Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Отказът за връщане на надвзета такса се обжалва пред ВКС, издаването на изпълнителен лист – не

Отказът за връщане на надвзета такса се обжалва пред ВКС, издаването на изпълнителен лист – не

Defakto.bg

Тълкувателно решение на ВКС за някои определения, които се обжалват пред върховния съд

С тълкувателно решение по тъкувателно дело 5 от 2015 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС сложи край на споровете за определенията, които се обжалват пред Върховния съд по чл. 274, ал.3, т.2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Текстът предвижда, че на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат „определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие„. Кои точно са тези определения? – е въпросът, зададен от председателя на съда Лозан Панов.

А Общото събрание на двете колегии му отговаря в 10 пункта.

При поставянето на проблема, Панов е отчел, че в практиката безспорно се приемат за обжалваеми пред ВКС въззивните определия за изменение на решението в частта за разноските, срещу отказ на първоинстанционен съд за възстановяване на срок, за освобождаване от такси и разноски, срещу потвърден отказ за извършване на вписване, по молба за обезпечение на бъдещ иск и за допускане на обезпечението.

Извън тях обаче остават ред спорни хипотези.

Отговорите на ВКС

Определения, с които се дава разрешение по съществото на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер„, е тълкуването на двете колегии на ВКС.

А такива са или не са:

  1. Въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд в производството по несъстоятелност за недопускане на оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите (чл. 701 ТЗ), като преграждащо развитието на оздравителното производство, подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд.” По този пункт в решението пише, че производството по оздравяване на предприятието на длъжника е относително самостоятелно съдебно производство, в рамките на висящо производство по несъстоятелност. Определението за недопускане на предложен оздравителен план прегражда откриването и приключването на оздравителното производство и попада в кръга определения по чл. 274, ал. 3, т. 2, предл. второ от ГПК.
  2.  Въззивно решение, постановено по жалба срещу решение на            първоинстанционен съд по молба за издаване на дубликат от изпълнителен лист, подлежи на касационно обжалване по общия ред за обжалване на въззивни решения, приема ОСГТК на ВКС. Производството за издаване на дубликат от изпълнителен лист обаче, макар и исково, няма характер на основно производство, поради което, следва извод, че решението по чл. 409 от ГПК подлежи на касационно обжалване, ако решението, въз основа на което е бил издаден изпълнителния лист не попада в обхвата на изключените от касационен контрол въззивни актове, съгл. чл. 280, ал. 3 ГПК,
  3.  Въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист (чл. 407, ал. 1 от ГПК),  не подлежи на касационно обжалване. При произнасяне по молба за издаване на изпълнителен лист, съответно при реализиране на въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт, с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение. В мотивите пише още, че това разрешение е в съответствие с тълкуването в т. 6 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което са дадени задължителни указания на съдилищата за двуинстанционно разглеждане на молба за издаване на изпълнителен лист, както и с мотивите в Тълкувателно решение № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС към въпрос № 8, според което под понятието други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК следва да се разбира производство, свързано със съответното основно производство и обусловено от него. Относно обхвата на определенията, попадащи в тази втора група, в мотивите към Тълкувателно решение № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определения, с които се дава разрешение по същество на други производства, са тези съдебни актове, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен въпрос, свързан с предмета на съответното съдебно производство.
  4. Въззивно определение, постановено по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл. 245, ал. 3 от ГПК за издаване или за отказ да се издаде обратен изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване. Аргументите за касационна необжалваемост на въззивното определение по молба за издаване на изпълнителен лист принципно са важими и за посоченото въззивно определение.
  5. Въззивно определение, с което се увеличава цената на иска (чл. 70, ал. 2 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. Разрешаването на въпроса за действителната  цена на иска съставлява неразривна част от исковия процес, а не обособено, самостоятелно производство, припомнят върховните съдии. Този въпрос няма характеристика на материалноправен въпрос, който да се разрешава по същество.
  6. Въззивно определение, постановено по частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение на решението (чл. 244 от ГПК), не подлежи на касационно обжалване. С него не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се осигурява изпълнението на признато със съдебно решение вземане, поради което и на основание чл. 244 от ГПК , подлежи на обжалване с частна жалба, но само на една инстанция.
  7. Въззивно определение, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд за теглене на жребий и прекратяване на делбеното производство (чл. 352 от ГПК), подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Определението за теглене на жребия има конститутивен ефект – съсобствеността е ликвидирана и е породено право на собственост върху отделни обекти, т.е. с това определение се отговаря по съществото на материалноправен спор по основния предмет на съдебното производство.
  8. Определение на въззивен съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт (чл. 538, ал. 2 от ГПК), подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.  Производството по молба за издаване на охранителен акт е самостоятелно, развиващо се извън рамките на исковия процес. Определението на въззивния съд, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за издаване на охранителен акт е постановено в „друго” производство и дава разрешение по съществото на предмета на делото, поради което подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, т. 3 от ГПК. В този смисъл следва да се считат за запазили значението си задължителните разяснения, дадени в т. 6 от ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк.д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС.
  9. Съдебният акт на апелативен съд, с който е потвърден отказ на окръжен съд за вписване в регистрите на юридическите лица, не подлежи на касационно обжалване, пише в тълкувателното решение. В мотивите се сочи, че съгласно чл. 540 от ГПК общите правила на исковите производства се прилагат и за предвидените в ГПК и в други закони охранителни производства, доколкото не са установени особени правила.  С оглед изричната разпоредба на чл. 606 от ГПК това правило не се отнася до уредбата на вписванията в съдебни регистри на юридическите лица. Следва да се приеме, че в последната са предвидени особени правила по отношение обжалваемостта на отказ за вписване в съдебен регистър на юридическо лице, за което в специален закон не са предвидени други, различни правила.  Такива са  установени в други закони, като Закона за политическите партии и Закона за вероизповеданията.  В Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел след 01.01.2018 г. законодателно въведеното ограничение за  инстанционен контрол по отношение на отказ за вписване в търговския регистър вече разпростира своето действие и по отношение на отказ за вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Даденото в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. ОСГК на ВКС разрешение за обжалваемост на потвърдения от апелативен съд отказ за вписване на обстоятелства, подлежащи на вписване в съдебен регистър, следва да се приеме за загубило сила.
  10. Въззивно определение, с което е потвърден отказ на първоинстанционен съд за връщане на надвзета държавна такса,  подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, приема ОСГТК на ВКС и уточнява, че производството по молба за връщане на недължимо платена държавна такса има самостоятелен характер, а с определението си съдът дава разрешение на материалноправен спор за дължимостта на таксата – дали тя е платена без да е налице основание за това.

По делото са депозирани три особени мнения.

 

About De Fakto

Вижте също

Софийски районен съд уважи „специфични нужди от защита“ на дете, пострадало от сексуално насилие

  Адвокат Наташа Добрева На 19.09.2018г в Софийски районен съд се проведе разпит пред съдия …

Европейската комисия изправя Полша пред Съда на ЕС заради закона за Върховния съд

Европейската комисия  реши да предяви иск срещу Полша пред Съда на ЕС в Люксембург  заради …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *