Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / Евгени Танчев пред Съда на ЕС: Закон, който обявява за нищожни договори за кредит с обратна сила, противоречи на правото на ЕС

Евгени Танчев пред Съда на ЕС: Закон, който обявява за нищожни договори за кредит с обратна сила, противоречи на правото на ЕС

Defakto.bg
Проф. Евгени Танчев е бивш председател на Конституционния съд

Българският генерален адвокат в Съда на ЕС проф. Евгени  Танчев е предложил  на Съда да постанови, че национален закон, който допуска договорите за кредит, сключени с чуждестранни кредитори, които нямат разрешение да предоставят кредитни услуги в тази държава,  да бъдат обявени за нищожни с обратно действие, противоречи на правото на Съюза, при положение че същият закон не се прилага спрямо  местните кредитори, в случая хървати.

Такъв закон, който обявява за нищожни с обратно действие договорите за период до седемнадесет години назад, при положение че същата норма не се прилага спрямо установените в тази държава неоправомощени кредитори, може да бъде обоснован само ако тази държава членка представи доказателства за неотложен проблем, изискващ екстремни действия, мотивира се генералният адвокат.

Казусът: 

През 2007 г. хърватската гражданка г-жа Anica Milivojević сключва с Raiffeisenbank, със седалище в Австрия, договор за еднократно кредитиране в размер на 47 000 EUR. Договорът за кредит е сключен чрез посредник с местоживеене в Хърватия.  За да обезпечи изплащането на кредита, г-жа Milivojević заверява и пред нотариус съгласие за учредяване на ипотека, по силата на което в хърватския имотен регистър върху нейните недвижими имоти се вписва ипотека.
През 2015 г. г-жа Milivojević предявява иск срещу Raiffeisenbank, като иска да бъде обявена нищожността на договора за еднократно кредитиране и на другите свързани правни актове.
Općinski Sud u Rijeci (Общински съд Риека, Хърватия) приключва разглеждането на делото през юли 2017 г., но през август 2017 г. го възобновява поради влизането в сила на национален закон от 14 юли 2017 г., по съображение че същият е възможно да е приложим в главното производство. Към тогавашния момент договорът е бил в сила от седем години.
В становище от 25 май 2017 г. правителството на Хърватия посочва, че обратното действие на съществуващия към онзи момент под формата на проект Закон от 14 юли 2017 г. следва да се допусне, тъй като целта на мярката не може да се постигне по друг начин.  Законът предвижда нищожността на договорите за кредит и на други правни актове, които са основани на договорите за кредит, сключени между хърватски длъжник и чуждестранен кредитор, който няма изискваните разрешения или одобрения от компетентните хърватски власти. В съответствие с изложеното в проектозакона, става дума за договорите, сключени в периода 2000 г. — 2010 г. След това Република Хърватия става член на Европейския съюз, което позволява на чуждестранните кредитни институции временно да предоставят финансови услуги, без да е необходимо одобрение от Хърватската народна банка.
Според Općinski Sud u Rijeci от изложеното становище на правителството на Република Хърватия не е видно, че се защитават разглежданите права на г-жа Milivojević (като правото на потребителите да получават информация или правото да бъдат защитени от непочтени практики), които права евентуално може да се признаят от правото на Съюза като изключение от свободното предоставяне на услуги.
Općinski Sud u Rijeci изтъква, че с обявяването на нищожността на договорите за кредит и на другите свързани правни актове Raiffeisenbank ще бъде лишена от възможността занапред  да предоставя финансови услуги.

Ето защо той иска от Съда да установи дали това противоречи на свободното предоставяне на услуги на вътрешния пазар на Съюза, а евентуално и на свободното движение на капитали.

Заключението:

В днешното си заключение генералният адвокат г-н Евгени Танчев на първо място посочва, че доводът на Хърватия, че правото на Съюза не е приложимо спрямо разглеждания договор, защото датата на сключването му предхожда датата на присъединяване на Хърватия към ЕС, не може да бъде уважен, тъй като договорът продължава да има правни последици. Освен това в Договора за присъединяване на Хърватия не е дерогирана постоянната практика на Съда, че правото на Съюза се прилага от датата на присъединяване на новата държава членка по отношение на бъдещото действие на възникнали преди тази дата положения.
Второ, според генералния адвокат Законът от 14 юли 2017 г. дискриминира установените извън Хърватия кредитори, желаещи да предоставят кредитни услуги в тази държава членка, защото споменатият закон не се прилага спрямо неоправомощените кредитори, установени в Хърватия.  Определението в националното право на „неоправомощен кредитор“ визира единствено юридическите лица, чието седалище по устав се намира извън Хърватия.

По-нататък, генералният адвокат отбелязва, че установените извън Хърватия неоправомощени кредитори са третирани по-неблагоприятно от неоправомощените кредитори в Хърватия поради липсата на обратно действие на правото, приложимо за нищожността на някои договори, сключени от неоправомощени кредитор, установени в Хърватия, както и поради и факта, че нищожността може да се прилага само към договори за потребителски кредит.
На следващо място генералният адвокат проверява дали националният закон може да бъде обоснован със съображенията за обществен ред, обществена сигурност или обществено здраве, които са релевантни при пряко дискриминиращи ограничения на свободното предоставяне на услуги.
По мнение на генералния адвокат изтъкването от Хърватия на защитата на обществения ред и на правата на голям брой хърватски граждани, сключили подобни договори, не е достатъчно, за да предостави обосновка с тези съображения.

В допълнение, дискриминационен закон, който предвижда нищожността на всички договори за кредит с международен елемент и разширяването на обхвата до договори, които са сключени до 17 години назад (и произвеждат действие от дълги години, независимо че Хърватската национална банка не е издала разрешение), може да бъде обоснован само ако се представят доказателства за неотложен проблем, изискващ екстремни действия.
Той заключава, че дискриминационен и бланкетен закон като разглеждания явно превишава пределите на необходимото за постигането на евентуално преследвана с него законна цел, когато липсата на разрешение продължава от много години, а нищожността започва да действа от началния момент на договора. Не са представени необходимите доказателства, за да се направи обратният извод.
Генералният адвокат добавя, че мерки като Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори1 и Директива 2008/48 относно договорите за потребителски кредити2 предоставят защита съгласно правото на Съюза на потребителите на кредитни услуги, които са били третирани неравноправно.

1 Директива 93/13/ЕИО от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските

2 Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66).

About De Fakto

Вижте също

Ново двайсе: ГЕРБ и ДПС вадят общинските съветници от битката с корупцията

А шефът на „Антикорупция“ Пламен Георгиев става контингент на НСО Една от основните корупционни ниши …

За Зелен Младост към Иван Гешев и Пламен Георгиев: Ако сте мъже, дайте си оставките!

Десислава Иванчева и Биляна Петрова погнати преди да атакуват сделки с общински имоти за милиони …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *