Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Законът за защита на личните данни: Без посягане на работата на нотариуси, адвокати, изпълнители, журналисти

Законът за защита на личните данни: Без посягане на работата на нотариуси, адвокати, изпълнители, журналисти

Defakto.bg

Окончателният проект, внесен от кабинета, е отчел ред получени критики

Как, в крайна сметка, у нас конкретно ще се прилага новата защита на личните данни по еврорегламент (GDPR), в сила от 25 май? Деликатната сфера буни духовете, а първоначалният проект за промени в Закона за защита на личните данни получи сериозни критики от всички страни – включително и от представителите на правните професии – нотариуси, адвокати, частни изпълнители. Много въпроси и притеснения имаха и журналистите – още повече, че „защитата“ на личните данни моментално бе схваната от ред съдилища и прокуратури като „скриване“ на всякакви данни от публичното внимание.

В парламента вече е внесен окончателният проект на закона, одобрен от Министерския съвет миналата седмица. А прегледът му показва, че ред забележки са отчетени. Така например, авторите му очевидно да се вслушали в критиките на нотариуси и частни съдебни изпълнители, че спецификите на тяхната дейност трябва да ги изключат от общите правила за защита на данните в закона. Чути са и адвокатите във възраженията им за недопустимостта за разкриване на адвокатската тайна, било и по поискване на Комисията за защита на личните данни. (За съдебната власт от самото начало е ясно – тя е извън обхвата на регламента, движи се по правилата на Закона за съдебната власт).

Има отделни разпоредби за приложимостта на закона в журналистическата дейност.

Изчезнали са конкретните суми на глобите като минимум и максимум, които също бунеха духовете, правят се директни препратки към регламента (където те са назовани само в максималните размери).

Обсъжданията в парламента ще започнат наесен.

Без претенции за изчерпателност, ето някои основни нови моменти (всички интересуващи се могат да се запознаят с пълния текст на проекта на страницата на Народното събрание).

За професионалната тайна

Във внесения законопроект се казва:

Чл. 12а. (1) Наличието на търговска, производствена или друга защитена от закона тайна не може да е основание за отказ от съдействие от страна на администратора и/или обработващия при осъществяване на задачите и правомощията на комисията. Когато при упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1, букви „д“ и „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 може да се наруши задължение на  администратора или обработващия за опазване на професионална тайна или друго равностойно задължение за опазване на тайна, произтичащо от закон, или до нейното разкриване в нарушение на разпоредба на закон, администраторът или обработващият отказва предоставяне и/или достъп само до информацията, защитена като тайна. (Адвокатската тайна изглежда опазена).

Изключенията

Кога защитата на личните данни не се прилага?

Чл. 37а. (1) Администраторът или обработващият може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-22 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679, когато упражняването им би създало риск за:

  1. националната сигурност;
  2. отбраната;
  3. обществения ред и сигурност;
  4. предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност;
  5. други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност;
  6. защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; (за това настояваха нотариусите)
  7. предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регламентираните професии;
  8. защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица;
  9. изпълнението по гражданскоправни искове. (За това настояваше Камарата на ЧСИ).

(2) Редът и условията за прилагане на ал. 1 се уреждат със закон в съответствие с чл. 23, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.

Настоящият текст на чл. 37, ал.1 е съобразен с визията на Нотариалната камара на Република България, която бе внесена при общественото обсъждане на законопроекта за ЗИД на ЗЗЛД,  подчертава председателят на Съвета на нотариусите Димитър Танев.

За журналистиката, свободата на словото и правото на информация

В проекта е записано:

Чл. 25д. (1) Обработването на лични данни за журналистически цели, както и за академичното, художественото или литературното изразяване е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободате а на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот.

(2) При обработване на лични данни за целите по ал. 1 администраторът взема предвид следните критерии, когато са относими към конкретния случай:

  1. естеството на личните данни;
  2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
  3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
  4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал.1;
  5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
  6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност, или чиито действия имат влияние върху обществото;
  7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
  8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
  9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
  10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

(3) При обработване на лични данни за целите по ал. 1:

  1. не се прилагат чл. 6, чл. 8-10, чл. 30, чл. 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679;
  2. администраторът или обработващият може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12-21 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

(4) Упражняването на правомощията на комисията по чл. 58, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 не може да води до разкриване на тайната на източника на информация.

(5) При обработването на лични данни за целите на създаване на фотографско или аудио-визуално произведение, чрез заснемане на лице в хода на обществената му дейност или на обществено място, не се прилагат чл. 6, чл. 12-21, чл. 30 и чл. 34 от Регламент (ЕС) 2016/679.

 

About De Fakto

Вижте също

„Правосъдие за всеки“: Ако в сряда Търговският регистър не зарабоит в пълен обем, сезираме прокуратурата!

Крайно време е институциите в България да дадат ясни и изчерпателни отговори за кризата с …

Цацаров е разпоредил проверка за контрола над фалиралия „Олимпик“

Правителството иска оставката на Ралица Агайн Главният прокурор Сотир Цацаров е разпоредил проверка по повод …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *