Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / След решението на Съда на ЕС за влоговете в КТБ: Какво ще тълкуват върховните съдии у нас?

След решението на Съда на ЕС за влоговете в КТБ: Какво ще тълкуват върховните съдии у нас?

Defakto.bg

Ключовото решение на Съда на ЕС, свързано с изплащането на гарантираните влогове (на вложителите на КТБ) конкретно и нарушенията на правото на ЕС принципно, „размразява“ спряно заради него съвместно тълкувателно дело на двете върховни съдилища у нас – ВАС и ВКС. Очакванията са то да бъде възобновено и, съответно, приключено със съответното тълкувателно постановление.

Любопитното е какво точно ще тълкуват върховните съдии при положение, че докато делото беше спряно, част от поставените проблеми бяха решени и законодателно – с последните промени в Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Има какво, отговаряха днес магистрати на тези питания на Де факто.

Темата, безспорно, буни интереса най-вече поради свързаността си с КТБ,  възможността вложителите да търсят сметка за задържането на парите им там близо половин година преди да се изплатят гарантираните влогове, както и започналите съдебни производства у нас. Свързаността бе пряка – преюдициалното запитване до Люксембург бе на базата на дело, заведено пред Административен съд-Варна от вложителя в КТБ Николай Кантарев. А съдът на ЕС много ясно и категорично обяви, че правилата на специалната евродиректива „не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор„. С други думи, че правото на ЕС е било нарушено, и то съществено. Но въпросите за специалния процесуален ред за търсене на правата се решават автономно от държавите-членки, подчерта СЕС.

Дотук – добре. А нататък?

Още през 2015 г. по искане на Висшия адвокатски съвет бе образувано съвместното тълкувателно дело на ВАС (Първа и Втора колегии) и ВКС (Търговска и Гражданска колегии) именно по реализирането на отговорността за нарушения на правото на ЕС. Тогава адвокатите се позоваха на съдийския разнобой по кой закон следва да се предявяват тези искове – по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) или по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), по който предварително се внася 4 % такса от цената на иска. Настояха и за яснота за компетентния съд – административния или гражданския.

След прередактиране питанията бяха обединени и въпросът стана един: „По кой процесуален ред и от кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС?”.

За докладчици по съвместното тълкувателно дело бяха определени Атанаска Дишева от страна на ВАС и Геника Михайлова от страна на ВКС. А в специално формирана комисия по казуса влязоха и съдиите Борис Илиев, Светлана Борисова, Благовеста Липчева и Петя Хорозова. На 9 март 2017 г. обаче делото бе спряно в изчакване на произнасянето на Съда на ЕС. А това тълкуване е важно, за да имат гражданите сигурност, че исковете им няма да бъдат отхвърлени или подхвърляни на формални основания. Както неведнъж вече се случи с вложители на КТБ.

Междувременно обаче някои неща се промениха. Един от определените докладчици – Атанаска Дишева, стана член на ВСС и вече няма как да е докладчик. Но това не е фатално – ще се определи друг, стигне ли се дотам.

Решението в АПК

По-същественото е, че последните промени в АПК най-после уредиха въпроса за търсене на отговорност за нарушение на правото на ЕС. След поправките там вече се казва, че освен за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се търси отговорност и за „актове, очевидно нарушаващи правото на Европейския съюз“ (чл. 203). А, по този текст, това става очевидно по реда на ЗОДОВ. Конкретно в АПК пише, че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ, на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, както и стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на Европейския съюз (добавката тук е за извъндоговорната отговорност).

Така поне част от зададения въпрос по съвместното тълкувателно дело на ВАС и ВКС изглежда решен в полза на Закона за отговорността на държавата.

Споровете остават

Но не и другата – за компетентния съд и именно по нея споровете са налични и съществени, подсказват магистрати.

Тук тепърва двете върховни съдилища ще умуват кога искът за нарушаване на правото на ЕС ще е подсъден на общия или на административния съд. И – явно – детайлно ще уточняват хипотези, според конкретния орган, от който се търсят обезщетенията за вреди.

А целият процес ще се отприщи едва след възобновяване на тълкувателното дело, определянето на нов докладчик от страна на ВАС и т.н. Надеждите все пак тълкувателното постановление да излезе в обозримия времеви хоризонт.

About De Fakto

Вижте също

В делата по ЗОДОВ съдът може да намалява вече платен адвокатски хонорар, разтълкува ВКС

При иск по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за …

Шест години затвор за шофьора, убил на пешеходна пътека балестиста Мартин Чикалов

На шест години затвор беше осъден Петър Здравков, който на 10 септември уби с колата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *