Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / КС единодушно: Неплащането на обезщетение на обвиняеми и дисциплинарно разследвани магистрати е морална оценка, не гази Конституцията

КС единодушно: Неплащането на обезщетение на обвиняеми и дисциплинарно разследвани магистрати е морална оценка, не гази Конституцията

Defakto.bg

Единодушно, с 11 гласа „за“, Конституционният съд отхвърли искането срещу лишаването на обвиняеми и дисциплинарно разследвани магистрати от еднократно обезщетение при напускане на системата. Нещо повече – според КС рестрикцията не само не нарушава принципите на основния закон, но е и морална оценка за съдиите, прокурорите и следователите, самите станали клиенти на Темида. Като фактът, че те не са осъдени, нито дисциплинарно наказани, в случая е без значение, защото изплащането не е окончателно отказано, а „отложено“ до приключване на съответното наказателно или дисциплинарно производство. Колкото и да трае то.

Докладчик по делото е съдия Таня Райковска, отсъствал е Филип Димитров.

Предисторията

Пред КС бе оспорена нормата на чл. 225, ал.3 от Закона за съдебната власт, която гласи: „В случаите, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за извършено умишлено престъпление или по отношение на него е образувано дисциплинарно производство обезщетението не се изплаща до приключването на наказателното или дисциплинарното производство„. Става дума за еднократното обезщетение при напускане, в брой заплати, равни на броя на прослужените години в системата, но не повече от 20.

Делото бе образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд по повод конкретен висящ пред него спор – на бивш шеф на столичния военен съд, дългогодишен магистрат с добра репутация, който влезе в списъка на обвиняемите за неправилно харчене на европари по проект за популяризиране на военното правораздаване. Съдията подаде оставка, а делото още не е приключило на първа инстанция.

В изложението до КС върховните съдии Веска Райчева, Светла Бояджиева и Ерик Василев бяха категорични, че въведеното ограничение е в разрез с принципите на правовата държава, на презумпцията за невиновност, на правото на труд. И сочеха, че на практика това е лишаване от следващо се обезщетение.

На това мнение са били и военният министър, ВАС, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите, Съюзът на съдиите, Камарата на следователите. На обратната позиция са застанали МС, министърът на правосъдието, ВСС, главният прокурор, проф.Емил Мингов.

Ограничението не е ново, съществува от 2007 г. и не е създавало проблеми досега, заявява Конституционният съд. Особен акцент в решението му са изискваните от магистратите морални и нравствени качества, които довеждат мнозинството в КС до прочита, че в случая става дума най-вече за морална оценка.

Из решението на КС:

„Оспорената уредба импонира на важността на изискването съдиите, прокурорите и следователите  да изпълняват и внедряват в професионалната си дейност и в личния си живот правилата за нравствено поведение. Възприетото в атакуваната разпоредба разрешение се явява продължение на системен и последователен законодателен подход, в основата на който стои разбирането за нравствените и професионалните качества на съдиите, прокурорите и следователите, като атестат и гарант за тяхната автономия. Така се постига вътрешна съгласуваност и последователност в логиката на правната уредба, свързана със статута на посочените лица (правова държава във формален смисъл).

Отлагането на изплащането на еднократното благодарствено  обезщетение при условията на чл. 225, ал. 3 ЗСВ е моралната оценка, която законодателят поставя при наличие на достатъчно данни за поведение, с което съдията, прокурорът или следователят се е отклонил от повелята за нравственост и безукорност и е дал повод за водене на дисциплинарно или наказателно производство срещу него. Понятието „нравствени качества” е морална категория. Моралът представлява система от неписани правила за поведение, които не възникват по силата на властнически акт. Ето защо способ да се гарантира спазването им в една правова държава е облеченото във формата на закон неодобрение, което съответното аморално поведение среща у останалите членове на обществото.

Крайната цел на атакуваната разпоредба е да запази интегритетът на магистратската служба и доверието на гражданите в нея. Съвкупността от поведението на отделните магистрати в личен и професионален план е това, което в най-голяма степен оформя облика на съдебната власт пред обществото.

Изплащането на парично обезщетение на съдия, прокурор или следовател преди да е ясен изходът от образуваното наказателно производство срещу него, несъмнено ще накърни авторитета на съдебната власт. А съхраняването на престижа на съдебната власт  и доверието в нея, разколебано от поведението на освободения от длъжност магистрат, е цел от най-висш, конституционен порядък и предпоставка за нормалното и безпрепятственото й функциониране ( Решение № 5 от 2016 год. по к. д. № 2/2016 г.).

         В разрешението по чл. 225, ал. 3 ЗСВ се проектира и друго ясно правило на правовата държава – разпоредбите по прилагане на даден правен институт да бъдат не само точно и ясно разписани, но да са формулирани в тясна близост и унисон с неговата правна същност и предназначение, да съобразяват контекста, в който този институт се прилага. Еднократното благодарствено обезщетение, което се изплаща на съдия, прокурор, следовател при освобождаване от длъжност, е за положените усилия в хода на правораздавателната му дейност, за неговия личен принос в процеса на утвърждаване на върховенството на правото. То е форма на отблагодаряване, с която се отдава заслуженото за проявената  отдаденост  и усърдие в работата.

В своята практика Конституционният съд поставя ударението именно върху тази особеност на паричното плащане при прекратяване на правоотношението за работа и го определя като благодарствено (Решение  № 1 от 2017 год. по к. д. № 6/2016 г.). В този контекст получаването на обезщетение при освобождаване от длъжност като съдия, прокурор или следовател в условията на висящо наказателно производство би било несъвместимо със самата природа на гратификацията, като израз на благодарност за дългогодишна предана служба, за проявената от работника или служителя лоялност.

           Подобен подход, при който еднократното парично обезщетение, дължимо в случаите на прекратяване на правоотношението за работа, не се изплаща до приключване на висящо наказателно, респ. дисциплинарно производство, съвсем не е чужд на правната ни система. Аналогично на възприетото в чл. 225, ал. 3 ЗСВ разрешение се съдържа и в Закона за Държавна агенция  Национална сигурност.

    Конституционният съд не споделя и изложеното в искането съображение, според което разрешението по чл. 225, ал. 3 ЗСВ третира еднакво лицето, срещу което само е повдигнато обвинение и лицето, осъдено с влязла в сила присъда, като не се изплаща  благодарствено обезщетение и в двата случая. Атакуваната норма не прегражда безвъзвратно получаването на парично плащане, а го отлага във времето до приключване на висящото наказателно производство с влязла в сила  присъда. Възникването на изискуемостта на правото на обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ в случай на освобождаване от длъжност на обвиняем съдия, прокурор или следовател, следователно е поставено в зависимост от настъпването на едно отлагателно условие – приключването на образувано наказателно производство срещу съдия, прокурор или следовател чрез неговото прекратяване или постановяване на влязла в сила присъда, при отчитане особеностите на чл. 165, ал.1 т.3 ЗСВ.

          Конституционният съд не споделя и тезата на вносителя на искането, според която с оспорвания текст се създава основание за Висшия съдебен съвет да откаже изплащане на парично обезщетение, без гаранции срещу прекомерна и произволна продължителност на съдебното производство спрямо обвинените за умишлени престъпления горепосочени лица. Конституционният съд припомня, че добросъвестността на органите на власт, в т. ч. и на органите на съдебната власт,  се предполага (Решение на КС № 1 от 2005 год. по к.д. № 8/2004г.). Презумпцията за тяхната добросъвестност  според  Конституционния съд е издигната  в мерило за конституционосъобразност на текущото законодателство. Тази презумпция служи като основа за нормотворческата дейност на Народното събрание и е втъкана в  разума  на приеманите от него закони.“

Дали магистратите ще ги разберат?

About De Fakto

Вижте също

Съдът забрани на Десислава Иванчева и Биляна Петрова да напускат страната, макар че са в ареста

Съдия Иво Хинов от специализирания съд удовлетвори искането на прокуратурата и наложи на Десислава Иванчева …

Съдиите Вероника Имова и Драгомир Кояджиков влизат в комисията за подбор на европейски прокурор

Вероника Имова и Драгомир Кояджиков ще са представителите на Съдийската колегия на ВСС в комисията, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *