Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Нова победа на държавата по „царско“ дело: ВКС не допусна до касация спора за бившето стопанство на УБО

Нова победа на държавата по „царско“ дело: ВКС не допусна до касация спора за бившето стопанство на УБО

Defakto.bg

Камелия Маринова, Веселка Марева и Красимир Влахов от Върховния касационен съд не допуснаха до касационно обжалване спора за бившето стопанство на УБО край Врана. Така влиза в сила решението на Софийския апелативен съд – че и този имот безспорно е държавен.

По казуса няма въпроси, изискващи намесата на върховния съд – не е налице противоречие с решения на ВКС, не са останали и спорни въпроси за собствеността, които да се разрешат от върховни съдии, категорични са Маринова, Марева и Влахов.

По това, както и по повечето от останалите „царски дела“, държавата се  представлява от кантората на Ирен Савова. Адвокат на Симеон Сакскобургготски е Ели Христова, а на сестра му Мария-Луиза – Валя Гигова.

Става дума за имоти за милиарди.

Четвърти поред финал

Симеон Сакскобургготски

Това е четвъртият поред финал на казус от сагата „царски имоти“ и първият, недопуснат от ВКС. Дотук окончателно, в полза на държавата, приключиха споровете за дворците „Кричим“, „Ситняково“, „Саръгьол“. По първото дело – за единственият поискан и невърнат на Симеон дворец „Кричим“, ВКС се произнесе през 2012 г. с основополагащо решение за статута на службата Интендантство, на чието име са нотариалните актове за всички т.нар. царски имоти, призната за класическа държавна служба. Тогава ВКС за първи път в свое решение обяви и че отмяната от Конституционния съд през 1998 г. на еднократния закон за конфискация на имотите на бившите царе и техните наследници от 1947 г. няма и не може да има реституционен ефект. А именно с позоваване на него областни управители и кметът Софиянски връщаха на Симеон и сестра му Мария-Луиза дворци и гори. Основно при управлението „Сакскобургготски“. По това дело от името на държавата се явяваха покойният проф.Владимир Петров и адвокат Любомир Денов.

Ирен Савова

Последващите „царски“ дела – за „Ситняково“ (с адвокати на държавата Ирен Савова и екипът й) и за „Саръгьол“ (адвокат Петър Петров) бяха допуснати до касационния контрол на ВКС, но не по въпроса за собствеността, а за облигационните искове.  С две думи – по тях върховните съдии изобщо не обсъждаха дали имотите винаги са били и продължават да са на държавата (това не подлежи на съмнение, според тях), а само за дължимите на бившия цар и премиер и на неговата сестра обезщетения за направените подобрения в тях.

Дотук държавата няма загубено дело за тези имоти. На две инстанции Савова и екипът й спечелиха и спора за „Царска Бистрица“. Без решение на първа инстанция са делата за „Врана“ и 16 500 дка рилски гори. Делото за „Врана“ приключи в СГС, чака се произнасянето на съда.

Решението за стопанството край Врана

За разлика от повечето дела, в които държавата търси обратно собствеността си от Симеон, спорът за бившето стопанство на УБО край Врана бе повдигнат от самия Сакскуборгготски. Той и сестра му предявиха иск да бъдат признати за собственици на 1 414 дка край резиденция „Врана“, останали „недовърнати“ (от някогашния кмет Софиянски).

На две инстанции – в СГС и в Софийския апелативен съд искът бе отхвърлен. Нещо повече – докладчикът в САС Нели Куцкова изрично бе направила и паралел между „царските“ дела у нас и споровете между бившия гръцки крал Константин и държавата, за които Гърция бе осъдена в Страсбург. И не откри прилики между тях.

Какво казва сега ВКС? (Съкращенията на имена са на съда, заради „защитата на личните данни“):

При преценка сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
В изложението на касаторите са поставени същите два въпроса, разрешени от съда, а именно: придобили ли са по давност покойният ц. Б. III (очевидно цар Борис Трети – б.р.) и неговите наследници процесните имоти към 1946г. и приложим ли е чл.2, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на тези имоти. Спрямо решаването на първия въпрос се правят оплаквания и се поставят въпроси в няколко допълнителни аспекта: 1/ че съдът не е обсъдил конкретни писмени доказателства и свидетелски показания; 2/ че съдът не е обсъдил доказателствата, установяващи основателността на тезата, че Интендантството на Цивилната листа на Н.В. Ц. /по-нататък само Интендантството/ не е установило владение върху имотите, нито е имало анимус за това, а е признавало, че владелец и собственик е царят; 3/ че съдът не е изложил мотиви защо приема, че нотариалният акт за обстоятелствена проверка от 1928г. не представлява титул за собственост, но показва кой се е считал за собственик. Твърди се, че като не е извършил тези действия съдът е разрешил материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС и по-специално: ППВС № 7/1985г.; Решение № 408 от 07.11.2011г. по гр.д. № 1347/2010г. на І г.о., Решение № 346 от 30.12.2001г. по гр.д. № 810/2010г. на І г.о., Решение № 315 от 25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г. на І г.о.
По-нататък все във връзка с решаването на първия основен въпрос са формулирани въпросите: а/ представлява ли неподписаният от нотариуса констативен нотариален акт от 1928г. основание за прекъсване или спиране на давността, течаща в полза на Ц. Б. ІІІ и отразява ли се съставянето му по някакъв начин на анимуса; б/ подлежи ли на доказване правото на собственост върху имотите на ц. Ф. І, доколкото са владяни от него преди да бъдат завладяни от Ц. Б. ІІІ.

Отговорите са дадени отдавна

В производството по чл. 288 ГПК касационният съд се произнася дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. В случая всички повдигнати въпроси са такива по конкретния правен спор и са свързани с извършената от съда преценка на фактите и доказателствата, и направените въз основа на това правни изводи. Така че всъщност изложението съставлява повторно аргументиране на неправилност на решението и твърдения за процесуални нарушения, без посочване на основания за достъп до касация.
Независимо от това, при разглеждане на изтъкнатите в първата група оплаквания досежно обсъждането на доказателствата, следва да се посочи, че липсва противоречие със сочената практика, задължаваща съда да разгледа и обсъди доказателствата, да изложи мотиви, както по преценка на доказателствата, така и по основателността на предявената претенция. В обжалвания акт Софийски апелативен съд обстойно е обсъдил доказателствата, включително визираните в изложението такива, извършил е анализ на свидетелските показания, посочил е за кои обстоятелства и в каква степен им дава вяра. Оплакванията на касаторите са израз на несъгласието им с правните изводи на съда, произтичащи от доказателствата, а тази преценка не може да бъде проверявана в производството по чл. 288 ГПК.
Въпросът дали проектът за нотариален акт от 1928г. съставлява основание за спиране и прекъсване на давностния срок е неотносим към мотивите на въззивния съд. Съдът не е приел, че от съставянето на този акт течението на давностния срок се прекъсва или спира. Съдът е обсъдил отразеното в акта през призмата на приложението на презумпцията на чл. 303 ЗИСС дали Ц. Б. ІІІ е владял имотите „сам за себе си” като физическо лице и въз основа на това е направил извод, че такова владение не е доказано.
По отношение евентуалните права на Ц. Ф. І (очевидно това е цар Фердинанд) върху имотите съдът е посочил най-общо наличните доказателства, но счел, че не е необходимо да ги обсъжда, тъй като претенцията не се основава на правоприемство /доколкото абдикацията не е основание за присъединяване на владение/, а на установено самостоятелно владение от Ц. Б. ІІІ. Не се спори от касаторите, че именно такова е основанието на претенцията им. С оглед на това нито може да се приеме, че съдът е допуснал опущение, нито че то има отношение към правилността на решението.
При разрешаването на втория основен въпрос по делото – приложим ли е чл.2, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на процесните имоти, обжалваното решение е съобразено с формираната от ВКС практика, разясняваща кога е налице отнемане без законово основание / Тълкувателно решение № 6/ 2006г. на ОСГК, Решение № 319 от 12.03.2014г. по гр.д. № 5343/2013г. на І г.о., Решение № 900 от 05.01.2011г. по гр.д. № 254/2010г. на І г.о. и др./, както и по-конкретно с практиката досежно реституцията на имотите на бившите български монарси /решение № 68 от 14.07.2016г. по гр.д. № 6043/2015г. на ВКС, ІІ г.о./. А след като по въпроса е налице актуална съдебна практика, то липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както претендират жалбоподателите.

Не може да се възприеме развитата теза, че решението по гр.д. № 6043/2015г. на ІІ г.о. не дава отговор съществувал ли е законов ред за отнемане на имотите от държавата, бил ли е спазен този ред и какво е съотношението между Закона за отчуждаване на недвижими имоти в държавна и обществена полза /ЗОНИДОП/ от 1885г. и Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите ц. Ф. и Б. и техните наследници/ЗОДС/ от 1947г. и именно затова следва да се допусне касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Аргументи в тази насока не са повдигани пред инстанциите по същество и не са разглеждани от въззивния съд, така че такъв въпрос не може да обоснове достъп до касационно обжалване. Отделно, следва да се отчете, че развитите съображения по приложението на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ са само евентуални, за пълнота – ако е установено правото на собственост, а такова не е доказано.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.

 

About De Fakto

Вижте също

„Правосъдие за всеки“: Ако в сряда Търговският регистър не зарабоит в пълен обем, сезираме прокуратурата!

Крайно време е институциите в България да дадат ясни и изчерпателни отговори за кризата с …

Цацаров е разпоредил проверка за контрола над фалиралия „Олимпик“

Правителството иска оставката на Ралица Агайн Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил проверка по повод …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *