Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: [email protected]
Home / Законът / Разнобой в адвокатурата за „скритото задържане“ в НПК

Разнобой в адвокатурата за „скритото задържане“ в НПК

Defakto.bg

Представителите на адвокатското съсловие не са единодушни в мнението си за една от предлаганите от кабинета поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), довела до публични притеснения за „тайни арести“ и „скрито задържане“.

Темата, както писа Де факто, бе подета от бившия правосъден министър, сега адвокат Антон Станков, който миналия петък призова Висшия адвокатски съвет да реагира на предложението за поправки в НПК, според което при „неотложна необходимост“ правото на задържаните да уведомяват близки или познати,  се отлага до 48 часа.

От Висшия адвокатски съвет обаче няма да реагират, подсказват защитници. Защото в същия ден зам.-председателят на съвета Людмил Рангелов в интервюта, включително и пред БНР, вече е заявил, че притесненията за „тайни арести“ са прекомерни. Дали това е мнението на целия Висш адвокатски съвет вероятно няма и да разберем.

А притесненията са за новия текст на чл. 63, ал. 9 от НПК, въвеждан с преходни разпоредби в проeкта за Наказателен кодекс (НК), одобрен миналата седмица на първо четене в парламента. Нормата гласи: „Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното преследване може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомлението по чл. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа„.  На заседание на правната комисия стана ясно, че и ВКС, и прокуратурата имат забележки към този текст.

Антон Станков на свой ред напомни, че по Конституция всеки има право на адвокат по всякакъв повод и по всяко време на денонощието, включително и от  момента на своето задържане. За това предложението за  отлагане във времето на това право противоречи на основния закон.

„Възможността едно задържано лице да остане за 48 часа в неизвестност за своите близки е възприятие на обществото, но не и съдържанието на самата норма и претесненията в тази насока са прекомерни“, заявява обаче пред БНР зам.-председателят на ВАдС адвокат Людмил Рангелов. „Според тази норма може да бъде ограничен контактът на задържания само с конкретно лице. Тоест, ако той поиска да се обади на Иван, да речем, може да не му бъде разрешено в продължение на 48 часа да го направи, но с всеки друг, когото избере, би могъл да се свърже“, е прочитът на зам.-председателя на адвокатите.

About De Fakto

Проверете също

Цацаров и трима кадровици ще пишат правила за реакция при атаки срещу прокурори и следователи

Четирима членове на прокурорската колегия на ВСС, сред които и Сотир Цацаров, ще изготвят проект …

Специализираният съд: Не е нарушена тайната на съвещанието по арестите на свидетели за „КТБ“

След остро становище на Софийската адвокатска колегия от вчера срещу грубото нарушаване на тайната на …

Един коментар

  1. Дарина

    за пореден път да имаш диплома и да имаш знания за дадена професия се оказват различни неща. В тези случаи много искам тези, които нямат знанията да попаднат те под ударите на такива закони и да им дойде ума, поне като на нормални хора, а не специалисти. В България дипломите не са равносилни на знания, а в случая, как ще се доказва обективна истина, ако за 48 часа някой в желанието да го накарат да признае го пребият. Този неграмотник Людмил Рангелов не е ли чувал за побои в полицията ?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.