Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / ВАС остави в сила 838 български имена на местности в Стара Загора

ВАС остави в сила 838 български имена на местности в Стара Загора

Defakto.bg

Върховният административен съд е отхвърлил  като неоснователна жалбата на „Мюсюлманското изповедание“ срещу  решението на Общински съвет – Стара Загора за преименуване на местностни, носещи турско-арабски имена, на територията на общината.
До произнасянето  на ВАС се стигна  след като Административен съд – Стара Загора прие,  че решението на Общинския съвет да се  преименуват местности, не е административен акт и не подлежи на  съдебен контрол.  След последната дума на съда в сила остава решението (определението)  от Административния съд в Стара Загора и не подлежи на обжалване.

 Приетите нови 868 имена на местности на територията на община Стара Загора ще бъдат изпратени в Агенция по геодезия, картография и кадастър, както и в Областна дирекция „Земеделие“, съобщава БТА, като се позовава на пресцентъра на общината.
През май месец т. г.  Общинският съвет в Стара Загора смени турско-арабските имена на 838 местности.  Решението бе прието с 39 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се“.  Против бяха единствено съветниците от ДПС, а Главното мюфтийство обяви преименуването за  своеобразен „Възродителен процес“.
От списъка, публикуван на страницата на общината се видя,   че местности, в които има думи като „баир“, „бунар“, „кория“, са сменени с „рид“, „кладенец“ и „горичка“.
Местността Чаплака бе променана на  Голото, Халваджи бунар – Халваджийски кладенец, Калпазан баир – Ялов рид, Бейска кория – Чорбаджийска гора, Ахмед баир – Антонов рид и др.
Специална комисия на общината  по преименуването бе открила  множество неразбираеми за съвременниците наименования,  част от тях се оказали смесица от турско-арабски и стари български думи. Сред тях е например  словосъчетанието „съборената кюприя“, което в буквален превод означава „събореният мост“.
При промяната на имената е използвана експертизата на дългогодишни университетски специалисти  османисти.
  По сходен начин е било процедирано през 30-те години на миналия ХХ в, когато са сменени старите турско-арабски имена на стотици селища с български.  Справка показва, че само от август до декември 1934 г. с девет заповеди на тогавашния министър на вътрешните работи и народното здраве Петър Мидилев са променени имената на 1875 населени места, сред които и на 14 града От тогава датират наименованията на Смолян, Асеновград, Несебър, Златоград, Девин и др. Подготовката за този процес обаче датира още от 1925 г. при управлението на Народния сговор с премиер проф. Александър Цанков. През 1906 г. пък само в сегашната Старозагорска област са променени имената на 347 села.

About De Fakto

Вижте също

Ново двайсе: ГЕРБ и ДПС вадят общинските съветници от битката с корупцията

А шефът на „Антикорупция“ Пламен Георгиев става контингент на НСО Една от основните корупционни ниши …

За Зелен Младост към Иван Гешев и Пламен Георгиев: Ако сте мъже, дайте си оставките!

Десислава Иванчева и Биляна Петрова погнати преди да атакуват сделки с общински имоти за милиони …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *