Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Исковете на потребители и срещу застрахователи – по настоящия адрес на ищеца, но само занапред

Исковете на потребители и срещу застрахователи – по настоящия адрес на ищеца, но само занапред

Defakto.bg

Това предлага шефът на правната комисия Данаил Кирилов

Новата подсъдност на делата на потребители и срещу застрахователи, които в момента задръстват столичните съдилища, да се разшири. Но новите правила да не действат за заварените случаи – това предлага председателят на правната комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ) за второто четене на поправките в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Проектът за ГПК бе внесен от Крум Зарков и негови колеги от БСП в отговор на настояванията и предложенията на софийските съдии от СРС, СГС, САС. Той въвежда задължителна подсъдност по постоянния адрес или седалището на потребителя и на ищеца по исковете от и срещу потребители, както и на тези срещу застрахователи, Гаранционния фонд и Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (чл. 113 и 115 ГПК). Поправките бяха одобрени от правната комисия, а на 20 юли пленарната зала ги гласува на първо четене. В същото време магистратите и ВСС настояха за спешност, за да не се задълбочава „кризата“ с претовареността на гражданските отделения в столичните съдилища.

Сроковете за предложения изтекоха на 27 юли, постъпили са общо 3 – от Кирилов, от съпартиеца му Кирил Калфин и от зам.-шефа на групата на ДПС Хамид Хамид. Предложението на Хамид е извън посочените искове.

Иначе и Калфин, и Кирилов предлагат новата подсъдност да се разшири, като се добави, че по делата на потребители и за търсене на обезщетение от застрахователи исковете се подават по настоящия адрес на потребителите и на увредените или по тяхното седалище. А, ако нямат настоящ – тогава да е компетентен съдът по техния постоянен адрес или по местонастъпването на събитието (по делата срещу застрахователи). Имат сходни идеи и за проверката на подсъдността. Вариантът на Кирилов, който е по-подробен, предвижда възражение за неподсъдност от ответника да се прави най-късно в срока за отговор на исковата молба, а да се повдига служебно от съда до изпращането на препис от исковата молба (чл. 119 ГПК).

В преходна разпоредба, по Данаил Кирилов, още се предвижда заварените и неприключили производства да се довършват по досегашния ред, сиреч по досегашната подсъдност. И разпръскването на исковете из страната да важи занапред.

В мотивите си за шефът на правната комисия се позовава и на еврорегламенти, че във връзка със застраховането, потребителските и трудовите договори по-слабата страна следва да бъде защитена от правила за компетентност.

 Хамид Хамид прави странично предложение за ГПК – в чл. 61, уреждащ спирането на неизтеклите срокове при спиране на самото производство, да се добави, че не се спират сроковете по изпълнителни дела.
Сега проектът трябва да бъде разгледан за второ четене от правната комисия, после и от пленарна зала. Очакванията са да стане в рамките на изтичащата парламентарна сесия.

About De Fakto

Вижте също

Скандалът с „делото за 102 милиона“ зави към дело за обида и клевета, в Пловдив

Председателят на САС Даниела Дончева иска 80 000 лв. обезщетение от съдията Милен Василев Прословутото …

Законът за защита на личните данни: Без посягане на работата на нотариуси, адвокати, изпълнители, журналисти

Окончателният проект, внесен от кабинета, е отчел ред получени критики Как, в крайна сметка, у …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *