Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Новата „география“: Защо при прокуратурата може, а при съдиите не се получава? *

Новата „география“: Защо при прокуратурата може, а при съдиите не се получава? *

Defakto.bg

Реформата стигна до пренареждане на пешките – засега

Иван Брегов

Автор: Иван Брегов, ИПИ

През 2017 г. след тълкуване на Конституцията от страна на Конституционния съд (КС) се даде възможност прекрояването на съдебната карта на страната да започне именно от прокуратурата. Според решението на КС структурата на прокуратурата трябва да бъде във функционално, но не и в териториално съответствие с тази на съдилищата. Тоест на районните прокуратури трябва да съответстват районни съдилища, на окръжните – окръжни и т.н., без да е необходимо чисто териториалното им разположение в едно и също населено място. Тази първа стъпка даде началото на процесите по промяна на съдебната карта и преструктурирането на органите на съдебната власт по места в съответствие с населението и икономическата активност.

Промените в прокуратурата трябва да започнат отнякъде, но въпросът е дали преструктурирането на местните структури няма да изиграе ролята на „прах в очите”, демонстриране на дейност и отклоняване на вниманието от по-важните въпроси пред  държавното обвинение. Разбира се, ако преструктурирането на прокуратурата по места е съпроводено с решителни действия за отварянето на институцията и борба с повсеместното овладяване на държавата, то тези притеснения биха били неоснователни. Но по-скоро имаме основание за тревога – строгите и конкретни предписания за реформи чакат изпълнение, а биват подминавани с мълчание и от прокуратурата, и от Министерство на правосъдието. В отчета на Министерството и ВСС относно изпълнението на Стратегията за съдебна реформа относно прокуратурата се открива само едно изречение от 36 страници отчет: „Специфична цел 3: Ефективна прокуратура – Мерките от Плана за действие за изпълнение на препоръките по Независимия анализ на прокуратурата, чието изпълнение попада изцяло в компетентността на Прокуратурата, са изпълнени.” Толкова за обществото, за експертите и за институциите. Реално нищо не е свършено.

Какво на практика значи прекрояването на прокуратурите?

Прокурорската колегия на ВСС взе решение за „оптимизиране” на 11 районни прокуратури. Де факто те ще бъдат закрити от 1-ви януари 2019 г., а на тяхно място ще се разкрият „териториални отделения”. Така вместо съществуването на районни прокуратури в Дряново, Трявна и Габрово официално ще се запази само тази в Габрово. Естественият въпрос как това ще повлияе върху местното население не намира отговор поради причина на това, че широко обсъждане на въпроса от страна на прокурорската колегия на ВСС не е организирано. Липсват обяснения как ще работят териториалните отделения, не са представени и потенциални други възможни варианти на оптимизацията.

Има ли място за прекалена централизация?

Реално опасност няма – и в настоящия момент редица разследвания се покриват на местно ниво, при това със знанието на ръководството в София. Т.е. централизацията в прокуратурата и в момента е от най-висока степен.

Защо в прокуратурата може, а при съдиите не се получава

Обясненията се коренят в две направления. Първо, организацията и функциите на прокуратурата благоприятстват т. нар. оптимизиране. Действията по разследване, преди да се стигне до обвинение пред съд, могат да се провеждат без да е необходимо уседналост на разследващите органи. В същото време, съдебното производство остава централно за наказателния процес – при него участие взимат всички заинтересовани страни. Съдебните заседания са мястото на процесуални действия. Съдът е мястото на физическо съхранение на документацията, на запознаване с материалите, на преглед и депозиране на нови материали и доказателства от  страните. По тази причина и съдът е „обрасъл” със съдебна администрация като съдебни секретари, деловодители, призовкари и т.н.

Второ, прокуратурата е лишена от допълнителни функции по обслужване на населението като бюрата по съдимост, архив, разглеждането на редица специфични дела с неотложност. Тези функции се изпълняват от съдилищата. Трето, главният прокурор еднолично определя структурата на администрацията в прокуратурата.

Разбира се специфичните за съда дейности могат да бъдат опростени откъм човешки ресурс, но само при реално действие на единна информационна система на съдилищата. Към настоящия момент за пореден път е прекратена обществената поръчка за изработване на такава система. Основанието е неправилно (а и некомпетентно) организиране от страна на ВСС. Така проличава и вторият проблем – липсата на активно и отговорно поведение от страна на членовете на ВСС. За по-малко от година мандат в съдийската колегия заинтересованите от реална съдебна реформа са под необходимия критичен минимум. В същото време, плаващото мнозинство се опитва да разруши и дотук постигнатото като нормата за натовареност, например.

В заключение

Реорганизацията на съдилищата и прокуратурата е неизбежна стъпка заради демографските тенденции, която трябва да върви и със съответното намаляване и на държавната администрация. Действията от страна на главния прокурор в посока закриване на районни прокуратури ще са добре дошли, ако не се направят проформа. В същото време, обаче, така належащото оптимизиране на съдилищата и закриване на най-ниско натоварените такива няма изглед да започне в близко бъдеще. Отделно, функционалните проблеми на прокуратурата също скоро няма изглед да намерят решение. Тепърва предстои да видим и как точно ще се осъществи преобразуването на закриваните прокуратури в териториални отделения и дали това наистина ще доведе до свиване на разходи (най-вече за обща администрация) и по-добро управление на ресурса в системата.

  • Източник: Институт за пазарна икономика
  • Заглавието е на Де факто

 

About De Fakto

Вижте също

Манолова: Слабият надзор е проспал евтините застраховки на „Олимпик“ и опасностите пред българските граждани

Слабият надзор у нас е позволил на нестабилната кипърска „Олимпик” да стане един от основните …

Няколко урока от срива на Търговския регистър*

Автор: Адриан Николов, Институт пазарна икономика* Въпреки летните жеги и големия брой и-мейли, настроени на …

One comment

  1. Илияна

    Буксуването на съдебната карта не е единствения проблем при Съдийската колегия.Тя на практика не развива и никаква дисциплинарна дейност. От регистъра по дисциплинарните производства, които е публичен става ясно, че вече една година при тях седят нерешени 27 дисциплинарни дела, образувани през 2017г. срещу различни магистрати. Една част от тях са образувани от бившия ВСС, но с протокол №41/10.10.2017г. са определени дисциплинарните състави от новия ВСС, които трябва да се признесат по тях.Друга част са образувани от настоящия състав на ВСС. През 2018г. са образувани 7 дисциплинарни дела, но и те не са решени.С най- много дела- по 6 бр. са Боряна Димитрова, Даниела Марчева и Стефан Гроздев. ВСС е създаден като кадрови орган, а дисциплинарните производства са въпрос, свързан именно с тези му правомощия. Поне 28 съдии чакат вече една година, за да разберат дали тяхното поведение в една или друга ситуация е укоримо и следва ли да бъде санкционирано или- не. Възможно ли е криворазбраната съдийска солидарност на принципа :“Никому нищо лошо, защото не се знае какво ще стане“ да подлага на такова тихо изтезание колегите си? Заплатите на ВСС ще пробият тавана. Чудя се щом не се занимават с кадровите въпроси с какво оправдават тяхното получаване?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *