Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Съдът в Страсбург: Видеонаблюдението на работното място не трябва да засяга достойнството на работещите

Съдът в Страсбург: Видеонаблюдението на работното място не трябва да засяга достойнството на работещите

Defakto.bg

Автор Стефан Станев

През последните години Европейският съд за правата на човека постанови няколко решения, свързани с един особено актуален въпрос – относно законосъобразността на видеонаблюдението на работното място.
По делото Антович и Миркович срещу Черна Гора (жалба номер 70838/13) жалбоподателите, които работят като университетски преподаватели, се оплакват от нарушаване на правото им на личен живот чрез непозволено събиране и обработка на информация за тях.  Според правителството мярката е преследвала легитимната цел да защити правата и свободите на другите, чрез гарантиране, че не се злоупотребява с предоставената материална база от финансиран с държавни средства работодател. Наред с това, намесата е имала и своето основание в закона, защото колежът, като създадена със закон институция, е имал правото да осъществява разумен контрол върху ползването на предоставените му материални средства. В заповедта на деканата за започване на видеонаблюдение в университетските аудитории, където преподават жалбоподателите, се посочва още, че достъпът до събраната информация е защитен с кодове, известни само на него, както и че информацията ще бъде съхранявана за срок от една година.
Двамата преподаватели подават жаалба до Агенцията за защита на личните данни, която, след извършена проверка, констатира, че наблюдението се извършва в съответствие със закона. След като жалбоподателите подават възражение срещу доклада, Съветът на Агенцията за защита на личните данни постановява решение, с което указва на факултета да премахне камерите от аудиториите, тъй като видеонаблюдението не съответства на националното и международно законодателство. Съветът на Агенцията счита, че в случая липсват основания за въвеждане на видеонаблюдение, тъй като няма доказателства за съществуването на каквато и да е заплаха за сигурността на преподавателите и студентите.
След решението на Агенцията, жалбоподателите предявяват иск за обезщетение за нарушено право на личния им живот, като се позовават на чл.8 от Конвенцията за правата на човека и практиката на ЕСПЧ по дела, свързани със защита на личните данни.
Съдилищата в Черна Гора обаче отхвърлят жалбите, като приемат, че университетът е публична институция, от което следва, че не е възможно правото на жалбоподателите на неприкосновеност на личния им живот да бъде нарушено от видеонаблюдение в университетските аудитории, които спадат към категорията публични места.
В производството пред ЕСПЧ, Съдът в Страсбург отбелязва първоначално, че в настоящия случай следва да се отговори на въпросът дали е налице намеса в личния живот на жалбоподателите.  Тази намеса нарушава чл.8 от Конвенцията, освен ако не е „предвидена от закона”, преследва законни цели съгласно втората алинея на чл.8 и е „необходима в едно демократично общество”.  Съдът в Страсбург не е дал ясно определение на понятието „личен живот” по чл.8 от Конвенцията. Няма съмнение обаче, че той е широко понятие, което не подлежи на изчерпателно дефиниране и се разглежда за всеки отделен случай.  Като определя широките граници на понятието за „личен живот”, ЕСПЧ приема, че съществува зона на взаимодействие на човека с другите, дори и в публичен контекст, която също попада в обхвата на това понятие.  Още по делото Niemietz v Germany ЕСПЧ е отхвърлил довода на германското правителство, че чл.8 не предоставя търсената от жалбоподателя защита, защото действията са били извършени в професионални помещения.

Съдът в Страсбург отбелзва, че не съществува принципна причина понятието „личен живот” да се смята за изключващо професионалните или търговските дейности, след като именно в хора на трудовия си живот повечето хора имат възможност да установяват отношения с други хора.  Съдът се придържа към тези разбирания и по настоящото дело, като приема, че събирането и съхраняването на лична информация представлява сериозна намеса в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на личния живот . Нещо повече, съдебният състав приема, че дори когато правилата относно личния живот на работниците и служителите на работното им място са ограничени, те не би следвало да бъдат напълно отнети.
След като изясни този въпрос, Съдът в Страсбург разглежда законосъобразността на видеонаблюдението. Както става ясно от чл.8 от Конвенцията, ограниченията на личния живот следва да бъдат „предвидени в закона”. Съдържанието на термина „предвидени в закона” е ясно установено в практиката на ЕСПЧ и означава, че в националното законодателство трябва да има мярка за защита срещу произволна намеса на държавните органи в правата по чл.8.  Винаги, когато се разглежда законосъобразността на определена мярка, ЕСПЧ проверява не само спазването на националния закон, но и неговото качество , т.е дали законът е съобразен с принципа за върховенство на правото, дали дава адекватни указания за правата и задълженията на гражданите, както и дали осигурява право на защита.  В тази връзка, ЕСПЧ отбелязва, че националните съдилища на Черна Гора не са изследвали въпроса дали извършването на оспореното видеонаблюдение е било съобразено с изискваннията на закона, тъй като изначало са приели, че то не представлява намеса в личния живот на жалбоподателите.  Такова проучване е извършено от Агенцията за защита на личните данни. Съгласно законодателството на Черна Гора, преди да се стигне до въвеждане на видеонаблюдение, трябва да бъдат изпълнени определени условия.  Освен това, видеонаблюдение може да се извършва само върху зоните за достъп до служебните помещения, а в настощия случай е извършено наблюдение и в залите. По тази причина ЕСПЧ намира нарушение на чл.8 от Конвенцията.
Независимо, че всички засегнати лица са били надлежно уведомени за предприетите мерки, както и че те са пропорционални на преследваната легитимна цел, за да се спазят изискванията на чл.8 от Конвенцията, държавите са длъжни да уредят всички обстоятелства, при които видеонаблюдението ще бъде допустимо. Важно е лицата, които ще бъдат наблюдавани, да бъдат информирани за естеството и степента на мониторинга, както и за конкретните причини, обосноваващи въвеждането на мерки за мониторинг. Всички тези условия могат да бъдат изпълнени още с приемането на правилник за вътрешния трудов ред, в който се урежда организацията на труда в предприятието. Разбира се, всички мерки за мониторинг не трябва да накърняват достойнството на работника или служителя по време на изпълнение на работата по трудовото правоотношение (чл.127, ал.2 КТ)

About De Fakto

Вижте също

В делата по ЗОДОВ съдът може да намалява вече платен адвокатски хонорар, разтълкува ВКС

При иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за …

Шест години затвор за шофьора, убил на пешеходна пътека балестиста Мартин Чикалов

На шест години затвор беше осъден Петър Здравков, който на 10 септември уби с колата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *