Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Правото на обществото на информация надделява над правото на осъдения да бъде забравен

Правото на обществото на информация надделява над правото на осъдения да бъде забравен

Defakto.bg

Автор: Александър Кашъмов *

На 28 юни 2018 Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отхвърли жалбата на двама полубратя срещу Германия за нарушаване на правото на защита на личните им данни (жалби № 60798/10 и 65599/10). Жалбоподателите са се оплакали от това, че няколко германски медии са публикували информация относно тяхното осъждане за убийство, като информацията е достъпна години след съдебния процес, включително към момента преди да излязат на свобода предсрочно условно. Според тях отказът на германските съдилища, към които са се обърнали на основание защита на личните им данни, да забранят тези публикации, е в нарушение на чл.8 от Европейската конвенция за правата на човека (Конвенцията).

Решението на Страсбург и GDPR

Решението на Съда в Страсбург е особено интересно в светлината на случващото се у нас след влизането в сила на Общия регламент за защита на личните данни (Регламент (EC) 2016/679). Тъй като регламентът на ЕС има пряко действие, дни след 25 май 2018 се появиха случаи на искания към нашите медии да заличат статии, в които разкриват например данни за криминални деяния на някого и за съответните предприети спрямо тях наказателни процедури, или друга отнасяща се до тях информация, позовавайки се на гарантираното с регламента „право да бъдеш забравен“. Не по-малък интерес произтича от обществения дебат, свързан с предложените през май 2018 изменения и допълнения в Закона за защита на личните данни, които съдържат предложение за критерии, по които да се определя в кои случаи се приема, че дадени лични данни се обработват за журналистически цели.[1]

Казусът

Фактологията по случая е следната: през май 1993 жалбоподателите са били осъдени на затвор за убийството на известен актьор. През 2007 и съответно 2008 е следвало да бъдат освободени предсрочно условно. През 2007 те са завели дело срещу Радио „Германия“ (Deutcshlandradio), а впоследствие и срещу сп.„Шпигел“ и всекидневник, като са поискали съдът да задължи медиите да анонимизират документите относно тях, публикувани в сайтовете им. Последните съдебни инстанции в Германия са отхвърлили тези искания на жалбоподателите и те са се обърнали към ЕСПЧ.

В решението си Страсбургският съд подчертава широкия обхват на понятието „личен живот“ (private life) и обстоятелството, че трудно могат да се изчерпят неговите аспекти като например идентифициращи белези, име, сексуална ориентация, право на собствен образ и др. Според по-новата практиката на ЕСПЧ, в чл.8 от Конвенцията се включва и право на информационно самоопределение. Следователно информацията за осъдителни присъди несъмнено попада в обхвата на правото, защитено с тази норма.

Съдът приема, че в случай като този е от важно значение поставянето на точния баланс между конкуриращите се права, а именно – правото на свободно изразяване на медиите и правото на защита на личния живот и личните данни. В това отношение той припомня изведената в практиката му съществена роля, която медиите изпълняват в демократичното общество, включваща и отразяване, и коментар на съдебни процеси. В допълнение към тази роля на медиите е правото на обществото да получи разпространяваната от тях информация.

ЕСПЧ отбелязва още, че в допълнение към тази важна роля на пресата е и нейната функция да събира и пази архив на информацията, която вече е била публична, и да я предоставя на аудиторията. В това отношение дигиталните архиви са ценен източник за информиране, образование и исторически изследвания. Съдът отбелязва още, че онлайн форматите съдържат по-голяма възможност да засегнат основни права по Конвенцията.

Защитата на личните данни не може да прераства в цензура

В решението на ЕСПЧ е изразено съгласие с Германския Федерален Съд, отказал да издаде забрана за медиите да поддържат достъпни за интернет потребителите документи относно осъждането на жалбоподателите, в тълкуването му, според което медиите имат задачата да участват в създаването на демократично мнение чрез осигуряване на достъп на обществото до стари новини, съхранени в архивите им. Разпоредбата на чл.10 от Конвенцията, според Съда в Страсбург, оставя на журналистите да направят преценката в съответствие с журналистическите етични стандарти коя и каква информация да публикуват. Още повече, че информацията за наказателни дела фокусира значителен обществен интерес, който въпреки изминалото време е останал непроменен.

Допълнителен детайл в случая е, че жалбоподателите в предходни моменти сами са се били обърнали към пресата във връзка с опитите им да бъде възобновен процесът. Осъдителната присъда обаче е останала непроменена. При тези обстоятелства тяхното разумно очакване да бъдат забравени онлайн може да бъде прието като крайно ограничено.

С това решение на ЕСПЧ се поставя ясна граница между конкуриращите се права на свобода на словото, от една страна, и на защитата на личните данни, от друга. Последната не може да бъде използвана, за да се цензурира обществено значима информация и да се забранява свободният достъп до нея с цел гражданите да си съставят картина и образ на случващото се и неговите исторически корени. Правото да бъдеш забравен, гарантирано с GDPR, не е равнозначно на заличаване на историческата памет за значими събития.

  • Александър Кашъмов е ръководител на правния екип на Програма „Достъп до информация“
  • Източник: Бюлетинът на ПДИ

 

About De Fakto

Вижте също

Софийски районен съд уважи „специфични нужди от защита“ на дете, пострадало от сексуално насилие

  Адвокат Наташа Добрева На 19.09.2018г в Софийски районен съд се проведе разпит пред съдия …

Европейската комисия изправя Полша пред Съда на ЕС заради закона за Върховния съд

Европейската комисия  реши да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС в Люксембург  заради …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *