Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Как съдът оправда бездомник, влязъл в чужда къща да се стопли

Как съдът оправда бездомник, влязъл в чужда къща да се стопли

Defakto.bg

Казусът повдига тежки въпроси за „престъпленията“, извършени от бедност и за оцеляване

Радослав е бездомник. В една студена февруарска вечер влязъл в чужд дом, сипал си уиски и прилегнал да почине. Не е откраднал нищо, не се е и канел да краде, не разбил и вратата дори, влязъл с ключ.

Но е извършил престъпление. Обвинен е по чл. 170, ал. 2 от Наказателния кодекс за влизане в чуждо жилище със „специално техническо средство“ и то нощем, което се наказва с от 1 до 5 г. затвор.

Казусът „да влезеш в чужд дом, за да се стоплиш“ се завърта на три съдебни инстанции, които предлагат различен прочит и отговори за престъплението, неговата обществена опасност и справедливото наказание. Като въпросът не е дали дали нахълтването в чужда къща е правилно или укоримо, законно или престъпващо чертата. Тези отговори са ясни. Проблемът е дали подобни простъпки – а те ще стават все по-чести, с нарастващия брой бездомни у нас – са толкова обществено опасни, та извършителите им да се третират като престъпници.

И още – работа на правосъдието ли е да решава социалните и хуманитарни проблеми с хората без подслон, замествайки държавата, която им дължи грижа. Защото че на „тези“ мястото им е в затвора, пък и там ще са топло и сити, е верую, споделяно от не един и двама, та даже и от прокурор по делото на Радослав. Но ако на страдащите от липса на състрадание лаици е простено да са правно невежи, дипломираните юристи би трябвало да си припомнят, че затворът не е приют, а лишаването от свобода е тежко наказание.

В последните години всички правни системи в Европа, а и по света, са изправени пред противоправни деяния, извършени от бедност и за оцеляване, казват магистрати. А съдилищата все по-често, по един или друг начин отсъждат, че това не са престъпления. Пример е италианският ВКС, оправдал просяк, който откраднал храна.
Решението за Радослав едва ли е първото подобно у нас. Но е оптимистично свидетелство, че българският съд проявява здрав разум. И човещина.
Първата присъда: виновен
През май 2017 г. Софиският районен съд признава Радослав Б. за виновен, че на 02.02.2016 г., около 22.00 часа е влязъл в чуждо жилище – къща в кв. „Княжево“ в София, като употребил за това специално техническо средство /подбран ключ/ и деянието е извършено нощем – престъпление по чл.170, ал.2, пр.1, вр. с ал.1 от НК и го осъжда на една година и три месеца лишаване от свобода ефективно, при първоначален „строг“ режим.
Със същото решение е приведена в изпълнение и друга присъда, постановена от районния съд в Перник, с която Радослав  е признат за виновен и осъден на шест месеца затвор ефективно, при първоначален „строг“ режим. И бездомникът влиза в затвора.
Втората присъда: невинен
По протест на прокуратурата, която не е съгласна наказанието да се изтърпява в затворническо общежитие (приема го за твърде снизходително) и по жалба на Радослав, който настоява да бъде оправдан, е образувано дело на втора инстанция, в Софийския градски съд.  През юни тази година СГС оправдава Радослав по повдигнатото му обвинение.
Софийската градска прокуратура изпраща протест до ВКС и възразява срещу „недооценяването на някои от обстоятелствата“. Сочи, че преди влизането в дома, за което е обвинен, бездомникът проникнал и в друга къща, не открил там храна, но намерил ключ и именно с него влязъл в дома в „Княжево“,  т.е. проникнал е незаконно в две жилища. И още: не само си е взел храна, но си е сипал уиски и полегнал на дивана, т.е. целта му не е била само да се стопли и така да спаси живота си. В протеста се твърди и че не било ясно как е установено, че Радослав е бездомен. И се прави изявление,  че минималните условия на живот биха му били осигурени не като издирва други необитаеми къщи, а в съответното пенитенциарно заведение.

СГП настоява за отмяна на оправзателната присъда и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението на Върховния касационен съд

Последната дума е на Румен Петров, Валя Рушанова, Христина Михова (докладчик) от Върховния касационен съд.
А прокурорът от ВКП Кирил Иванов не поддържа протеста на обвинението.
Какво казва ВКС?
За престъплението и малозначителния случай
„Разпоредбата на чл. 9, ал.2 от НК визира две хипотези, при които деянието не е престъпно, макар и да съдържа привидно признаците на съответен състав на престъпление: 1. когато то не е общественоопасно въобще и в действителност не оказва никакво отрицателно въздействие върху защитените обществени отношения и 2. когато обществената опасност на деянието е явно незначителна, без да бъде напълно изключена.
Въпросът дали извършеното от подсъдимия деяние е малозначително следва да бъде разрешен при съвкупна преценка на всички елементи на състава на даденото престъпление, като от значение са характерът на обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или
застрашен, някои особени характеристики на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност, общественоопасните последици от деянието, каквито може да има то“.
Защо бездомникът Радослав е невинен
„В протестирания въззивен съдебен акт е изложен задълбочен и
обективен анализ на посочените обстоятелства, като контролираният съд е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че деянието, осъществено от подсъдимия е общественоопасно, тъй като засяга собствеността и личната сфера на друго лице чрез нарушаване неприкосновеността на жилището му, но тази обществена опасност е явно незначителна. Това заключение въззивният съд е обосновал на първо място с обстоятелството, че подсъдимият е бездомен /факт, който е приет за установен от предходните съдилища въз основа на изготвените по делото полицейски справки и от показанията на разпитаните по делото
свидетели/ и че мотивът му да проникне в чуждия дом без поканата или разрешението на собственика, е желанието му да се подслони в студеното време / деянието е осъществено на 02.02.2016 год./ и да намери храна.
Обстоятелството, че подсъдимият не е останал в първата къща, а е проникнал с намерения в нея ключ в дома на св. Господинов, тъй като в първото жилище не е намерил храна, е само потвърждение на този извод, а това, че е консумирал и от намерения алкохол, не води до неговото опровергаване. Въззивната инстанция е интерпретирала правилно
показанията на св. Господинов за това, че нищо от дома му не е липсвало и че въпреки наличието на скъпи вещи /напр. лаптоп/, те не са били приготвени от подсъдимия за изнасяне, като е направила вярното заключението, че подбудите на поде. Благоев да извърши деянието, са били свързани с неговото физическо оцеляване. В подкрепа на извода за малозначителността на деянието е и обстоятелството, че при осъществяването му подсъдимият не е причинил съществени материални щети, тъй като е отворил прозореца на първата къща с отвертка, без да го счупи, а за влизането във втората къща е използвал намерения оригинален ключ. Въззивният съд е съобразил и становището на св. Господинов за необходимостта на подсъдимия да бъде оказана помощ, а не да бъде строго санкциониран, като индиция за незначителността на негативните последици на деянието от гледната точка на пряко засегнатото от престъплението лице.
Контролираният съд е обсъдил и данните за характера на криминалните прояви на подсъдимия и за психичното му увреждане, като преценката му за това, че те разкриват сравнително ниска обществена опасност и на самия деец, е правилна и законосъобразна. При това положение, заключението на въззивната инстанция, че осъщественото от поде. Радослав Б. деяние е малозначително по
смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, е изцяло в съответствие с материалния закон.
Затворът не е спасение
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че становището на прокурора, отразено в протеста, че с осъждането на подсъдимия биха му били гарантирани минимални условия за живот в пенитенциарно заведение, е несъвместимо със задължението на държавния обвинител да атакува съдебните актове с правни аргументи. Същността,
целите и задачите на правораздавателната дейност, в частност на наказателното производство, не включват осигуряване на подслон и храна на гражданите на Република България, което е задължение на други държавни органи и изключва намесата на съда по претендирания от прокурора начин.

About Елена Енчева

Вижте също

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Доц. Ива Пушкарова: НК набъбва с престъпления, наказанията растат, а това намалява ефективността на наказателния закон

Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220 – това  каза доц. …

2 коментара

  1. Мария Милева

    Дали щеше да е така, ако Радослав беше влязъл в дома на някого от състава на съда??? А във вашия дом??

    • Чесънчо Пупчев

      Спокойно, Мария – вярвам, че ще постъпите правилно и Вие като съдия, без да има нужда да се озовавате на улицата за да Ви се избистри гледната точка. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *