Последни новини
Home / Законът / Висшият адвокатски съвет срещу „двойната“ конфискация, „скритите арести“, новите „кражби“ на автомобили

Висшият адвокатски съвет срещу „двойната“ конфискация, „скритите арести“, новите „кражби“ на автомобили

Defakto.bg

Депутатите да не приемат на второ четене седем конфликтни промени в Наказателния кодекс (НК) и съпътстващи ги поправки в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). За това настоява Висшият адвокатски съвет.

Адвокатите остро възразяват срещу създаването на „двойна“ конфискация – веднъж в рамките на наказателния процес, а после и в отделно производство за „незаконно“ имущество“; срещу въвеждането на квалифицирани състави за „кражба“ на автомобил; срещу възможността за „скрити арести“ до 48 часа; категорично не са съгласни с въвеждането на задължения отказът на обвиняемия от защитник изрично да се мотивира.

Становището е по общия проект за промени в НК, по предложения на Министерския съвет (мотивирани с въвеждането на евроизисквания за обезпечаване на конфискация на средства и облаги от престъпна дейност, както и на директива за правото на достъп до адвокат) и на депутати от управляващите начело с Цветан Цветанов (криминализирането на нелегалното производство на цигари).

Духовете разбуни правителственият проект, забележки отправиха включително главният прокурор и Върховният касационен съд. Но миналата седмица правната комисия на НС пусна обединения проект за второ четене, предстои разглеждането му в пленарна зала.

Какво, най-общо, заявяват от Висшия адвокатски съвет?

Предлаганата промяна на чл. 53 НК (конфискация на пряката и непряката облага, придобити чрез престъплението) е в пряко противоречие с евродирективата. От една страна, защото не посочва изчерпателно материалноправни норми, които да уреждат хипотезите на пряка, разширена и конфискация от трети лица в рамките на наказателното производство, а от друга защото пряко противоречи на ясни, категорични по съдържание и изключващи предлаганото разрешение норми на директивата.

Ако отнемането на облагата съгласно чл. 53 НК е оправдано, то не би следвало да съществува законова възможност тази облага да бъде отнемана повторно, в това число чрез разширена конфискация, по реда на други закони. А сега действащата уредба не само не изключва тази възможност, но изрично я предвижда, например чрез Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, четем в становището. С други думи, създава се двоен режим за конфискацията, в разрез с европравилата.

Неудачно е изменението в чл. 195 НК, като се създава квалифициран състав на кражба на МПС. Наказателноправната доктрина е свързала завишената наказателна репресия при квалифицираните състави на кражбата не с вида на движимата вещ, предмет на посегателството, а най-вече с нейната стойност, с длъжностното качество на извършителя, с начина и средствата на извършването на деянието. Извеждането на кражбата на МПС в самостоятелен квалифициран състав е неприемливо – тя не се отличава с по-висока степен на обществена опасност от кражбата на картина, компютър, яхта, кораб, самолет, комбайн и др., илюстрират адвокатите.

ВАдС отправя ред забележки по предлаганите промени в чл. 63 от Наказателно-процесуалния кодекс. Първо, предвиждането за задържането по искане на обвиняемия незабавно да се уведомява поне едно посочено от него лице е рестриктивно и ограничава правата на обвиняемия, се казва в становището. Изводът се налага след сравнение с действащата норма, предвиждаща за задържането незабавно и задължително да се уведомяват семейството и работодателя.

Второ, една от най-критикуваните поправки – за отлагането на уведомяването на конкретно лице за ареста за срок до 48 часа поради „неотложна необходимост“ крие риск от произвол и влиза в противоречие с международните стандарти, заявяват от ВАдС. Така задържаните обвиняеми могат да останат в неизвестност не само за близките си, но и за обществото, според субективната преценка на наблюдаващия прокурор, че разгласяването на задържането може да доведе до възпрепятстване на разследването.

Да отпадне предлаганото изменение на чл. 96, ал. 1 НПК – мотивиране на отказа от защитник, което се протоколира, настояват още адвокатите. Веднъж, защото отношенията между обвиняемия и неговия защитник са конфиденциални и не може да се изисква причините за отказа да се изказват публично и да се протоколират. Освен това обвиняемият по принцип има право да не дава обяснения. Задава се и въпросът какви ще са последиците, ако отказът от адвокат остане немотивиран – нима обвинемият ще бъде принуден да приеме нежелан от него защитник против волята му?! ВАдС се противопоставя и на свързването на отказа от защитник с процесуалната годност на вече извършени процесуално-следствени действия.

 

About De Fakto

Проверете също

На първо четене управляващите зачертаха машинното гласуване

На първо четене управляващите отмениха машинното гласуване на местни и парламентарни избори.  За промените гласуваха …

Съдиите във ВСС принципно „за“ закриване на военни съдилища

Работна група ще определи кои и колко С 9 „за“ срещу 3 „против“ Съдийската колегия …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.