Последни новини
Home / Законът / ВАС разяснява: Когато обжалваш нормативен акт, данните ти излизат в „Държавен вестник“

ВАС разяснява: Когато обжалваш нормативен акт, данните ти излизат в „Държавен вестник“

Defakto.bg
Еврорегламентът за защита GDPR не се прилага, когато съдилищата действат в изпълнение на функциите си
Какви са пределите на защита на личните данни, а оттам и каква „анонимност“ ти е гарантирана, когато казусът е в полето на съда, а правосъдието у нас е публично? Най-вече – можеш ли да оспорваш нормативен акт (например наредба) и да останеш неизвестен?
Питанията влизат в редицата въпроси, неведнъж повдигани след влизането в сила на Еврорегламента за защита на личните данни (GDPR) на 25 май тази година и последвали законодателни промени у нас. Принципни отговори също са давани неведнъж. Но практика се създава на базата на конкретиката.
В случая става дума за конкретен казус, отправен на вниманието на административния съд – София-град (АССГ), а после и на Върховния административен съд (ВАС).
Казусът
Оплакването е за разгласяване на лични данни чрез публикация в „Държавен вестник“ на обява за оспорване на Наредба за определянето и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Момчилград. Обявата, публикувана през юни 2017 г., е дадена от  административния съд в Кърджали, образувал дело по жалбата.
На 30 май 2018 г. жалбоподателят е поискал първо от АССГ, а после от ВАС да прогласят за незаконосъобразни действията на Народното събрание, което чрез публикацията в „Държавен вестник“ е предоставило „неправомерен достъп и разпространение на негови лични данни“. И се е позовал на чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни – че при нарушения всяко физическо лице може да оспори действия и актове на администратора на лични данни.
Първата инстанция, АССГ, е прекратила съдебното производство на формално основание – срокът за обжалване е изтекъл още в края на юни 2017 г.
Върховният административен съд потвърждава това определение, но със съвсем други мотиви.
Какво казва ВАС?
Съдия Марина Михайлова

Върховните съдии Марина Михайлова (председател на състава и докладчик), Галина Карагьозова и Юлия Ковачева са категорични: защита на данните в случая не се дължи.

Защо?
Еврорегламентът за защита на личните данни (GDPR) безспорно е в сила за България от 25 май 2018 г и оттогава нормите му трябва да се прилагат директно, без да е необходимо да са транспонирани в националното законодателство (промените в нашия Закон за защита на личните данни бяха приети по-късно).
Съдия Галина Карагьозова

Самият регламент обаче изключва от обхвата му „обработването на лични данни, когато съдилищата действат при изпълнение на своите функции, за да се гарантира независимостта на съдебната власт при изпълнението на съдебните задължения, включително вземането на решения“. И още – GDPR изрично предвижда ограничения в прилагането на регламента чрез законодателни решения, свързани с работата на съдебната власт, се казва в окончателното определение на ВАС.

Съдия Юлия Ковачева

А когато се оспорва общ административен акт или нормативен акт (какъвто е наредбата), българският Административнопроцесуален кодекс предвижда оспорването да се съобщава чрез обявление в „Държавен вестник“, като по същия ред се съобщава и определението на спиране на делото (чл. 181 и чл. 188 АПК). Тъй като става дума за актове, засягащи интересите на голям брой хора публичното уведомяване е необходимо, за да могат при желание и те да се включат в производството. С други думи – оспорването на актове на властта не могат да се държат в тайна и това е в обществен интерес.

Из определението:
Съгласно разпоредбата на чл. 181 АПК, чиито систематично място е в раздел втори на Глава десета, оспорването на общи административни актове се съобщава по реда на чл. 181, ал.1 АПК, чрез обявление в Държавен вестник. Същата разпоредба е приложима и при оспорването на нормативните актове по силата на чл. 188 АПК. Цитираните разпоредби са част от процедурата по оспорването на общите и нормативни административни актове и поради това в тези случаи съдилищата действат в изпълнение на своите съдебни функции. Поради това правата на гражданите, участващи в съдебни производства следва да бъдат ограничени и съобразени със същността на това съдебно производство. Налице е необходима пропорционална мярка, тъй като в противен случай ще бъде осуетено съдебното производство и жалбоподателят не би могъл да получи търсената от него съдебна защита. 
Частният жалбоподател е лице, чиито лични данни са предоставени на Държавен вестник с цел провеждане на съдебното производство и приключването му със съдебен акт, каквото искане е направил самия оспорващ. Поради това по отношение на него ще важи ограничението за забрана за предоставяне на личните му данни и в този смисъл, той няма правен интерес да оспорва действията на съда при изпълнение на предвидени законови процедури.

About De Fakto

Проверете също

„Цензът“ за митничарите – да не са обвиняеми и подсъдими, е противоконституционен, реши КС

Въведеното в края на 2018 г. ново изискване към митническите служители – да не са …

Втора комисия обяви Иван Гешев за „годен“ за главен прокурор. Той пък цитира Румен Янков и Венецианската комисия

Прокурорската етична комисия все пак зададе два въпроса на единствения кандидат Спрямо кандидата за главен …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.