Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Варненски адвокатски съвет се обяви против „скритите“ арести в НПК и не само

Варненски адвокатски съвет се обяви против „скритите“ арести в НПК и не само

Defakto.bg

Варненският адвокатски съвет е изпратил критично становище до  Народно събрание и всички парламентарни групи за промените в Наказателно процесуалния кодекс чрез Наказателния кодекс. Адвокатите смятат, че поправките засягат сериозно правата на обвиняемите и представляват недопустима намеса във връзката  „адвокат – клиент“.

Защитниците  изразяват категорично несъгласие със  „скритите“ арести до 48 часа, които ще налага прокуратурата.  Противоречи на здравия разум и предложението при задържане на деца информацията за това да остава скрита за 24 часа от родителите, и др., казват адвокатите.  Защитниците са и против възможността органите на досъдебното произовадство да сочат адвокат на обвиняемия или да влияят на избора му – така се създават корупционни практики.  Варненските защитници  смятат за „свой дълг“  да запознаят законодателите сс становището си преди второто четене на законопроекта заради сериозните проблеми, които  досещаме се,  могат да  доведат до множество дела за нарушени човешки права за сметка  данъкоплатците. Копие от писмото, което носи печата на адвокатския съвет, е изпратено до министър-председател,  Омбудсмана, президента, международни организации и медии.

Адвокат Ивайло Дерменджиев от Софийската адвокатска колегия обяви, че Директива на ЕС налага въвеждането на арестите със забавено уведомяване на близките, но обърна внимание,  че без да са изброени ясно престъпленията за които ще се прилагат промените,  има опасност от злоупотреби с гражданските права.

Във Висшия адвокатски съвет на този епат е водещо мнението, че поправките не засягат правата на човека.

Ето и цялото становище на Варненската колегия:

  • В чл. 55 НПК се създава нова алинея, която регламентира право на о „да му бъде предоставена обща информация, улесняваща неговия избор на защитник”. „ Той има право свободно да осъществява връзка със защитника си, да се среща насаме с него, да получава съвети и друга правна помощ, включително преди започване и по време на провеждане на разпита и на всяко друго процесуално действие с участие на обвиняемия.

И теоретично и на практика е невъзможно и непонятно, как на задържаният ще се даде обща информация за няколкостотин или няколко хиляди адвокати, членуващи в конкретната колегия, която информация би го улеснила при избора му на защитник. От друга страна, тази норма създава възможност, органите на досъдебното производство да насочват обвиняемият към конкретен адвокат или да повлияят на избора му на такъв и създават благоприятни условия за корупционни практики.

Въпросната норма е в пряко противоречие с чл. 41 от Закона за адвокатурата, според който адвокат не може да ползва посредници при привличането на клиенти.

По нататъшната формулировка на предложеният текст е напълно безсмислена, тъй като обвиняемият и без това има всички изброени права, а чл. 99 ал. 1 дава право на защитника да се среща насаме със задържания, което практически означава и обратното.

  • Проблеми, касаещи адвокатурата и правата на нашите клиентите съществуват и в предложението за допълване на чл. 96 ал. 1 от НПК, където се предвижда при отказа на обвиняемият от защитник, в протокола или в отделен протокол да бъдат посочени и причините за отказа от въпросният защитник.

След като закона дава възможност на обвиняемият да откаже да дава обяснения по повдигнатото му обвинения, няма как да му се вменява задължението да дава обяснения по въпроси, които биха могли да засегнат и да дадат отражение по избраната от него линията на защита по същото това обвинение.

Също така не бива да остава на втори план и въпросът засягащ конституционно установената конфиденциалност на отношенията между клиент и адвокат. Намесата на разследващия орган в тях е нежелана, незаконна и недопустима. Създаването на писмени протоколи, в които едностранно е отразено субективно мнение на лице отказало се от конкретен адвокат, със сигурност е пряка намеса в работата на адвокатурата и в много случаи ще има за последица безпричинно уронване на престижа и доброто име на колегите.

  • В чл. 63 ал. 7 се предвижда да се замени сегашният текст, според който за задържането се уведомяват семейството и работодателят, а вместо това се предлага да се въведе текст, според който се уведомява поне едно, посочено от задържаният лице.

Очевидно е че, по този начин се стесняват, дадените досега права на задържаното лице. Човешките и житейски права да бъдат осведомени близките и работодателя са заменени от произволно посочено лице, което може да се окаже и постовият пред районното управление.

  • От позицията ни на правозащитници, неприемливи са и следващите предложения за промени, касаещи чл. 63 ал. 9 от НГ], според която: „Когато е налице неотложюна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата ИЛИ физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното преследване може да бъде серозно възпрепятствано, уведомлението по чл. 7 по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа„ .

  • В този смисъл са и промените предложени в чл. 386 от НПК, касаещи 24 часовото тайно задържане на дете.

Противоречи на здравият разум възможностга да изпратиш детето си до близкият магазин и ако то по някаква причина е задържано, 24 часа тази информация да остане скрита от родителите му.

Крайно незадоволителен е аргумента, че това ще са изключения, които ще се правят след съответната преценка на прокурора.

Само като пример може да се посочи, че 72 часовото задържане от прокурор е предвидено като изключение, което е регламентирано, за да се осигури явяването на задържания пред съда. Практиката обаче е съвсем друга. От самото си въвеждане и до днес 72 часовото задържане се е превърнало в правило, в каквото извън всяко съмнение ще се превърне и тайното задържане, което освен всичко друго тези текстове са в директно противоречие с чл. 30 ал.З и ал.4 от Конституцията на РБ, с няколко други закона, както и с редица международните актове, ратифицирани от нашата страна.

 

About De Fakto

Вижте също

Съдът забрани на Десислава Иванчева и Биляна Петрова да напускат страната, макар че са в ареста

Съдия Иво Хинов от специализирания съд удовлетвори искането на прокуратурата и наложи на Десислава Иванчева …

Съдиите Вероника Имова и Драгомир Кояджиков влизат в комисията за подбор на европейски прокурор

Вероника Имова и Драгомир Кояджиков ще са представителите на Съдийската колегия на ВСС в комисията, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *