Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Адвокат Васил Райчев: Може ли новата правна уредба на частичния иск да доведе до „частично правосъдие”?

Адвокат Васил Райчев: Може ли новата правна уредба на частичния иск да доведе до „частично правосъдие”?

Defakto.bg

 

 Адвокат Васил Райчев

 

 

Доскоро в българското право нямаше изрична правна уредба на частичния иск. Такава се съдържа например в чл. 86 от Гражданския процесуален кодекс на Швейцария, според който ако вземането е делимо, може да бъде предявен иск и само за част от него.

Възможността дадена претенция да бъде предявена частично произтича от принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и по-специално от чл. 6, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Именно затова причините, поради които ищецът е избрал това процесуално средство за защита в намален обем, не са обект на изследване от съда. Така например частичен иск би могъл да бъде предявен, когато, макар и цялото вземане да е ликвидно, част от него още не е станала изискуема, поради което следва да бъде претендирана на по-късен етап. На практика обаче много по-често искът се предявява като частичен по чисто икономически съображения, свързани с последиците от евентуалното му уважаване.

От гледна точка на приложното поле на частичния иск, недопустимо е единствено предявяването на конститутивен иск като частичен, а правната теория и съдебната практика приемат, че като частични могат да бъдат заведени както установителни, така и осъдителни искове. В този смисъл частичният иск притежава характерната за всеки иск правозащитна функция, тъй като при уважаването му се установява със сила на пресъдено нещо съществуването на част от дадено вземане (ако искът е установителен) или наред с това ищецът се снабдява и с правна възможност да събере предявената част от вземането си принудително (ако искът е осъдителен, какъвто е типичният случай). Ако се приеме обаче, че частичният иск има единствено правозащитна функция, това би го приравнило на пълния (заведен за цялото вземане) такъв, което би противоречало на правната му същност. Така по отношение на частичния иск се разкрива една допълнителна, но не по-малко важна функция – гаранционна, обезпечителна функция, свързана с непредявената част от вземането. Предназначението на частичния иск е не само да защити правото на ищеца да получи претендираната част от вземането, а да гарантира (обезпечи) възможността същият на по-късен етап да претендира и останалата част от вземането си, независимо дали по отношение на нея в хода на процеса е изтекла погасителна давност. Именно тази гаранционна, обезпечителна функция на частичния иск бе премахната от законодателя с влизането в сила на чл. 116а (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съгласно който когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената част.

Наред с изброените правни функции частичният иск има и значимо социално предназначение. Както бе посочено по-горе, обичайно искът се предявява като частичен по икономически съображения – липса на достатъчно финансови средства у ищеца за заплащане на дължимата държавна такса за завеждането на претенцията в пълен размер. Ето защо, в случай че претенцията на ищеца е основателна и бъде уважена от съда, не следва кредиторът да загуби възможността да предяви и останалата част от вземането си, само защото последната се е погасила по давност в хода на процеса. Това би означавало, че ищецът е лишен от възможност да защити правото си поради неблагоприятното си икономическо състояние, а и поради неопределената продължителност във времето на делото – обстоятелства, стоящи извън волята на потърсилото защита от съда лице, които нямат връзка с основателността на неговата претенция. Напротив, социалната функция на частичния иск се реализира именно посредством спирането или прекъсването на давността по отношение на цялото вземане, като единствено по този начин ищецът разполага с възможност да защити най-ефикасно и в пълен обем своето право.

С оглед горното, приемайки нормата на чл. 116а ЗЗД, законодателят дерогира социалната функция на частичния иск, тъй като обвързва възможността ищецът – кредитор да претендира и непредявената част от вземането си с икономическото му състояние и с продължителността на съдебния процес. Това законодателно решение е в противоречие с прогласения в преамбюла на Конституцията на Република България (КРБ) принцип на социалната държава, както и с чл. 6, ал. 2, изр. 2 от Основния закон, според който не се допускат никакви ограничения на правата на гражданите или привилегии, основани на имуществено състояние. Тълкувайки тази конституционна разпоредба, Конституционният съд посочва, че „Равнопоставеността на всички граждани пред закона независимо от имущественото им състояние (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) не предписва създаване на законодателство, което по различен начин да третира група граждани според тяхното имущество” (Решение № 3 от 13.04.2006 г. по к. д. № 4/2006 г.). Същата теза е развита и в Решение № 10 от 03.12.2009 г. на КС на РБ по к. д. № 12/2009 г.: „Член 6, ал. 2 от Конституцията не допуска ограничения на правата на основание имуществено състояние на гражданите. Имущественото състояние на гражданите не може да бъде основание за диференциация в правното регулиране, вкл. по отношение придобити права. Така че законодателят, когато създава правна уредба, чиято задача е да ликвидира едно заварено положение, справедливо ще бъде да отчита промените в обстановката, но не трябва да го прави с помощта на критерии, които Конституцията не приема”. Новата правна уредба на частичния иск позволява да се достигне до хипотеза, в която кредитор, чиято претенция е основателна, е лишен от правна възможност да получи част от вземането си само защото поради неблагоприятното си икономическо състояние е предявил претенцията си като частична.

На следващо място, чл. 116а (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от ЗЗД противоречи и на чл. 56, изр. 1 КРБ, съгласно който всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. При новата правна уредба предявилото частичен иск лице е изправено пред угрозата да загуби възможност за съдебна защита на свое субективно притезателно право (останалата част от вземането), само защото в хода на съдебния процес това право се е погасило по давност. Предвид неопределената продължителност на съдебното производство, такова законодателно решение изглежда неефективно. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. за периода от 2010 до 2015 г. продължителността на производствата по граждански, търговски и административни дела  в България се е покачила от 67 на 78 дни средно за разглеждане на дело, при това само в първа инстанция.

Следва да се посочи, че преди влизането сила на чл. 116а (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от ЗЗД е образувано т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС по въпроса: „Предявяването на иска като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?”. Въпреки че отговорът на така формулирания въпрос вероятно ще бъде съобразен със законодателната промяна, не е без значение обстоятелството, че преди промяната касационната инстанция бе формирала практика, в която приема, че предявяването на частичния иск спира или прекъсва давността за цялото вземане, включително и за непредявената част от него. В този смисъл е например Решение № 63 от 28.05.2010 г. по т. д. № 637/2009 г., I ТО, в което съдът отбелязва, че „Предявеният осъдителен иск от титуляра на субективното право, чиято защита се иска срещу длъжника по него, прекъсва погасителната давност – арг. чл. 116, б. „б“ ЗЗД и давност не тече по време на целия процес, съобразно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Или началния момент, от който спира да тече погасителна давност, е датата на завеждане на иска, спрямо целия заявен и окончателно прецизиран размер, в това число и сумите, с които същият е бил увеличен в хода на висящия процес”. Това становище се споделя и в Решение № 42 от 25.06.2012 г. по т. д. № 171/2011 г., I ТО: „Ето защо, като е приел, че „предявяването на частичен иск няма за правна последица прекъсването на давността за останалата част от непредявеното вземане“, Софийският апелативен съд е постановил неправилно, но не и недопустимо решение. (…) Ето защо разпоредбата на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, тълкувана във връзката ѝ с тази на чл. 116, ал. 1, изр. 2-ро ГПК /отм./, налага извод, че действието на исковата молба по прекъсване на погасителната давност, по никакъв начин не се влияе с оглед размера на иска, щом е допустимо ищецът въз всяко положение на делото в първата инстанция да може да увеличи искането си без да изменя основанието”.

Видно от изложеното, в настоящата си редакция чл. 116а (Нов – ДВ, бр. 42 от 2018 г.) от ЗЗД поставя много проблеми. Ето защо законодателна промяна, регламентираща, че когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва за цялото вземане, не би била лишена от правна логика. Дори и този коренно противоположен на настоящия нормативен подход към същността на частичния иск да не срещне достатъчно подкрепа обаче, de lege ferenda разпоредбата би могла да бъде изменена по следния начин: „Когато вземането е предявено частично, давността се спира или прекъсва за цялото вземане до приключване на делото във въззивната инстанция”. Така ищецът – кредитор, чиято претенция е основателна, ще разполага с изпълнително основание (осъдително въззивно решение – чл. 404, т. 1, предл. 2 ГПК), което да му позволи да се снабди с допълнителни средства, необходими му за защитата по съдебен ред на накърненото му право в пълен обем, като давността за непредявената част ще бъде спряна или прекъсната в един разумен срок – необходимият за приключване на делото в две съдебни инстанции.

 

About De Fakto

Вижте също

След доклада на ЕК: „Положителни“ новини за пенсионерите, проблемът на медиите не бил на властта

След доклада на ЕК от вчера, днес думата си каза премиерът Бойко Борисов. Вероятно, за …

Евгени Танчев пред Съда на ЕС: Закон, който обявява за нищожни договори за кредит с обратна сила, противоречи на правото на ЕС

Българският генерален адвокат в Съда на ЕС проф. Евгени  Танчев е предложил  на Съда да …

One comment

  1. Любомир Новиков

    Както през последните повече от двадесет години, законодателите защитават неизправните длъжници поради разбираеми причини.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *