Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Избрано / Работодатели и работодателски организации? Или обикновен капитализъм?!

Работодатели и работодателски организации? Или обикновен капитализъм?!

Defakto.bg

 

Чавдар Христов, вицепрезидент на КНСБ, юрист

Патърдията[1] около майките и децата, майчинския отпуск, хората с уврежданията, подкрепящите В.Симеонов „работодатели“,  тезите за нов Кодекс от труда (от Българската стопанска камара), приказките за „вредните“ синдикати и други подобни пораждат сериозни въпроси.

Що е то работдател? Що е то бизнес и бизнесмен? Има ли знак за равенество между работодател и бизнесмен? Що е то работодателска организация? А бизнес организация? Трябва да има яснота по тия въпроси особено, когато в публичното пространство се говори и пише по темите. А наред с тях се говори и пише за социални партньори, за дву и тристранен диалог, и други подобни, съпътствуващи теми като заплащането на труда, размер на осигурителните вноски и други.

1.Понятието ”Работодател”, с очертаните в него възможни работодатели е определено в Кодекса на труда.[2] Освен търговско дружество, едноличен търговец, кооперация или какъвто й да е търговец (по смисъла на Търговския закон) работодател може да е и друг, т.е. не търговец, не субект занимаваща се с търговска дейност. Например организация с нестопанска цел, държавен орган в чиято администрация има наети по трудово правоотношение лица, местен или национален културен институт, държавно здравно заведение и т.н. Работодатели са отделните министерства и Министерския съвет, местните съвети, театри, болници, учебни и детски заведения, БПЦърква, и други.

Като основна характеристика понятието работодател съдържа в себе си разбирането за страна по трудово правоотношение, субект който наема работник, р аботници, за да работят в негово предприятие, за него.

Всъщност в ежедневния, обичаен език, в теми свързани с трудови отношения с Кодекс на труда, със социален дилог и социално сътрудничество, с представителност и Националин съвет за тристранно сътрудничество, понятието се разбира именно в този смисъл, като се изхожда от определението съдържащо се в КТ.

2.Не ни е известно думата „бизнесмен”(или бизнес) да има определение в нормативн акт.  Това е чужда, навлязла в нашия език английска дума с много значения. В ежедневната й употреба тя е приравнена на „търговец“ (в широкия смисъл на определението от Търговския закон). С оглед средата, отношенията, в които търсим отговора на поставените въпроси, нас ни интересува смисъла свързан с предприемачеството, с търговската дейност, а не спрямо наети по особени договори лица, които управляват чужда собственост(наричани също бизнесмен/и). В търговските дружества те се наричат прокуристи и играят ролята и на работодатели, но зависими от волята на собствениците на предприятията, на капитала. Няма да се спираме на темите за връзките и зависимостите между собственика(собствениците), предприятията им и онези, които наричат работодател, който всъщност има представителни функции. Това е отделна и също така интересна тема.

3.Няма логика и не е правилно между „рабтодател”  (в определения по КТ смисъл на това понятие) и „бизнесмен”(разбиран като търговц, предприемач)  да се слага знак за равенство. Тоест работодател не е равно на бизнесмен. Възможно е да има съвпадение между тях. В този случай имаме една фигура в две различни роли, с две различни лица. Между тях съществуват съществени разлики. Не бизнесмена, а работодателя е носител на права и задължения в рамките на трудовото правоотношение. Не бизнесмена, а работодателя е участник в двустранния и тристранен социален диалог.  Правата и ангажиментите за работодателя произтичащи от закона в трудово-правно естество са различни от правата и задълженията на бизнесамена произтичащи от закони регулиращи икономически, финансови и други подобни отношения, в които той се намира в качеството си на търговец.

Единната фигура бизнесмен-работодател, обединяваща две различни лица, трудно може да се раздвои, без да се съобразява с водещите си интереси. Водещото в рамките на неговата двойственост е лицето му на бизнесмен. При бизнесмена водещото е бизнеса, печалбата от този бизнес. В основата на своето отношение към всички въпроси той поставя тези свои интереси. Едва след това се появява другото му лице – на работодател.

Само доколкото и ако бизнесинтересите на този двулик Янус не са застрашени, накърнени, той ще може да се яви с другото си, изцяло обърнато към съответните проблеми, работодателско  лице. Усети ли обаче и най-малка заплаха за бизнесинтересите си „ работодателят” ще се съобразява само и единствено с тях.  С бизнесинтересите си.  Без значение е с какви аргументи ще си служи.

Тази двойственост е обективна, обяснима и разбираема!

Отделен въпрос е дали и доколко е допустима и видима във вида и характеристиките с които тя се проявява в нашите, национални условия в публичен план.

4. Двойствеността, характерна за фигурата на бизнесмена-работодател не е налице за онзи, който е носител само на правното определение за работодател, без да е бизнесмен. Например директорът на средно или висше учебно заведение. Той  е работодател по смисъла на Кодекса на труда и страна по трудови правоотношения. Той не носи обаче характеристиките и интересите на бизнесмена! Освободен е от тях. Можем условно да го определим като „чист“ работодател.

Това обстоятелство предполага различията в отношението на двамата работодатели по редица въпроси от предметния кръг на двустранния и тристранен диалог определено в чл.3 от Кодекса на труда. Така например двуликият работодател-бизнесмен иска да отпадне втората година платен годишен отпуск за майките, или да се премахне допълнителното възнаграждение наречено „клас“. Обратното  работодателят, който не е бизнесмен, не подкрепя подобни тези, не ги иска, и обикновенно мълчи по тях. Редно е да отбележим, че в по-голямата си част „чистите“ работодатели фактически изпълняват задължения по трудови правоотношенвия, т.е. те са своеобразни работници.

Горното обаче не се изявява ясно, недвусмислено в публичното пространство. Реакциите на бизнеса се възприема, като реакция на работодателите изобщо. Тоест в едрите рамки на социалния тристранен и двустранен диалог се отстояват не работодателски, а стопански, бизнес интереси. Това предполага конфликт между интересите на бизнеса и на работниците изразявани от техните представителни организации. В основата на конфликтите обикновенно стои противопоставянето на икономически и финансови интереси на бизнеса на социалните и правови такива на работниците.

5 . В тази връзка що е работодателска организация? Отговорът се съдържа в чл.35 Кодекса на труда. С оглед принципите за социален диалог (чл.2 КТ) и тристранно сътрудничествно (чл.3 КТ) за целите на индустриалните отношения, тристранния и двустранен диалог, в т.ч. и колективното трудово договаряне е уредено кои са те и на какви изисквания следва да отговарят.  Основното е, че законът цели като критерии за представителност броя на членовете им – предприятия, броя на наетите работници в тях, и нещо важно да са включени Класификацията на икономическите дейности, утвърдена от Националния статистически институт, т.е. това са предимно предприятия от т.нар. реален сектор, икономика. Фактически такива се очертават да могат да бъдат организации, в които членуват основно безнес субекти, търговци (по смисъла на ТЗ). Законът ги вижда обаче не като такива, а като работодатели! Ако се вгледате в наименованията или прочетете (в интернет)  някои от текстовете от уставите на работодателските организации[3] ще констатирате, че всички те всъщност са бизнес-организации.  Тоест всички те изразяват и представляват интереси на бизнеса. На капитала. Отново следва да поясним, че между интересите на бизнеса и интересите на работодателя има разлика. И тя бе обоснована по-горе, където разграничихме в съдържателен план фигурата на чистия работодател от тази на двуликия работодател.

Бизнес интересите – това е площадката от която т.нар. работодателски организации участвуват в социалния диалог по теми от тристранното и двустранно сътрудничество. В този смисъл те реализират съдържанието на чл.49, ал.2 от Конституцията на РБългария, според която „Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.“ Тоест между бизнес интереси и стопански интереси има знак за равенство.

6. Всъщност дали следва да определяме тия субекти, като работодатели или като работонаематели? В буквален, логически смисъл „работодател” е съставена от две отделни думи – съществителното „работа”(в смисъл труд, професия) и глагола „давам”. Тост субект (физическо или юридическо лице), който дава, предоставя работа (т.е. като наема работници). Това съдържание на думата е обикновенно „силния“ аргумент на „работодателските“ организации, когато отстояват нелицеприятни и неприемливи за обществото тези. В думата работодател те съзират обществено значим ефект. Тоест, че дават предоставят, разкриват работни места. Безспорно това е така! Но основният интерес на бизнеса е не създаването на работни места, а печалбата от създадените работни места. В този смисъл превес в двете думи има „наемам“ пред „давам“.

Просто защото няма как да получиш без да наемеш! Поне на този етап от развитието. Ако изхождаме от тия основни характеристики на работонаемателските организации, лесно ще си обясним острите сблъсъци в които те влизат не само със синдикални организации, но и с други организации на гражданското общество, вкл. и с отделните граждани. Между тях и останалите съществуват противоположни интереси. Това добре личи от посочените по–горе техни тези и предложения!

Горните разсъждения целят да разкрият основните изходни позиции от които т.нар. „работодателски“ организации формулират, проповядват, защитават, лобират за едни или други тези, които имат чисто социален характер и съдържание или смесен икономически и социален, или пазарно–социален характер. От тези позиции се обосновават и тезите за „дуалното“ обучение, за необходимостта образованието да е съответствуващо на интересите на бизнеса, а не на социални и общочовешки стандарти, за либерализиране на допустимостта на работници и специалисти от държави, които не са членове на ЕС до родния пазар на труда, за размера на заплатите на работниците, за размера на допълнителните възнаграждения – за нощен или извънреден труд, за либерализиране на трудовото законодателство, което урежда обществени отношения свързани с предоставянето и наемането на работнци и служители, за почивните и празнични дни, за работното време и извънредния труд ,  анатемите към синдикатите и синдикализма в България и за това колко бил той вреден за държавата и т.н.

Какво ги интересува например демографската криза и особенната грижа към жената майка, която според Конституцията Държавата следва да има. Или пък, че според  единствения върховен  принцип, формулиран в Конституцията, фундамент на Конституционния ред са „…. правата на личността и нейното достойнство и сигурност.“!

Важното е да не плащат  повече от колкото им се иска, да не се ерозира печалбата и намалява  конкуретноспособността! Не че тия последните не са важни! Важни са, но преди всичко стоят правата на личността и намерението за изграждане на „… социална… държава..“ (Конституция на РБългария – Преамбюл).

Ако перефразирам един отдавна създаден (1965г.)  филм на руския режисьор Михаил Ром, бих казал „обикновен капитализъм“.

*Позицията на автора изразява лично мнение.

[1] Врява[2] §1,т.,1 допълнителни разпоредби КТ е:

– всяко физическо лице,

– юридическо лице или негово поделение,

– както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.
[3] Съгласно решение на МС за национално представителни са признати Асоциацията на индустриалния капитал в България(АИКБ), Българската стопанска камара(БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България(КРИБ), Българската търговско-промишлена палата(БТПП) и Съюзът за стопанска инициатива(ССИ).

About De Fakto

Вижте също

Задължителната адвокатска защита по граждански и търговски дела

С двудневна научна конференция за ролята на защитника като гарант на справедливия процес и като …

Адвокат Ирен Савова: Иванчева и Петрова са обречени на гражданска смърт преди още съдът да се е произнесъл

 „Пипнах се навсякъде,  почувствах,  че съм жива и това ми хареса. Даже се зарадвах“ , …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *