Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Сравнителни аспекти на публичното изслушване при избора на съдии от законодателната власт *

Сравнителни аспекти на публичното изслушване при избора на съдии от законодателната власт *

Defakto.bg

Утре, петък, предстои парламентът да  гласува новия конституционен съдия  от  квотата си.  Вчера правната комисия подкрепи кандидатурата на върховния съдия Красимир Влахов, който след упрек от опозицията, че изборът му ( предложение на ГЕРБ и патриотите),  е предопределен, отвърна, че на предложение за участие в надпревара, се отговаря само с  „Да“ или „Не“.   Влахов има безспорни качества като юрист, а е нелепо кандидатите да са отговорни за правилата на избора, които се пишат от самите власти.  В навечерието на вота,   Де Факто предлага актуален  коментар, който чрез сравнения дава отговор  на въпроса  какви стандарти отстоява нашият парламент при вота за  една от най-важните иинституции, създадена да пази конституцията от зловредни намеси –  Конституционния съд.   

     „Въпросът не е да се имитира американскта или някоя друга система.  Въпросът е за отношението,  уважението, отговорността и институционалния  авторитет, които следва да се демонстрират и признават при провеждането на избори,  които са ключови за управлението на държавата.  Това важи с особена сила, когато става въпрос за парламента, защото в крайна сметка неговото отношение и поведение в такива избори е отражение на нашето поведение и отношение към институциите.  И тук парламентът трябва да е за пример и да налага високи стандарти“, казва в предисловието си авторът Биляна Гяурова-Вегертседер.

Биляна Гяурова-Вегертседер, БИПИ 

На 12 септември 2018 г. парламентът прие Процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати, представянето и публичното оповестяване на документите, изслушването на кандидатите и избор на съдия в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание /Правилата/.

Защо правила?

Традиционно, правила за избор на членове или ръководители на независими институции от страна на Народното събрание се приемат без сериозна дискусия, процедурата е отиграна. В случая, обаче, е важно да се вгледаме в тях  и да видим дали дават достатъчно възможности за запознаване с личността на кандидата/те за съдия в КС от квотата на парламента. Има няколко причини за това.

На първо място, изборът за съдия в КС се приема за своеобразен връх в професионалната кариера на магистрат или юрист. Позицията осигурява достатъчно дълъг във времето професионален комфорт, без сериозна натовареност. На второ място, особено след последните промени в Конституцията на РБ, съдът придоби разширени възможности за влияние върху политическия и обществен живот в страната. Това се видя особено ясно във връзка с Истанбулската конвенция и последвалото решение на КС.  От огромно значение ще бъде решението му по последните промени в Административно-процесуалния кодекс. И на трето място, публичното изслушване на кандидата, което е част от процедурата, често е единствената възможност за граждани, организации и общественост да се запознаят по-отблизо с кандидата и да го/я видят „в действие“.

Едва през последните няколко години, в България започна да се обръща по-сериозно внимание на процедурите за избор на хората, които представляват лидерския корпус на държавата.Специално по отношение на изборите провеждани от парламента, правила за процедури се приеха в края на 2014 г. За сравнение, американската парламентарна традиция за избор на съдии, след изслушване в комисия датира от 1873 г.[1] и се характеризира с един от най-високите демократични стандарти и е изключително задълбочена., затова си заслужава да разгледаме по-подробно елементите на американската процедура.

Ако направим паралел между двете системи, еквивалентът на избор на съдия от българския КС е изборът на съдия във Върховния съд на САЩ. Там няма квоти, но съдиите се избират от Сената на САЩ[2] след предложение от президента и изслушване от сенатската комисия по правосъдието. В България съдията от квотата на парламента ще бъде избран от парламента след изслушване в комисията по правни въпроси. И в двете комисии се събира информация за кандидатите/номинираните. Тук идва и първата разлика. Сенатската комисия средно събира тази информация за период от около 2.2 месеца. При нас този процес, съгласно приетите правила, ще протече в рамките на приблизително 2 седмици /до момента на провеждане на изслушването/.

Характерно за сенатската комисия по правосъдието е, че, почти веднага, след като се обяви името на номинирания, тя изготвя дълъг въпросник, на който номинираният трябва да отговори в писмена форма. Въпросникът не е стандартен, а се изготвя конкретно за всеки кандидат. Освен въпросите, свързани с имуществено и финансово състояние, конфликт на интереси, минали и настоящи обществени дейности, на кандидатите могат да бъдат задавани и много конкретни въпроси в зависимост от длъжността, която заемат към момента на номинирането и дейностите, които са развивали. Така например,  във въпросника изпратен на номинираната през 2009 г. съдия Сотомайор е имало въпроси свързани с преподавателския й опит, включително списък на всички предмети и дисциплини, които е преподавала и заглавия на открити лекции, които е изнасяла; описание на институции и количество от време, което е отделяла в служба на хора в неравностойно положение; описание на 10 най-важни дела, по които тя е участвала, независимо в какво качество; цитати от всички дела, по които е била докладчик, както и цитати от делата, по които е била част от съдебния състав, и др. Тъй като работата по попълването на въпросника е обемна и времеемка, номинираният бива подпомаган от сенатската администрация. Основната цел на въпросника е да предостави на членовете на комисията максимално детайлна информация за кандидата, за да може те да участват информирано и подготвено по време на изслушването.

Изслушването е същностната част от провеждането на избора

Комисията по правосъдието на Сената не приема формални правила, които да регулират изслушването. Обикновено те се определят от председателя на комисията след консултация със старшите членове на комисията от двете партии. По-често обаче, определянето на правилата и по-специално на времето, което ще се отдели за представяне на кандидата, задаване на въпроси и отговори, е в прерогатива на председателя на комисията.

За разлика от Сената, в Правилата приети от българския парламент за номиниране и изслушване на кандидатите за съдия в КС, има конкретно разписани времеви рамки, които са:

–          За представяне на кандидата от вносител – 2 минути;

–          За допълнение и представяне от кандидата – 10 минути;

–          За задаване на въпроси от народните представители – 2 минути;

–          Отговор от кандидата – до 3 минути, при това след изчерпване на зададените въпроси.

Практиката в сенатската комисия е следната:

–          По 10 минути на сенатор за встъпително изявление;

–          Официално представяне на номинацията – 30 минути;

–          Първи кръг задаване на въпроси – по 30 минути на сенатор;

–          Втори кръг задаване на въпроси – по 20 минути на сенатор;

–          Кандидатът не е ограничен във времето при предоставянето на отговори, но може да бъде прекъсван от сенатор, както и да има диалог между него/нея и сенатор;

–          Обикновено се правят по 15 минутни почивки, когато се поиска.

Така процедурата по изслушване за последните 4 избрани върховни съдии /Алито, 2006 г.; Сотомайор, 2009 г.; Каган, 2010 г. и Горшуч, 2017 г./ е продължавала средно по 4 последователни дни. Ако номинацията е противоречива, Сенатът може да вземе решение изслушването да продължи и по-дълго.

За сравнение, в България избраният съдия в КС от квотата на парламента, чийто пълен мандат изтича сега, е съдия Цанка Цанкова /избрана на 22.10.2009 г./ като към тогавашния момент Правилника на НС не предвижда процедура по изслушване в правна комисия. Кандидатът е гласуван направо в пленарна зала и не са му били задавани никакви въпроси. Интересен за отбелязване факт е, че от стенограмата от пленарното заседание на НС става ясно, че съдия Цанкова е била представена на отделните парламентарни групи и може да се предполага, че в рамките на това своеобразно представяне е имало и въпроси или някакъв вид дискусия свързана с работата и функциите на КС. А изслушването на последния избран съдия в КС от квотата на парламента през 2015 г., Константин Пенчев, продължава не повече от 2 часа.

И тук може да се направи паралел със Сената на САЩ, защото там е прието /без да има писани правила за това/, че преди изслушването в комисията, номинираният/та посещава Капитолия и има т.нар. „срещи от учтивост“ /courtesy calls/ с различни сенатори. Обикновено това са сенатори, които не са членове на комисията по правосъдието. Често за тях това е единствената възможност да се запознаят лице в лице с номинираният/та, да получат непосредствени впечатления от него/нея и да обсъдят въпроси, които са от значение за тях в контекста на номинацията.

Какво се случва след изслушването?

Съгласно приетите от българския парламент Правила, от изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който е публично достъпен на интернет страницата на НС. Отделно от това, Комисията по правни въпроси изготвя доклад от изслушването, който по-късно се изчита в пленарна зала. Сенатската комисия по правосъдието се събира на ново открито заседание /обикновено седмица, след като приключи изслушването/, на което се обсъжда с каква препоръка да бъде докладът, който ще се предостави на Сената. Този момент е много важен, защото на практика членовете на комисията, бидейки хората най-добре запознати с личността на номинирания/та, изказват мнение за или против съответният кандидат да бъде избран. Комисията изготвя доклад, дори и когато мнозинството от нейните членове е против кандидата. От последните 15 номинации за съдии на Върховния съд на САЩ, 13 са получили положителна препоръка, 1 отрицателна и в 1 доклад не е имало никаква препоръка, което означава, че комисията предоставя на пълния състав на Сената да реши.

В доклада на българската Комисия по правни въпроси се съдържа само проект на решение на парламента, което е бланкетно.

Въпросът не е да се имитира американската или някоя друга система. Въпросът е за отношението, уважението, отговорността и институционалния авторитет, които следва да се демонстрират и признават при провеждането избори, които са ключови за управлението на държавата. Те трябва да бъдат взаимни – както от страна на кандидата/те, така и от страна на избиращия орган. И това важи с особена сила, когато става въпрос за парламента, защото в крайна сметка неговото отношение и поведение във връзка с такива избори е отражение на нашето поведение и отношение към институциите. И тук парламентът трябва да бъде положителен пример и да налага високи стандарти.

* В статията е ползвана информация от изследователския център на Американския Конгрес и библиотеката на Конгреса, а също и от архива на Народното събрание.

[1] Първоначално изслушванията не са публични. Първото публично изслушване с лично присъствие на номинирания е през 1925 г. От 1955 г. това се превръща в стандарт, а от 1981 г. изслушванията се предават в реално време по телевизията.

[2] Сенатът на САЩ е горната камара на Конгреса на САЩ, която заедно с Камарата на представителите /долната камара/ образуват законодателната власт на САЩ. Състои се от 100 сенатора /по двама от всеки щат/.

*Източник БИПИ

About De Fakto

Вижте също

Извънредни и допълнителни заседания за „ускоряване“ на 492 дела във ВАС

Общо 492 дела във Върховния административен съд са пренасрочени за разглеждане в извънредни заседания или …

Евронадзорът за защита на личните данни: Първите глоби по GDPR ще бъдат обявени до края на годината

Първите санкции по новия регламент за защита на личните данни (GDPR) ще бъдат обявени до …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *