Последни новини
Home / Законът / ВКС допусна делото „Царска Бистрица“, ще се произнася и за собствеността

ВКС допусна делото „Царска Бистрица“, ще се произнася и за собствеността

Defakto.bg

Досега върховните съдии не бяха подлагали на съмнение, че „царските“ имоти са държавни

Четвърти поред казус, свързан с т.нар. царски имоти, ще бъде разгледан от Върховния касационен съд. Делото за „Царска Бистрица“ е допуснато до касационно обжалване, става ясно от определение на ВКС.

Но този път върховните съдии ще обсъждат всички въпроси, включително и най-важния – чия собственост е дворецът, на държавата или на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария-Луиза.

Симеон Сакскобургготски

Откакто сагата с „царските имоти“ влезе в съда, магистратите на всички инстанции бяха единодушни – връщаните на Сакскобургготски основно при управлението на неговия кабинет дворци и гори винаги са били държавна собственост. Това бе потвърдено за първи път и от ВКС през 2012 г. по делото „Кричим“. А впоследствие, по казусите „Саръгьол“ и „Ситняково“ последната инстанция се произнасяше само по въпроса за дължимите обезщетения, задържането на имотите и възможността монархът да придобива имоти по давност при действието на Търновската конституция. Но приемаше за безспорен въпросът за собствеността.

При „Царска Бистрица“ определението е друго. А този дворец и „Врана“ са имотите, на които особено държи бившият премиер Сакскобургготски, стана ясно от не едно и две негови изявления особено напоследък. Именно за „Врана“ и „Царска Бистрица“ преди време и регионалният министър бе пуснал искания за спиране на делата до постигане на споразумение със Симеон и Мария-Луиза, срещнали силна обществена съпротива. Впоследствие тези молби бяха оттеглени.

Казусът „Царска Бистрица“ бе решен на първа инстанция от Софийския окръжен съд в полза на държавата през 2014 г., през 2017 г. втората инстанция, Софийският апелативен съд също призна двореца за държавен. Като САС отхвърли исковете на защитата на държавата Симеон и сестра му да платят обезщетения за добива от дървесина в имота, за продадени билети и за неправомерното му ползване. Отхвърлено бе и настояването на защитата на Сакскобургготски за задържане на имота, докато му бъдат платени направените подобрения.

Какво казват сега в определението си върховните съдии Маргарита Соколова, Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева?

В пространно определение от близо 40 страници, съставът на ВКС представя всички искания на страните и поставените от тях въпроси за касационен контрол. В крайна сметка, както се разбира на финала, приема да се произнесе по повечето от тях. И дава заявка, че е възможно отговорите този път да са различни от приеманото дотук от ВКС по „царските имоти“. Какво ще каже, предстои да видим – след излизането на определението трябва да се внесат държавни такси, едва след това ще се насрочи открито съдебно заседание по казуса, за решаването му по същество.

А междувременно се чува, че дотогава можело да има и закон за „царските имоти“.

Интересите на държавата се защитават от Ирен Савова и нейния екип, адвокат на Симеон Сакскобурготски е Ели Христова, на Мария-Луиза – Валя Гигова.

Въпросите, които ще обсъжда ВКС (според определението):

С оглед така изложените от въззивния съд съображения и особеностите на настоящия случай /установяване чрез изслушана по делото експертиза, че част от процесния имот съвпада с имота, описан в крепостни актове №126/1900г. и №108/1901г., както и в н.а.№145/1930г./, настоящият състав приема, че касационно обжалване следва да бъде допуснато по въпроси, свързани със съображенията на съда, касаещи относимите към това факти, обстоятелства и доказателства, а именно:

-Длъжен ли е въззивният съд, ако прецени, че определени писмени доказателства не са самостоятелно доказателство за правото на собственост /което въззивният съд е приел според касатора за съставените от Интендантството и държавата описи на личните имоти на бившия цар и протокола от 11.08.1946г. за изземване на имотите на бившия цар/, да зачете тяхната доказателствена стойност за установяване на други релевантни обстоятелства по делото съобразно доводите на ответниците и конкретно : да прецени дали тези доказателства установяват субективното отношение на държавата, респ. Интендантството към осъществяваното владение върху процесния имот – да счита и да третира тези имоти като имоти, лична собственост на царя; да прецени дали тези доказателства, съставени от Интендантството и държавата, не са резултат от действия, несъвместими с желание за ползване от изтеклата давност по смисъла на чл.7 от ЗД/отм./; да прецени дали тези доказателства, от Интендантството и държавата, не са доказателства, оборващи презумпцията на чл.303, ал.1 ЗИСС/отм./ – поставен от М.-Л. Х.;
– Може ли съдът да основе фактическите констатации относно извършено строителство и осъществено владение на свидетелски показания, които не почиват на преките впечатления предвид отдалечения период от време, в който е извършвано строителството и е осъществявано владението или когато свидетелските показания не са преки поради отдалечеността във времето на събитията, те не следва да бъдат кредитирани? Може ли въобще с непреки свидетелски показания /давани от лица, които са възприемали данните от непосредствени очевидци и съвременници на събитията/ да се установява владението и периода на неговото осъществяване като елемент от придобивната давност и съответно строителството на сгради – поставен от М.-Л. Х.;
 могат ли при действието на чл.78 ЗИСС /отм./ да бъдат придобити по приращение сгради от лице, което не е собственик на терена към момента на построяването им /с оглед извода на въззивния съд че сградите са придобити от държавата по приращение на основание чл.78 ЗИСС/отм./ и при наличие на данни, че сградите са строени преди 1930г.;
– може ли Интендантството да завладее, т.е. да има фактическа власт и да свои за себе си частните имоти на царя, за които е било задължено по силата на §94, т.12 от Правилника за управлението на цивилната листа на Н.В.Царя да държи подробен инвентар и да се грижи, доколкото касаторът поддържа, че имотите са били купени от физическото лице княз Ф. за себе си, платени с негови средства, както и че князът е владял имотите като свои и е построил сградите в тях-въпрос, поставен от С. Б. С. в подадената чрез пълномощника му адв.Е. Х. касационна жалба.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед особеностите на настоящия правен спор и липса на практика на ВКС в контекста на твърдените и установени по делото факти и обстоятелства.
По останалите въпроси съдът ще се произнесе при разрешаването на спора по същество, преценявайки при това тяхната относимост и значение за настоящия правен спор с оглед неговите особености. Още повече, че част от поставените от касаторите въпроси засягат становища, изразени от тричленни състави на ГК на ВКС в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, които настоящият състав следва /при необходимост/ да обсъди при разрешаване на спора по същество, след надлежна констатация дали ги споделя.
И доколкото предявените от държавата искове за заплащане на обезщетение за ползване, както и за получените от имота добиви и заявените при условията на евентуалност възражения за подобрения и признаване право на задържане са обусловени от изхода на спора по предявения по реда на чл.108 ЗС иск, следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд и в тези негови части.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение №2305/20.11.2015г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по в.гр.д.№904/2015г., с което е потвърдено допълнително решение №454 от 10.11.2014г. по гр.д.№429/2011г. на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Трети първоинстанционен състав в частта, с която е отхвърлена подадената от Република България молба за допълване на първоначалното решение по подадената от Република България чрез адв.И. С. като пълномощник на представляващия държавата министър на регионалното развитие и благоустройството касационна жалба.
ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1834/25.07.2017г., постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав по в.гр.д.№ 904/2015г. по касационните жалби, подадени от М.-Л. Б. Х., С. Б. С. и Република България.
Указва на касаторите М.-Л. Б. Х. и С. Б. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 6448.75лв. всеки един от тях и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
Указва на Република България в едноседмичен срок да внесе държавна такса по подадената насрещна касационна жалба в размер на 15875.144лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на държавната такса делото да се докладва на председателят на Първо ГО на ВКС за насрочване.

About De Fakto

Проверете също

След избора на Урсула фон дер Лайен за шеф на ЕК, предстои вот за еврокомисари

С 383 гласа „за“, Европейският парламент избра Урсула фон дер Лайен за председател на следващата …

Задържан е заподозрян за хакерската атака срещу сърварите на НАП

Има заподозрян в съпричастност към хакерската атака срещу сървърите на НАП и той е задържан, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.