Последни новини
Home / Законът / България ще бъде оценявана за ефективни средства за защита на жертвите от трафик на хора

България ще бъде оценявана за ефективни средства за защита на жертвите от трафик на хора

Defakto.bg

В Страсбург се провежда  международна конференция на адвокати, които представляват лица пострадали от престъплението

Адвокат Наташа Добрева

През 2019 г. българското правителство влиза в задължителна процедура по оценяване от Съвета на Европа, във връзка с ратифицираната през 2007 г. Конвенция за борба с трафика на хора. Това е пореден цикъл на наблюдение на напредъка на страната ни в тази област, където правителството ще бъде поканено да отговори на изчерпателен въпросник, вследствие на което ще получи конкретни препоръки за подобрение на политиките си. Съветът на Европа е избрал конкретна тема, по която ще изисква информация от държавите, и неслучайно през идващата година това ще бъде темата за насилие основано на пола. Изправен пред неочаквания, негативен дебат около ратификацията на друга своя конвенция в някои държави, Съветът на Европа използва Конвенцията за борба с трафика на хора, за да привлече внимание към жертвите на това престъпление и към тяхната специфична уязвимост по признак пол и по признак възраст.   По-специално, наблюдението ще бъде съсредоточено върху достъп до справедливост и ефективни средства за защита на пострадалите от трафик на хора. Наблюдението ще бъде основано на интердисциплинарен подход и ще се интересува от специфичните нужди от защита на жени, млади момичета и деца (gender dimension).

На 21 и 22 ноември в Страсбург се провежда международна конференция на адвокати, които представляват лица пострадали от трафик на хора. Адвокат Наташа Добрева представя България с развитието на делото С.З. с/у България, решение на ЕСПЧ от 3 март 2015г. Тя говори за общите мерки, изисквани от българското правителство в изпълнение на това решение, по-конкретно, задължителни обучения на прокурори и промени в НПК. След решението на ЕСПЧ по С.З. с/у България, българските власти се обръщат за помощ към Програмата за подкрепа на структурните реформи на Европейската Комисия. Експертна група от прокурори от различни държави членки на ЕС изготвя анализ на дейността на българската Прокуратура и през декември 2016г формулира следната препоръка: „Трудността е в това, че в повечето случаи, след първоначалното обучение, присъствието на обучителни курсове е масово доброволно. Неясно е дали всички прокурори редовно кандидатстват за обучения или само по-ентусиазираните и по-младите. Административните ръководители трябва да имат по-инициативна роля в предлагането на обучения за своите колеги и да гарантират тяхното присъствие. Експертната група счита, че има области, където обучението трябва да бъде задължително за всички прокурори, които лично трябва да участват в курсовете. Главният прокурор следва да определи темите, по които обучението да е задължително, но ние предлагаме задължителни обучителни курсове поне по разследване на корупция и организирана престъпност и по конфискация. Когато са произнесени окончателни указания по дела на ЕСПЧ, ние считаме, че уроците, научени от решенията на ЕСПЧ трябва да са предмет на обучителен курс, чието посещение от страна на всички прокурори и следователи също трябва да бъде задължително.“ (http://www.mjs.bg/Files/Executive%20Summary%20Final%20Report%20BG%2015122016.pdf)

По-нататък, Наташа Добрева представя измененията в НПК от м. ноември 2017г, които представляват както транспониране на европейска директива, така и част от изпълнението на общите мерки по групата дела С.З. с/у България (http://www.justice.government.bg/47/425/).

Става дума за Глава двадесет и шеста „Ускоряване на досъдебното производство“ и за фигурата на свидетеля със специфични нужди от защита. Разпоредбата на чл. 368 от НПК за първи път предвиди миналата година право на пострадалите от престъпления да поискат от съда ускоряване на разследването. Новата разпоредба на чл. 368а от НПК гарантира аналогично право по отношение на съдебното производство: „Ако от образуването на производството пред първата инстанция са изтекли повече от две години или повече от една година във въззивното производство, страните могат да направят искане за ускоряване.“ Съдът се произнася, като преценява фактическата и правната сложност на делото, има ли забавяния при провеждане на дейността по събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства и причините за това. Когато констатира неоправдано забавяне, съдът определя подходящ срок за извършване на действията.

Замисълът на тази процедура е да предотврати потенциална бъдеща жалба до ЕСПЧ с оплакване от неефективно разследване.

Освен това, в Допълнителените разпоредби на НПК се въведе понятието „специфични нужди от защита“, които по смисъла на този кодекс са налице, когато е необходимо прилагане на допълнителни средства за защита от повторно виктимизиране, сплашване и отмъщение, емоционално или психическо страдание, включително за запазване на достойнството на пострадалите по време на разпит. Разпит на свидетел със специфични нужди от защита се провежда при вземане на мерки за избягване на контакт с обвиняемия, включително чрез видеоконференция или телефонна конференция, в съответствие с разпоредбите на този кодекс.

 

About De Fakto

Проверете също

Ако насилието вкъщи продължава може ли съдът да издаде нова заповед за защита, ще тълкува ВКС

Противоречиво решаван казус, свързан със защитата от домашното насилие, ще тълкува Гражданската колетия на Върховния …

Надзирателка осъди затворничка за обида

Надзирателка в Сливенския затвор осъди затворничка за публично нанесени обиди. Делото е било наказателно, заведено …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.