Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / ВСС да реагира на атаки, внушения и злоупотреби с правото по делото „Алабин“, настояват и съдии, и защитата

ВСС да реагира на атаки, внушения и злоупотреби с правото по делото „Алабин“, настояват и съдии, и защитата

Defakto.bg

За реакция на Висшия съдебен съвет по делото „Алабин“ настояха днес от Съюза на съдиите – в писмо до съдийската колегия и адвокат Ина Лулчева – в сигнал до прокурорската колегия.

Поводът и в единия, и в другия случай, са публични изявления или коментари за  оправдателните присъди по емблематичното дело за срутването на сграда на ул. „Алабин“ 39 в центъра на София преди 12 години, под която загинаха две млади жени – Деница Ченишева и Петрина Христова.

Казусът  влезе в съда през 2016 г., дотук решението е само на първа инстанция.

Стоварването на „вините“ за това върху един съдия обаче е безпринципно, настояват от Съюза на съдиите в писмо до съдийската колегия на ВСС. Реакцията на новото му ръководство (начело с Калин Калпакчиев) идва броени дни след международна конференция в София за върховенството на закона и декларация на международната организация на магистрати МЕДЕЛ срещу немотивирани нападки и вземане на прицел на съдии.

От своя страна адвокат Ина Лулчева, защитник на един от подсъдимите – Георги Кирчев, отправя сигнал до прокурорската колегия на ВСС за странно лъкатушното поведение на Милко Момчев. Който веднъж е прекратявал наказателното производство, а сега публично излиза с други манипулативни твърдения, „за да избегне професионалнатата лична  отговорност, че е поддържал необосновани обвинения“.

Писмото на Съюза на съдиите до ВСС (със съкращения):

Председателят на ССБ Калин Калпакчиев

Уважаеми членове на ВСС,

На 14.11.2018 г. в интернет сайта „Правен свят“ беше публикувана статията „СГС оправда близкия до бившия премиер Иван Костов собственик на рухналата сграда“ с подзаглавие „Спонсорът на фондацията на Елена Костова бе купил фаталния имот с кредит на КТБ, който до фалита на банката не бе погасен“, а на 15.11.2018 г. в електронното издание на вестник „Монитор“ беше публикувана статия със заглавие „Правосъдие на светло“ с подзаглавие „Време е съдиите да обясняват на народа мотивите за присъдите, четени в името му“. В двете статии се съдържат твърдения, които  внушават: че българското правосъдие отново е катастрофирало; че делото е пример за бавно правосъдие (при положение, че досъдебното производство е продължило 10 години, а съдебното 2 години); че отново няма възмездие за виновните за трагичната смърт на български граждани в центъра на София през 2006 г.; че народът не е разбрал как се е стигнало до оправдателната присъда по делото, което било традиционна практика на българските съдилища по много дела. Във втората статия се поставя изискване, съдиите да преминат в режим на обяснение – при това устен, когато постановяват решенията си, вместо да представят писмени мотиви.

Съюзът на съдиите в България обръща внимание, че двете статии са публикувани едва часове след постановяване на първоинстанционната присъда, която не е влязла в сила и че за съдиите не съществува задължение (чл.308 от НПК), те винаги да представят заедно с произнасянето на присъдата и мотивите за това. Ние също така осъждаме внушенията, че съдебният състав по делото е трябвало да се произнесе с определен резултат, въпреки че съдебният акт не е окончателен и мотивите на съда не са оповестени.

Неверни са също така твърденията, че обществото традиционно не разбира как съдилищата в България произнасят решенията си в полза на една или друга страна в съдебния процес. Държим да напомним, че по наказателни дела с мнозинство от гласовете в съдебния състав участват представители на обществото – съдебни заседатели.

Известно е, че с изключение на един малък процент от съдебните дела, всички останали са публични и всеки гражданин, включително и медиите, могат да проследят в съдебна зала развитието на процеса. Освен това, всеки съдебен акт се публикува заедно с мотивите, които от сравнително дълъг период от време вече са достъпни на интернет страницата на всеки съд. Неотменимо задължение на медиите е да анализират обективно, компетентно и безпристрастно съдебните решения, след което да ги представят точно и разбираемо на българското общество.

Особено тревожен симптом за влошената медийна среда в България, (отбелязвано многократно от различни международни организации като „Репортери без граница“, а съвсем наскоро и от Европейската комисия в последния й доклад по механизма за сътрудничество и проверка), е изискването съдиите да започнат да обясняват устно мотивите за решенията си. Нормите на правовата държава налагат на съдиите да се въздържат от публичен коментар на разглежданите от тях дела. Само така може да се гарантира изискването за независимост и безпристрастност на съдиите в очите на страните по делата, а в по-общ план и на обществото.

Съюзът на съдиите в България призовава Висшия съдебен съвет, да изрази позиция по конкретния случай, в който се споменава името на председателя на съдебния състав и да предприеме конкретни действия, чрез които да се защити доброто име на засегнатия съдия и да се противодейства на използването на медиите за клеветнически и манипулативни кампании.

Многогодишният опит показва, че в резултат на бездействието на различни състави на ВСС в случаите на неоснователни атаки срещу съдии, авторитетът на правосъдието и независимостта на съда сериозно ерозират.

Сигналът на адвокат Ина Лулчева (със съкращения):

Адвокат Ина Лулчева

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Защитавам Георги Христов Кирчев по н.о.х.д. № 2065/2016 г. по описа на Софийския градски съд, т.нар. дело „Алабин“.

Както е известно, производството пред първата инстанция приключи с оправдаването и на четиримата подсъдими с единодушно постановена присъда на 14.11.2018 г.

След обявяването на присъдата прокурорът Момчев в изявление пред медиите е заявил, че пред разследването имало затруднения поради непрецизно извършен оглед, а и част от доказателствата на предварителното производство били едни, а на съдебното следствие се били променили. „Основният и един от малкото очевидци Николай Александров на съдебното следствие променил показанията си. Той твърдеше, че лично Георги Кирчев е нареждал да се режат колони от сградата, което е довело до събарянето й, а след това заявил, че това не е вярно.“

Изявлението на прокурора Момчев бе широко разпространено. То стана повод за множество негативни коментари и оценки за работата на съда, а и за публично злепоставяне на г-.н Кирчев, тъй като му се приписват действия, довели до смъртта на две момичета, които той не е извършвал И ЗА КОИТО НИКОГА НЕ Е ИМАЛ ОБВИНЕНИЕ.

Прокурорът Момчев наблюдава досъдебното производство в продължение на години. С постановление от 10.12.2014 г. на прокурора Момчев наказателното производство срещу подзащитния ми е прекратено, тъй като е установено, че той като представител на собственика на сградата единствено е възложил на друго търговско дружество извършването на определени дейности. Прокурорът е посочил, че след подписването на договора г-н Кирчев не е имал никакво отношение към случващото се в сградата.

В постановлението от 10.12.2014 г. прокурорът Момчев е обосновал подробно и защо не следва да се кредитират показанията на т.нар. „свидетел“ Николай Александров – защото същите са вътрешно противоречиви и опровергани от всички доказателства по делото.

Впоследствие прокурорът Момчев изготвя обвинителен акт срещу подзащитния ми и още три лица, който е внесен в Софийския градски съд и по който и четиримата бяха оправдани.

Обвинението срещу подзащитния ми е за извършено престъпление по чл. 123 НК – за това, че като „управител на „Хрисома“ ООД, собственик на сграда на ул. „Алабин“ № 39 и възложител на строително-монтажни работи поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасносткато възложител по договор за ремонт от 15.08.2006 г., сключен с Николай Симеонов, е възложил на А 3 архитектура и изпълнение ООД „вътрешни демонтажи – сваляне на мазилки по стени и тавани, събаряне на тухлени стени, демонтаж на ламперии по стени, демонтаж на дограми, демонтаж на балатум и дюшеме, демонтаж на тръбна разводка ОВ и ВиК, демонтаж на ел. инсталации и др., с което нарушил чл. 20 и чл. 21 от Закона за паметниците на културата (отм.) (ЗПКМ), от ЗУТ – чл. 147, ал. 2, чл. 148,ал. 1, 2 и 4, чл. 169, ал. 1 и чл. 179 ЗУТ, както и чл. 2, т. 4, 5 и 7, чл. 4, т. 2, б. А, Б, В и Г, чл. 5, ал. 1, 2 и 3, чл. 6 чл. 7, чл.8, чл. 14 и чл. 15 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи (Наредбата), с което допуснал възлагането от Манчо Иванов на посочените в договора строително-ремонтни работи на работниците Иван Иванов, Олга Юсеинова, Георги Биков и Николай Михалков, които са разрушили стени, от което е последвало срутване на сградата“.

От диспозитива на обвинителния акт е видно, че според прокурора Момчев г-н Кирчев е допуснал нарушение при подписването на договора с втория подсъдим, поради което е станало възможно наети от следващия подсъдим – Манчо Антонов, работници да разрушат стени, което пък се твърди, че е довело до падането на сградата. Николай Александров не е сред тези работници.

Според обвинителния акт Георги Кирчев не е разпореждал на никого да се разрушават стени.

Очевидно е, че щом поведението на Николай Александров не е отразено в обвинителния акт при повдигане на обвинението на който и да било от подсъдимите, то тогава прокурорът не е кредитирал показанията му, че той е разрушавал стени по преки указания от Георги Кирчев и е счел, че те са недостоверни доказателствени средства. С други думи волята на прокурор Момчев по делото, изразена в обвинителния акт, а преди това в постановлението за прекратяване на наказателното производство по отношение на Георги Кирчев, е недвусмислено ясна за това, че показанията на т. нар. свидетел Николай Александров не допринасят за правилното изясняване на случилата се на 19.09.2016 г. трагедия, защото не са верни.

В драстично противоречие с процесуалните си актове, след приключване на делото в първата инстанция, прокурор Момчев пред медиите заяви като вероятна причина за оправдателната присъда „промяната“ на показанията на св. Александров.

Това извънпроцесуално изявление на прокурор Момчев, след като няма нищо общо с работата му по делото, не може да бъде квалифицирано по друг начин освен като заблуждаване на обществото и уронване авторитета на правосъдието, за да се избегне лична професионална отговорност и да се оправдае поддържането на явно необосновани обвинения.

Тази недопустима публична “защита” на прокурор Момчев обаче не бива да бъде толерирана с бездействие от органите, които имат кадрови правомощия по отношение на него, защото това би създало опасното впечатление, че е приемливо за прокуратурата като институция нейни представители да лъжат обществеността за смисъла на доказателствата, да демонстрират липса на способност за поемане на отговорност и едновременно с това – склонност да компрометират решенията на съда. Изявлението на прокурор Момчев пред медиите е особено тревожно, защото показва, че в опита си да омаловажи професионалните си грешки по делото, той не се възпира да нанесе вреди на правосъдието и изразява явно незачитане на човешкото достойнство на гражданите, участници в процеса, като разпространява извън делото неверни позорящи за подсъдимия Кирчев твърдения и спекулира със страданието на  близките на загиналите момичета.

 

About De Fakto

Вижте също

За Зелен Младост към Иван Гешев и Пламен Георгиев: Ако сте мъже, дайте си оставките!

Десислава Иванчева и Биляна Петрова погнати преди да атакуват сделки с общински имоти за милиони …

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *