Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Ивайло Дерменджиев: Директива на ЕС ни задължава да въведем „скрити“ арести, но не е ясно за кои престъпления ще се прилагат те

Ивайло Дерменджиев: Директива на ЕС ни задължава да въведем „скрити“ арести, но не е ясно за кои престъпления ще се прилагат те

Defakto.bg

Като държава членка на ЕС, България е длъжна да въведе в законодателството си   т.нар. „скрити“ арести.  Българският законодател обаче не е мотивирал достатъчно добре прилагането на  европейска директива, която позволява задържаните да не уведомяват  близки, адвокати и работодатели до 48 часа – ( за възрастни), и 24 часа за непълнолетни. Това е  Директива 48/2013 г на ЕС, но основният недостатък на законовите промени е, че не са описани престъпленията, за които ограничението може да се  прилага, а това поражда риск от злоупотреби на органа, който налага арестите.

Това заяви адвокат Ивайло Дерменждиев,  доктор по международно право пред bTV  по повод поправките в НК,  предложени от кабинета.    Нормата е в съответствие с европейското законодателство, но трябва да бъде добре аргументирано приемането й, така че прокуратурата да не оставя съмнение в  обективността си при прилагането на закона, заяви Дерменджиев.

„Критиката ми към тази промяна, е че по скоро мотивите представляват обяснение на самите текстове, което може всеки да си обясни сам“, каза Дерменджиев.  През 2013 година, когато е приета Директивата, тероризмът е доста сериозна заплаха и това е причината да се приеме тази поправка, която днес се тълкува и като крайна мярка.  В САЩ правото на адвокат не се дискутира, дори Бин Ладен да си, го получаваш,  докато в Европа въпросът остава дискусионен, заяви адвокатът.  Той даде пример с  Франция, която е въвела  Директивата  още през август 2016 г., като дори е удължила   до 72 часа срока на ограничението. Но  във френския  закон  изрично е дефинирано за кои престъпления се прилага ограничението.

Докато у  нас предложените  промени се свеждат до  „неотложната необходимост“ и „извънредните обстоятелства“, които могат да се тълкуват широко от прокуратурата, която прилага тази норма. Дерменджиев бе един от адвокатите, които работеха за освобождаването на  българина Желяз Андреев от обвиненията на щатската прокуратура, поискала екстрадирането му. Той даде пример с Конвенцията за екстрадиция, в която престъпления са описани изрично,  обстоятелство,  което именно е позволило оттеглянето на искането за екстрадиране от САЩ тъй като се оказа,че за периода на обвинението,  твърдяното деяние не се е наказвало по нашия закон.

„ Прокурорът има едно много важно предимство, той винаги е с един ход напред, защото негово е решението кой да бъде обвинен. Заради това трябва да бъдат добре мотивирани и да бъдат упоменати престъпленията, както във Френския закон, категоречиен е Дерменждиев. Тогава и обвинението няма да има право на необективен подход.

Наскоро бившият правосъден  министър Антон Станков призова Висшият адвокатски съвет да реагира на предложението за поправки в НПК,  според което при „неотложна необходимост“ правото на задържаните да уведомяват близки или познати,  се отлага за определено време, защото недопустимо се нарушава правото на адвокатска защита от момента на задържането.  ВАдвС запази неутралитет, тъй като според зам. председателят му Людмил Рангелов предложението на кабинета не крие опасности за човешките

Категорично няма тайни арести, адвокатът през цялото време е до своя клиент, е позицията на  министър Цецка Цачева.   Ние сме в тотална забава за транспонирането на директивата,  коментира тя.   „Тази директива е реакция на европейското законодателство по отношение на атентатите във Франция, става дума за тероризъм, за организирани престъпни групи, това е била целта и смисълът. Що се отнася до непълнолетните, там задължително се уведомява Агенцията за закрилата на детето. Няма никакви тайни арести. Прокурорското постановление подлежи на обжалване пред съд, който се произнася незабавно. Тези 48 часа се включват в общите 72 на задържане. Никакви други текстове не се пипат. Между първо и второ гласуване в парламента, ако народните представители могат, ще бъде добре, да прецизират още текстовете, ако преценят, че някъде нещата не са ясни“.

Спорното предложение за поправки в НПК чрез НК,  гласи:

„(9) Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по ал. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа.“

  • В този смисъл са и промените предложени в чл. 386 от НПК, който засягат  24 часовото  задържане на дете, без уведомяване на родителите.

Според вносителите предложението цели  организираната престъпност да не научава веднага за ареста на свои членове, без да  засяга  контактите с адвокат.  Дори да изключим шока на близките, че не знаят къде се намира техният близък или дете  два дни или едно денонощие,  практическото приложение на тази идея ще удари именно връзката „клиент – адвокат“,   смятат юристите.

При обсъждането на законопроекта в  правната комисия, представителите на ВКС и на прокуратурата също посъветваха текстът да се прецизира, за да не се превърнат въпросните 48 часа в „задължителен арест“.

 

About De Fakto

Вижте също

Съдът забрани на Десислава Иванчева и Биляна Петрова да напускат страната, макар че са в ареста

Съдия Иво Хинов от специализирания съд удовлетвори искането на прокуратурата и наложи на Десислава Иванчева …

Съдиите Вероника Имова и Драгомир Кояджиков влизат в комисията за подбор на европейски прокурор

Вероника Имова и Драгомир Кояджиков ще са представителите на Съдийската колегия на ВСС в комисията, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *