Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Докладът на ЕК: Мониторингът върху България може да падне догодина (докладът и реакции)

Докладът на ЕК: Мониторингът върху България може да падне догодина (докладът и реакции)

Defakto.bg

Свободата на медиите е ключов фактор, те не трябва да бъдат натискани, предупреди Франс Тимерманс

Франс Тимерманс

България отбелязва стабилен напредък в изпълнение на окончателните 17 препоръки на ЕК, ако положителната тенденция продължи и България поддържа темпото на реформи по устойчив начин, процедурата за наблюдение и контрол ще приключи преди края на мандата на комисията „Юнкер“. Това обяви днес зам.-председателят на Еврокомисията Франс Тимерманс, представяйки последните мониторингови доклади за България и Румъния.

Думите му означават, че наблюдението върху България може да бъде прекратено догодина. По-негативни са заключенията за Румъния, в която „през последните 12 месеца има регрес, връщане в идеите на миналото“, каза Франс Тимерманс.

За България зам.-председателят на ЕК обяви, че част от 17-те препоръки са изпълнени, други са в процес на изпълнение, от 6 проблемни за България области е прието, че 3 са временно „закрити“, а именно – Показател 1 (Независимост на съдебната система), показател 2 (Правна рамка) и показател 6 (Организирана престъпност). По показатели 3 (Продължаване на съдебната реформа), 4 (Корупция на високо ниво) и 5 (Корупция на местно ниво и по границите) е посочено, че е постигнат значителен напредък.

На Румъния се дават осем допълнителни препоръки, за сваляне на наблюдението там не става дума. Като регрес, който ни „натъжава“, Тимерманс посочи промените в законите в областта на правосъдието, натискът върху Националната дирекция за брба с корупцията и съдебната реформа. „Бихме искали Румъния веднага да спре прилагането на законите в областта на съдебната система, както и наредбите. Те трябва да бъдат преработени. Да се започне процесът за назначаване на нов прокурор за борба с корупцията“, каза зам.-председателят на ЕК.

Тимерманс обаче бе категоричен: докладите и за двете страни разглеждат свободата на медиите, която, макар и да е извън обсега на мониторинга, влияе върху борбата с корупцията. „Медиите не трябва да бъдат подлагани на натиск, това е един от устоите на фукциониращата демокрация. ЕК ще продължи да разглежда напредъка в двете държави и ще го оцени преди края на мандата си. Спирането на мониторинга зависи от изпълнението. Ако не можем да кажем с чиста съвест, че посканото е постигнато, не можем с чиста съвест да спрем механизма„, каза зам.-председателят на ЕК.

През януари 2017 г. Еврокомисията отправи 17 конкретни препоръки към България, от изпълнението на които зависи отпадането на мониторинга.

Сред тях бе гарантирането на прозрачен избор на новия ВСС и публично изслушване на кандидатите в парламента, публичност и прозрачност на избора на новия председател на ВАС, законодателни изменения  за преследване на корупция по високите етажи и сериозни престъпления от организираната престъпност. Както и нов закон за борба с корупцията. Сред препоръките бе и продължаване на съдебната реформа чрез решаване на проблема с неравномерната натовареност, промяна в съдебната карта, изпълнение на препоръките от европроверката на прокуратурата, прозрачен избор на шефа на новата „Антикорупция“.

А през ноември 2017-а Еврокомисията отчете, че нито една от 17-те препоръки не е изпълнена докрай, но дерзайте!

За първи път наред с мониторинговия доклад сега ЕК остро поставя въпроса за медийната свобода, журналистическите стандарти, злоупотребите. Неслучайно.

Докладът (със съкращения)

Годината, изминала след ноември 2017 г., беше период на политическа стабилност в България, което допринесе за процеса на реформи. Най-важната обособена стъпка беше приемането на реформата на общата рамка за борба с корупцията през януари 2018 г.

Законодателни промени пораждат разногласия

Наред с това продължи работата и в други области, включително по изпълнението на вече приетите в миналото реформи. В няколко области реформите все още продължават или текат дискусии относно правилния курс на действие. Въпреки това в някои случаи законодателните промени продължиха да пораждат разногласия. В някои от случаите законодателният процес успя да реагира и да се адаптира, докато в други случаи разногласията продължиха да съпровождат процеса на приемане на законодателството.
Въпреки това като цяло законодателната система постигна резултати по реформите по по-предвидим начин и с по-малко полемика, отколкото в миналото, се казва в доклада на ЕК.

Внимание! В медиите – непрозрачна собственост и без етични стандарти

И още: „Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници. Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита„.

Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки. В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.

Оценката

Първи показател: Независимост на съдебната власт, наблюдението е временно прекратено

Тук имаше три препоръки: прозрачен избор на членовете на новия ВСС; прозрачно и основано на качествата на кандидатите назначение на висши съдебни длъжности, включително на новия председател на ВАС; подобряване на практическото функциониране на Инспектората и вслушване на ВСС в неговите препоръки, както и използване на възможностите за външна помощ от Службата за подкрепа на структурните реформи.

За ВСС сега: Не са поляризирани като предшествениците, чака се изборът за СГС и спецсъда

„Като цяло изглежда, че новият ВСС е поел и осъществява управленската си роля в дух на професионализъм и добро сътрудничество, избягвайки силно поляризиранатаатмосфера, която често пъти беше характерна за работата на предходния съвет. В миналото решенията за назначения на висши длъжности в съдебната система пораждаха загриженост поради липсата на прозрачност и твърдения за неправомерно влияние на политически или икономически интереси. В тази връзка в доклада от януари 2017 г. беше отбелязана необходимостта новият Висш съдебен съвет да установи практика вземането на решения за назначаването на висши съдебни длъжности да бъде прозрачно и да се основава на качествата на кандидатите.

През изминалата година в съдебните органи бяха направени редица назначения на ръководни длъжности, които като цяло не породиха големи разногласия.
През март процедурата по назначаването на нов председател на Софийски градски съд не доведе до резултат поради разделението на гласовете в съдийската колегия на ВСС. Софийски градски съд беше засегнат от сериозни скандали през 2014 г. и 2015 г. и оттогава насам в него се извършва цялостно преструктуриране под ново управление. След като обаче през лятото на 2017 г. неговият председател подаде оставка по лични причини, Съдът остана без постоянно управление. Ще бъде важно ВСС да гарантира, че това назначение ще се осъществи в рамките на открита и прозрачна процедура, така че новият председател да може да се ползва с доверието както на широката общественост, така и на магистратите.

Назначаването на новия председател на Върховния административен съд приключи през 2017 г. и беше включено още в доклада от ноември 2017 г.
Понастоящем е в ход и процедура за назначаване на нов председател на Специализирания наказателен съд.

Анализът на първия показател показва, че България е изпълнила препоръка 1, а препоръки 2 и 3 са почти изпълнени. Някои от промените са все още в процес на извършване, поради което е необходимо вниманието да продължи да бъде насочено
върху постигането на конкретни резултати по препоръки 2 и 3, за да може тази оценка да се потвърди. Въпреки това може да се счита, че наблюдението по първия показател е временно прекратено.

Втори показател: Нормативна уредба, наблюдението временно е прекратено

В доклада от януари 2017 г. като основно оставащо предизвикателство бе определена необходимостта от отстраняване на слабостите в българския Наказателен кодекс и в наказателното производство, по-конкретно с цел подобряване на капацитета на системата за наказателно правосъдие в България за ефективно справяне с корупцията по високите етажи на властта и организираната престъпност.

Мащабните промени в НПК: Съдът пак връща дела, но на по-ранна фаза

През изминалите години България предприе редица конкретни законодателни мерки в отговор на тези опасения, като през 2017 г. те бяха последвани от допълнителни изменения на Наказателно-процесуалния кодекс. Основните промени включваха прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта към Специализирания наказателен съд и по-строги правила относно възможността съдилищата да връщат дела на прокуратурата на формални основания. Такова връщане
на основание формални или процесуални грешки вече може да се извършва единствено на етапа на разпоредителното заседание в самото начало на съдебното производство.
Тези изменения вече са в сила. Специализираната прокуратура също е получила допълнителни ресурси, за да се справи с допълнителното натоварване и текат процедури за предоставяне на допълнителни ресурси на Специализирания съд.
Ефектът от измененията що се отнася до бързината на съдебните производства се изразява в по-голям брой върнати дела в началната фаза на производството. Може би това е естествено по време на преходен период и отчасти отразява предпазливия подход на съдиите с оглед на новите правила. Очаква се това да се компенсира във времето чрез постигането на по-бърз напредък след приключване на разпоредителното заседание.

Някои въпроси, повдигнати в анализите, все още се разглеждат, за да се реши дали да се предприемат евентуални последващи законодателни мерки. Като пример за същността на срещаните предизвикателства може да се посочи въпросът за начина, по който да се определят изискванията за образуване на досъдебно производство и свързаният с това въпрос за извършването на „предварителни проверки“, като последните не са уредени в Наказателно-процесуалния кодекс и събраната при тях информация не може да се използва като доказателство в съда. Има аргументи, отнасящи се до ефикасността, които са в подкрепа или против извършването на предварителни проверки, и които са свързани също така с чувствителни въпроси относно механизмите за съдебен контрол на прокурорските решения.

Отстраняването на главния прокурор продължава да е чувствителен въпрос

Друг чувствителен въпрос, по който обсъжданията все още не са довели до заключение, се отнася до действащите процедури за подвеждане под отговорност на лицата, заемащи най-висшите магистратски длъжности, в това число на главен прокурор, в случай на сериозни твърдения за неправомерни или престъпни действия.
Накрая, по отношение на Наказателния кодекс правителството подготви целенасочени изменения с цел улесняване на наказателното преследване на корупционните престъпления в публичния сектор и разширяване на прилагането на наказателното право по отношение на корупцията в частния сектор. Тези изменения се оказаха спорни и българският законодател продължава да обсъжда този въпрос.
Внимателното обмисляне и консултациите със заинтересованите страни са от значение при вземането на решение за по-нататъшните действия по тези останали въпроси,
особено предвид потенциалните последици за цялостната система на наказателното разследване и за баланса между основните институции.
Анализът по втория показател показва, че България е постигнала значителен напредък по препоръка 4 и е предприела конкретни действия за подобряване на съответната правна уредба. Редица въпроси, които са от значение и в контекста на третия и четвъртия показател, са все още в процес на разглеждане от българските органи. Наблюдението по втория показател може да се счита за временно прекратено, като продължава да се осъществява постоянен мониторинг на последващите действия във връзка със законодателните промени.

Трети показател: Продължаване на съдебната реформа

Препоръките бяха за решаване на проблема с неравномерната натовареност на съдилищата, пътна карта за реформата в прокуратурата, публично отчитане на резултатите.

Прокуратурата променя картата, съдилищата са предпазливи

Ключов въпрос в това отношение се отнася до управлението на натовареността в съдилищата и свързаната с това евентуална бъдеща реформа на съдебната карта. В момента прокуратурата предприема мерки за изпълнението на пилотен проект за
укрепване на малък брой районни прокуратури като първа стъпка към по-широка реформа.

Що се отнася до съдилищата, Висшият съдебен съвет е възприел предпазлив подход към този въпрос в очакване на резултатата от текущ проект и в момента изглежда все по-невъзможно в близко бъдеще да се осъществи реформа на съдебната карта. Вместо това са били предприети мерки за преразпределяне на подсъдността по граждански дела чрез законодателна промяна, за да може натоварването на най-заетите съдилища, които обикновено се намират в София, да бъде преразпределено на други съдилища. Този подход се ползва с подкрепата на правителството и вече доведе до конкретни изменения, които наскоро бяха приети от Народното събрание.

Наред с тези законодателни инициативи, Висшият съдебен съвет е започнал наскоро и няколко процедури за прехвърляне на съдебни постове към основните съдилища в София. Тези
усилия на законодателно и ръководно равнище ще бъдат от значение за облекчаването на натиска върху посочените съдилища в краткосрочен план. В по-дългосрочен план ще бъде необходимо да се осъществят реформи от по-структурен характер, които да гарантират ефективността и ефикасността на съдебната система.

Прехвърлянето на делата за „високата корупция“ – чака се ефектът

Делата за корупция и организирана престъпност. През 2016 г. екип от опитни прокурори от няколко държави членки, подпомогнат от Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи, изготви доклад относно българската прокуратура и отправи редица препоръки към българските органи.

Препоръките в доклада от декември 2016 г. послужиха за основа на пътна карта, изготвена от българските органи през 2017 г., и
много от тях вече са били последвани от конкретни действия, като например укрепването на специализираната прокуратура за борба с организираната престъпност, която вече отговаря и за делата за корупция по високите етажи на властта.

Някои препоръки не са получили подкрепа от страна на властите. По-специално препоръките за по-активно участие на ръководството на прокуратурата в работата на прокурорите по
конкретни дела бяха счетени за проблемни от българските органи, тъй като такова официално признаване на ролята на йерархията за отделни дела би изглеждало като
връщане към система, която в миналото се е смятала за проблемна.
Редица препоръки действително са довели до конкретни действия на българските органи, включително разглеждане на възможните законодателни изменения, по някои от които все още се работи, и различни организационни мерки, главно в рамките на прокуратурата.

Ще отнеме време въздействието от тези мерки да бъде усетено, като за да се гарантира техният дълготраен успех, ще бъде необходимо да има траен и постоянен акцент върху частта, отнасяща се до управлението в рамките на прокуратурата.
Независимият анализ на прокуратурата, направен през 2016 г., беше особено всеобхватен проект, но той беше придружен от сходни усилия, подети от самите български органи в отговор на препоръките, отправени в предишни доклади по МСП.
По-специално България е направила отделен анализ на делата пред Европейския съд по правата на човека, по които са били установени недостатъци при ефективното разследване на престъпления в страната, като целта на анализа е била да се установят повтарящи се затруднения, които могат да бъдат преодолени чрез законодателни или други мерки.
Анализът на третия показател показва, че България е постигнала значителен напредък и препоръки 5, 6, 7 и 8 са почти изпълнени. Някои промени са все още в процес на осъществяване и за да се потвърди направената оценка, е необходим постоянен мониторинг.

Четвърти показател: Корупция по високите етажи на властта

Препоръките бяха за приемане на нормативна уредба за борбата с корупцията, създаване на единен орган, публично отчитане.

„Антикорупция“ има, но предизвикателства – много

През януари 2018 г. България прие всеобхватна реформа на законодателството за борба с корупцията. Новият закон въвежда всеобхватна реформа на законодателната уредба за предотвратяването на конфликти на интереси, незаконно обогатяване и корупция. С него се създава нова единна агенция за противодействие на корупцията, която отговаря за проверките за конфликт на интереси и проверките на притежаваното имущество на високопоставените длъжностни лица, за разследване на твърденията за злоупотреба сред тази категория служители, за общото насърчаване на предотвратяването на корупцията, както и за провеждането на процедурите за изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. Новата агенция се основава на сливането на няколко вече съществуващи институции и вече функционира напълно.

Макар да няма независимите правомощия за наказателно
разследване, с които разполагат правоприлагащите органи и прокуратурата, агенцията има широка компетентност да прилага мерки за надзор и разузнавателни мерки в
рамките на своята компетентност. Наред с това към новата агенция са прехвърлени служителите, ресурсите и правомощията на бившата Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество и сега това е основната агенция, отговаряща за изземването и конфискацията на незаконно имущество в България.
Новият закон гарантира висока степен на приемственост що се отнася до персонала и законодателната уредба. През март бившият ръководител на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество беше избран от Народното събрание за ръководител на новата агенция в състезателна процедура с двама кандидати. Впоследствие по предложение на новоизбрания председател бяха утвърдени чрез сходна процедура заместник-председателят и останалите трима членове на комисията.

Въпреки че процедурата бе извършена по прозрачен начин, предвидената в закона процедура доведе до противоречия във връзка с нейното приемане, тъй като предвижда изборът на
ръководството да става с обикновено мнозинство в Народното събрание.

Следователно за новото ръководство ще бъде важно да си изгради репутация на независимост и безпристрастност при управлението на дейностите на агенцията.
Основно предизвикателство за новата агенция ще бъде да организира ефективно упражняването на големите си по обхват правомощия, простиращи се от превенция до дейности, свързани с разследване и конфискация на имущество. Ще бъде важно да се гарантира, че се обръща необходимото внимание на всички направления на работата в рамките на общ стратегически подход, като същевременно се запазва ясно разграничение между задачите, когато това е необходимо. Отделно предизвикателство в този контекст ще бъде необходимостта от ефективна и прозрачна комуникация с обществеността относно различните роли на агенцията с цел да се изгради обществено доверие в нейната независимост и да се избегне объркване на ролите.

Присъди за „висока корупция“ още липсват

И накрая, ключов проблем, подчертан в поредицата доклади по МСП, е липсата на последователни резултати в България, що се отнася до присъди по дела за корупция по високите етажи на властта.

През 2016 г. прокуратурата извърши преглед на извадка от приключените дела за корупция с цел да идентифицира проблемите, които затрудняват успешното наказателно преследване в подобни случаи. Това бе последвано от известен брой мерки, някои от които включват обмислянето на възможни законодателни изменения, с цел да се подобри капацитетът на системата на наказателното правосъдие в България, за да се противодейства ефективно на корупцията по високите етажи на властта.
Усилията за подобряване на рамката за разследване и наказателно преследване на корупцията трябва да продължат и в бъдеще, за да може България да успее да покаже конкретни резултати в продължителен период и така да се натрупат солидни постижения в това отношение. В този контекст прозрачността относно постигнатия напредък по делата е важен елемент на отчетността пред широката общественост.

Анализът по четвъртия показател показва, че България е постигнала значителен напредък по изпълнението на препоръки 9, 10, 11 и 12. Българските органи ще трябва да покажат конкретни и трайни резултати, демонстрирани чрез окончателни решения по дела за корупция по високите етажи на властта. Новата институционална рамка за борба с корупцията изисква постоянен мониторинг с оглед
на необходимостта от консолидиране на постигнатия напредък.

Пети показател: Корупция на местно ниво и по границите

Като част от по-мащабна реформа на системата за обществени поръчки през последните години, в България бе въведена нова система на предварителни проверки на процедурите за възлагане на обществени поръчки, така че проверките да станат по-ефективни и да се укрепят последващите действия. Тъй като това е ключова рискова област, в доклада от януари 2017 г. беше препоръчано извършване на външен преглед на функционирането на новата система с цел да се провери нейната ефективност и да се идентифицират евентуални недостатъци. Българските органи вече дадоха ход на този
преглед. Той се извършва в сътрудничество със Световната банка и ще бъде приключен в началото на 2019 г.

Това следва да бъде важна стъпка към възпрепятстването на
корупцията при процедурите за възлагане на обществени поръчки.
През 2017 г. Националният съвет по антикорупционни политики започна преглед на секторните планове за противодействие на корупцията, обхващащ основните високорискови сектори в цялата държавна администрация. След този преглед съветът прие хоризонтални насоки за по-нататъшното развитие на плановете. С тази дейност се
цели разпространяването на добри практики, основаващи се отчасти на опита в рамките на Министерството на вътрешните работи, което от 2015 г. насам е разработило цялостна програма за целенасочени мерки за борба с корупцията.

Новите насоки дават по-ясна рамка за превантивната работа в различните сектори на управление с ясна йерархия на отговорностите и стандарти за определяне на мерки, последващи действия и докладване. Понастоящем те се прилагат в цялата държавна администрация.

Анализът на петия показател показва, че България е постигнала значителен напредък по препоръки 13, 14 и 15. Като цяло тези въпроси ще изискват трайни последващи действия на българските органи в дългосрочен план, за да може да се покажат конкретни резултати.

Шести показател: Организирана престъпност, наблюдението временно е прекратено

В предишните доклади бе признат постигнатият напредък по отношение на организираната престъпност в България, но бе обърнато внимание на някои нерешени въпроси, които трябва да се следят.

Първият въпрос беше създаването на система, която да осигури прозрачност при докладването на напредъка на борбата срещу
организираната престъпност. Известен напредък по този въпрос беше признат още в доклада от ноември 2017 г., като понастоящем се извършва допълнителна работа, която обхваща и делата за корупция по високите етажи на властта.
Другият въпрос беше свързан с преразглеждането на законодателството, уреждащо конфискацията на имущество, с цел да се гарантира цялостната ефективност на системата за изземване и конфискация на незаконно придобито имущество. Тези изменения бяха направени и включени в новата правна уредба, приета в началото на 2018 г.

Въз основа на анализа по шестия показател настоящият доклад потвърждава заключението от ноември 2017 г., че България е постигнала значителен напредък по препоръка 16 и е изпълнила препоръка 17. Наблюдението по шестия показател може да се счита за временно прекратено.

Властта: Благодарим!

Благодарим на Европейската комисия, заявиха един след друг на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът Екатерина Захариева, правосъдният министър Цецка Цачева и вътрешният министър Младен Маринов.

Екатерина Захариева обяви, че докладът и справедлив и обективен, а целта на съдебната реформа е бързо и качествено правосъдие. И най-вече наблегна, че за първи път откакто сме под евронаблюдение, три от показателите са приети за изпълнени.

Цецка Цачева каза, че докладът посочва необратимостта на реформите. И обяви, че „правителството заявява своята решимост за продължаване на реформите, МП също ще продължи работата си по всички препоръки, така че видимият хоризонт за отпадане на механизма да е факт през идните месеци.

Младен Маринов благодари на партньорите.  „Продължаваме работа по отношение на корупцията във взаимодействие с всички институции, които имат задача да противодействат на корупцията“, каза той.

Прокуратурата:  Силно удовлетворяваща положителната оценка за усилията!

Коректно е отчетен приносът на Прокуратурата на Република България за значителния напредък и близкото до пълно изпълнение на показателите, определени от ЕК, три от които – приети за изцяло изпълнени.

Констатирано е подобряване на ефективността на наказателния процес, като резултат от промените в НПК и в изпълнение на препоръките в Независимия експертен анализ на Прокуратурата.

Положително е оценена активността на главния прокурор за отчетност пред Народното събрание, като гаранция за прозрачност и независимост на Прокуратурата.

Подчертан е същественият напредък и резултатите по показателя „Организираната престъпност“, както и водените редица мащабни разследвания за корупция срещу високопоставени длъжностни лица.

Позитивно е и становището за предприетите от ръководството на ПРБ действия по оптимизиране на структурата на районните прокуратури.

Липсата на нови препоръки и изразената увереност, че България може да приключи процеса по Механизма за сътрудничество и оценка идната година са показателни за необратимостта на напредъка.

Ръководството на Прокуратурата изразява благодарност към прокурорите, следователите и съдебните служители и цени приноса им за признатия напредък.

 

 Опозицията: Рано е за хвърляне на шапките

Препоръките за борба с корупцията не са изпълнени, а медийната среда се е влошила драстично. Това подчертаха от БСП в коментар на доклада.

„Механизмът за наблюдение и сътрудничество върви към своя край, но въпросите към българското правителство остават“, подчерта депутатът Крум Зарков, цитиран от БНР.

И още: „Дали това ще е успех за България, или провал за мониторинговия механизъм – е въпросът. И на правителството тепърва предстои да обясни не само на Европейската комисия, не само на останалите страни-членки, а и на българските граждани, че живеем в страна, в която има независим и ефективен съд, тоест правосъдие и справедливост“.

About De Fakto

Вижте също

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Доц. Ива Пушкарова: НК набъбва с престъпления, наказанията растат, а това намалява ефективността на наказателния закон

Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220 – това  каза доц. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *