Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Законът / В понеделник: Общо събрание на СГС заради избора на председател

В понеделник: Общо събрание на СГС заради избора на председател

Defakto.bg

Съюзът на съдиите призова ВСС за „разумен диалог“ с магистратите

Извънредно Общо събрание на Софийския градски съд (СГС) в понеделник ще обсъди вота на Съдийската колегия на ВСС за техен председател.

Събранието е свикано за 12 ч., инициативата е на 59 съдии, точката в дневния ред е една: обсъждане на гласуването при избора на председател на СГС.

По закон Общо събрание на съда се свиква включително по искане на 1/3 от магистратите в него. Съдиите в СГС с право на глас са 125, 59 от тях очевидно изпълняват тази квота.

Във вторник измежду двама претенденти, оценени като равностойни – номинираният от Общото събрание на СГС Евгени Георгиев и Алексей Трифонов, с 9 срещу 4 гласа съдийската колегия във ВСС избра Трифонов. А Георгиев публично оповести, че ще обжалва избора, заради нарушаване на принципа на съдийското самоуправление и два „пристрастни“ гласа сред кадровиците, формирали нужното мнозинство във ВСС.

По този повод днес имаше две публични реакции – съобщение на СГС и позиция на Съюза на съдиите.

Съобщението на СГС:

На 29 ноември 2018 г. постъпи, адресирано до и.ф. председателя Десислава Попколева, искане от 56 съдии от СГС  да бъде свикано Общо събрание, на което да се обсъди гласуването на ВСС при избора на председател на съда, както и да бъдат поканени на събранието членовете на Съдийската колегия на ВСС. Въз основа на искането, което изхожда от повече от една трета от съдиите, и.ф. председателят Десислава Попколева свика Общо събрание на СГС на 3 декември 2018 г. с една единствена точка, съгласно посоченото по-горе искане.

Категорично не отговарят на истината твърденията в публикация, че след избора на председател в СГС са свикани събрания на отделенията, „на които съдии са били агитирани да се включат в атаката срещу решението на ВСС“.

Събрание на съдиите от Търговско отделение не е провеждано след 04.10.2018 г. и към настоящия момент такова не е насрочено.

Събрание на съдиите от Гражданско отделение – въззивни състави не е провеждано след 16 април 2018 г. и към настощия момент не е насрочено такова.

На 28 ноември 2018 г. е било проведено събрание на съдиите от първоинстанционните граждански състави. Това събрание е насрочено с покана от съдия Албена Ботева – и.ф. заместник-председател от 23.11.2018 г. (4 дни преди избора на ВСС) и с дневен ред, включващ две точки. Първата точка относно противоречива съдебна практика във връзка със застрахователни дела и потребителски спорове. Втората точка е относно натовареност на отделението. На събранието са обсъждани единствено въпросите, включени в дневния ред.

В рамките на посочения в публикацията период, а именно след избора на председател на съда, е насрочено единствено събрание на съдиите от Наказателно отделение. Събранието е насрочено за 04.12.2018 г., с покана от 29.11.2018 г. от съдия Даниела Борисова – заместник-председател, за обсъждане на организационни въпроси на отделението по повод постъпило същия ден искане от председателя на Софийския апелативен съд във връзка с командироване на съдия Величка Цанова.

Считано от 15.10.2018 г. ръководството на съда включва единствено и.ф. председателя Десислава Попколева, заместник-председателя Даниела Борисова и и.ф. заместник-председател Албена Ботева, чиито действия по инцииране на събрания на съдиите от Софийски градски съд, за визирания в публикацията период, се изчерпват с посочените по-горе.

Всяка друга интерпретация не се основава на осъществилите се факти и независимо от намеренията на авторите й води до излишно напрежение и уронва престижа на съдиите.

Становището на Управителния съвет на Съюза на съдиите:

С повече от една година закъснение и след една провалена
процедура на 27.11.2018 г. съдийската колегия на Висшия съдебен съвет
(ВСС) финализира процедурата за избор на председател на Софийския
градски съд (СГС), като игнорира значението на решенията на общото
събрание на съдиите и не извърши действителна и задълбочена оценка на
показаните способности на кандидатите в концепциите и при
изслушването им за съвременно и демократично администриране на съд.
Решението за пореден път отчетливо показа на съдиите и
обществото необяснимата разлика между законоустановените принципи
за прозрачност, публичност и законност, залегнали и в предизборните
концепции на членовете на съдийската колегия, и начина, по който
протичат процедурите за избор на председатели на съдилища на практика.
За разлика от други случаи, в които съдийското самоуправление и тежестта на неговото значение в Закона за съдебната власт бяха изтъквани като решаващ мотив за вземане на решение (достатъчно е да припомним само избора на председател на Върховния административен съд), този път вотът на съдиите в СГС, с който те първо номинираха за председател съдия от същия съд, а след изслушването и на двамата кандидати изразиха нарасналото си одобрение за своето предложение, беше грубо пренебрегнат.

Демонстрираната публичност на процедурата като цяло и в частност
на изслушването на двамата кандидати по никакъв начин не компенсира
пълната липса на прозрачност за мотивите и начина на взимане на
решение от мнозинството. Проведените непосредствено след
изслушването разисквания и гласуване разкриха повтарящите се
недостатъци в дейността на кадровия орган при провеждане на избори на
председатели на структуроопределящи за съдебната власт съдилища.
Изложените неубедителни и в голямата си част формални мотиви трудно
могат да се свържат от непредубеден разумен наблюдател с резултата от
гласуването. Нежеланието да се извърши обективна оценка на качествата
на кандидатите, както и да се изразят аргументирани и действително
отговарящи на фактите позиции при обсъжданията, са повтарящи се
пороци, които създават убеждение, че съдийската колегия не действа като
независим орган.
В случая подценяването без ясна и разумна причина на усилията и
резултатите от съдийското самоуправление, изведено в Закона за
съдебната власт като първостепенен по важност принцип за реформиране
на администрирането на съдилищата, защото демократизацията на
управлението е мощно средство за преодоляване на порочните практики
по възпроизводство на съдебна номенклатура, има сериозни вредни
последици за правовата държава. От една страна, то разколебава силата
на мотивацията на съдиите да поемат отговорност за административното
функциониране на системата, защото им показва, че усилията и волята им
могат да бъдат неглижирани с формални претексти. От друга страна,
демонстрира неприемливо неуважение към постигнатото в последните
години в Софийския градски съд за повишаване на прозрачността на
управлението на съда и за преодоляване на тежкото наследство на
предходни компрометирани управленски практики.

Предишен председател на този съд беше осъден за извършено престъпление при осъществяване на тези му правомощия, като изобличаването на пороците
в неговата и на екипа му дейност, на съмненията за корупционни практики
и недопустимо сближаване с изпълнителната власт стана възможно тъкмо
заради активното участие на съдиите.

Решението на съдийската колегия може да има и друг вреден ефект като послание към съдийската общност – може да се схване като акт на реставрация и да остави впечатление, че редови съдия, подкрепен само от колегите си, без политическа подкрепа или без непотистка обвързаност с членове на колегията, няма шанс да бъде избран за председател на съд.
Поради всичко това считаме, че решението на съдийската колегия
на ВСС от 27.11.2018 г. не способства за единение на съдиите в интерес на
правораздаването, не решава нито един съществуващ проблем, затова пък
създаде нов. Призоваваме съдийската колегия на ВСС да намери подходящ
начин да обясни на съдиите и гражданите действителните мотиви за
своето решение.

About De Fakto

Вижте също

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Доц. Ива Пушкарова: НК набъбва с престъпления, наказанията растат, а това намалява ефективността на наказателния закон

Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220 – това  каза доц. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *