са склонни да злоупотребяват с правото си на касационна жалба.  Следва да се има предвид, че не е лишено от логика положението таксите за административно правосъдие да са по-ниски. Страни в производството по административно обжалване са най-често гражданин или юридическо лице, от една страна, и държавата, от друга, отношенията между които не са равнопоставени.

Чрез обжалването на административния акт пред съда гражданите и юридическите лица често търсят защита на своите права и интереси срещу държавната принуда във формата на глоба или имуществена санкция (отново трябва да се подчертае, че тя не се изчерпва със случаите, уредени в Закона за административните нарушения и наказания), а те по дефиниция представляват определяем материален интерес. Следователно всяко предложение, което засяга вида и размера на съдебните такси, трябва да се преценява на основата на поне два задължителни критерия: 1) дали размерът на таксите е съобразен с цената на услугата и 2) дали е гарантиран достъпът до правосъдие. Законопроектът съдържа някаква финансова обосновка за размера на таксите от гледна точка на първия въпрос. Вторият въпрос, който е дори по-важен, обаче остава малко встрани от вниманието на вносителите.

Не може да бъде подкрепено предложението размерът на таксите да бъде закрепен на законово ниво.

Първо, размерът зависи от компоненти, които не са постоянна величина, а се променят във времето, а избраният подход не дава възможност за съобразяването им.

Освен това няма разумно основание именно таксите за касационно обжалване пред ВАС да са уредени в АПК, а всички останали съдебни такси, включително останалите таксите за административно обжалване да се определят от Министерския съвет в подзаконов нормативен акт.  Вярно е, че това не е прецедент.  Както правилно посочват вносителите, Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове предвижда размерите на таксите за касационно обжалване на актове по този закон.

Междувременно, в периода между внасянето на Законопроекта и гласуването му на второ четене, Народно събрание прие промени в Закона за Комисията за финансов надзор, с които се предвиди размерът на таксите, събирани от Комисията, да е закрепен на законово ниво.  Този подход може да бъде обяснен, от една страна, с нежеланието на Министерския съвет да поеме отговорност за повишаването на таксите и да участва в обществен дебат по защитаването им, а от друга, с лишаването на гражданите от правна възможност да оспорят тези такси.

Освен това приемането на подобно предложение ще доведе до още по-голямо фрагментиране на и без това разпокъсаната уредба на съдебните такси.

В момента съдебните такси са уредени в Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. Едновременно с тях действа и Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Както беше споменато, уредба се съдържа и в Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и в Закона за Комисията за финансов надзор.

*Заглавието е на редакцията

**Юридически барометър е гражданска инициатива за наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България.  Екипът включва юристи с опит в областта на нормотворческата и правоприложната дейност, преподаватели, докторанти и студенти по право от Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

About De Fakto

Проверете също

Данаил Кирилов: Няма да номинирам главен прокурор, засега

Няма да издигам номинация за главен прокурор. Това заяви правосъдният министър Данаил Кирилов пред бТВ. …

До изясняване на гражданството му, ВАС да спре назначението на Алексей Трифонов начело на Софийския градски съд

За това настояват съдия Евгени Георгиев и адвокат Александър Кашъмов Да се спре предварителното изпълнение …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.