Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Тълкувателно решение за „особения залог“: Продажбата на недвижим имот не сваля ипотеки и възбрани

Тълкувателно решение за „особения залог“: Продажбата на недвижим имот не сваля ипотеки и възбрани

Defakto.bg

Отговори на важни и спорни в практиката въпроси, свързани с особените залози, постанови Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС.

Константин Пенчев

Тълкувателното дело 1 от 2015 г. е образувано по искане на товашния омбудсман Константин Пенчев, вече конституционен съдия. Той задава три въпроса, свързани с третите лица, продажбите, последиците.

Ето съобщението на ВКС:

С Тълкувателно решение № 1/2015 г. от 10 юли 2018 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2015 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

  1. Трето лице, придобило движима вещ, предмет на договор за особен залог, след вписване на договора в Централния регистър на особените залози, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), ако е придобило вещта от вписан залогодател или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения върху нея особен залог, независимо от липсата на вписване на залога по партида на праводателя му в Централния регистър на особените залози. Не е допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице – приобретател на тази вещ, което има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗОЗ (при посочената редакция на закона), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в Централния регистър на особените залози.
  2. Продажбата на недвижим имот като част (елемент) от заложено по реда на ЗОЗ (в редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г.) търговско предприятие е деривативен придобивен способ.

Вписаните ипотеки и възбрани се запазват.

Погасяват се само залозите, учредени по реда на ЗОЗ.

  1. Вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 ГПК и чл. 452, ал. 2 ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона хипотези.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречива съдебна практика по следните въпроси:

Въпросите на Пенчев

  1. Допустимо ли е насочване на изпълнението върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице, придобило вещта след вписването на договора за особен залог, и има ли то положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за особените залози (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г.), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида?
  2. Оригинерен или деривативен способ на придобиване на собственост върху имота е продажбата на недвижим имот като част от заложено по реда на ЗОЗ (редакция до ЗИД ЗОЗ, ДВ. бр. 105/2016 г.) търговско предприятие и съответно дали с извършване на проданта по реда на ЗОЗ се погасяват наложени възбрани и/или вписани ипотеки върху имота?
  3. След извършване на публична продан на недвижим имот подлежат ли на заличаване възбраните, вписани върху имота преди началото на публичната продан?

Мотивите на ВКС

По отношение на първи въпрос в мотивите на тълкувателното решение се посочва, че залогът се погасява, когато третото лице придобие права върху заложеното имущество по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие или ако е извън този кръг, но е извършена със съгласието на кредитора. Противоречивата практика на съдилищата обхваща единствено хипотезата, при която разпоредителната сделка е извън обикновената дейност по занятие на залогодателя и за нея няма съгласие на кредитора. Спорно е дали заложното право е противопоставимо на приобретателите на заложената движима вещ (първи и последващи), ако прехвърлянията са след вписване на залога само по партида на залогодателя – страна по договора за особен залог, без откриване и вписване по партиди на приобретателите (първи и последващи). Нееднозначно се разрешава и въпросът дали ако третото лице – приобретател има положението на залогодател, но прехвърлянето на вещта не е вписано по неговата партида в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ), е допустимо изпълнение срещу заложената вещ по реда на ЗОЗ (в посочената редакция на закона). Противоречието в практиката е ограничено до това дали по реда на чл. 521 от ГПК съдебният изпълнител при осъществяване на мерки на принуда по ЗОЗ (в посочената редакция) може да изземе вещта от трето лице, придобило я след вписване на договора за особен залог, когато разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в ЦРОЗ.

Върховните съдии приемат, че трето лице, придобило движима вещ, предмет на договор за особен залог, след вписване на договора в ЦРОЗ, има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ (редакция до приемане на ЗИД ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г.), ако е придобило вещта от вписан залогодател или ако към момента на придобиването на вещта е знаело за учредения върху нея особен залог, независимо от липсата на вписване на залога по партида на праводателя му в ЦРОЗ. Не е допустимо насочване на изпълнение по реда на ЗОЗ (в посочената редакция на закона) върху движима вещ, предмет на особен залог, срещу трето лице – приобретател на тази вещ, което има положението на залогодател по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗОЗ (при посочената редакция), ако разпореждането с вещта не е вписано по неговата партида в ЦРОЗ.

По поставения втори въпрос противоречивите становища на съдилищата са свързани с хипотези, при които предмет на договора за особен залог е търговско предприятие с активи недвижимо имущество и заложният кредитор е предприел извънсъдебно (частно) удовлетворяване на вземането си по реда на чл. 37, ал. 4 от ЗОЗ (редакция до приемането на  ЗИД на ЗОЗ с ДВ. бр. 105/2016 г.) по отношение на недвижим имот, като част от заложеното по ЗОЗ имущество на търговското предприятие,  както и с въпроса дали, аналогично на хипотезите по чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, е налице погасителен ефект по отношение на наложени възбрани и/или вписани ипотеки на такъв недвижим имот.

ОСГТК на ВКС приема в тълкувателното решение, че продажбата на недвижим имот като част (елемент) от заложено по реда на ЗОЗ (в посочената редакция) търговско предприятие е деривативен придобивен способ. Вписаните ипотеки и възбрани се запазват. Погасяват се само залозите, учредени по реда на ЗОЗ.

По поставения трети въпрос върховните съдии приемат, че вписаните възбрани по реда на чл. 397, ал. 1, т. 1 от ГПК или наложени в производство по индивидуално принудително изпълнение по чл. 451 от ГПК и чл. 452, ал. 2 от ГПК не се заличават след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в изрично предвидените от закона  хипотези.

About De Fakto

Вижте също

Скандалът с „делото за 102 милиона“ зави към дело за обида и клевета, в Пловдив

Председателят на САС Даниела Дончева иска 80 000 лв. обезщетение от съдията Милен Василев Прословутото …

Законът за защита на личните данни: Без посягане на работата на нотариуси, адвокати, изпълнители, журналисти

Окончателният проект, внесен от кабинета, е отчел ред получени критики Как, в крайна сметка, у …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *