Последни новини
На този имейл можете да се свързвате с нашия данъчно-правен консултант: consult@defakto.bg
Home / Гостува ни / Съдия Мирослав Петров (СРС) спечели битката за правото с бившия и.ф. шеф на съда Стефан Милев

Съдия Мирослав Петров (СРС) спечели битката за правото с бившия и.ф. шеф на съда Стефан Милев

Defakto.bg

Петчленен съства на Върховния административен съд на 3 декември ОКОНЧАТЕЛНО реши, че заповедта на бившия и.ф. председател на СРС – Стефан Милев, с която беше наложил дисциплинарно наказание „забележка“ на съдия Мирослав Петров е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА. Висшият съдебен съвет е осъден да плати разноските по делото в размер на 750 лева. (Пълен текст на решението най-долу б.р.).

Три поредни съдебни инстанции приеха, че в случая е осъществено недопустимо вмешателство при упражняване на предоставените ми правораздавателни функции, съобщи съдия Петров. Нещо, за което апелираха и десетки колеги от СРС и СГС и за което им благодаря, в открито писмо, адресирано до Милев, а впоследствие и до ВСС, каза той пред Де Факто.

Преди повече от година случаят нашумя заради решението на бившия шеф на съда да накаже съдията задето е върнал на прокуратурата два пъти дело поради процесулани нарушения. Милев се ползваше подкрепата силните на деня в тогавашния ВСС и битката на редовия съдия изглеждаше обречена.

Тъкмо заради това, на 14 юли м. г. Де Факто публикува позицията на съдия Мирослав Петров. „Не трябваше да разговаряме през медиите, но случаят е опасен прецедент, при който председател на съд погазва по абсолютно недопустим начин независимостта на конкретен съдия, опитвайки се да въздейства върху вътрешното му убеждение посредством административна принуда“ , заяви тогава Петров, без да спести нито един от аргументите му, които близо две години по-късно се оказаха печеливши, защото са правилни.

Зад съдия Петров застанаха и 31 съдии от СРС и СГС, които призоваха шефа на СРС: Г-н Стефан Милев, спрете да „наказвате“ колеги заради решенията им!

Тогавашното „правилно“ мнозинство във ВСС обаче подкрепи безусловно и.ф. Стефан Милев и наложеното от него наказание, (по-късно го и награди като успешен ръководител), а съдия Петров започна съдебна битка.

Преди окончателното решение на ВАС, тричленен състав на съда обави: „Преценката на доказателствата по делото, въз основа на свободно формирано вътрешнво убеждение на магистрата, не може да осъществява състав на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал.3 от ЗСВ“.

Съдът цитира и решения на Конституционния съд, в които изрично бе посочено, че възможността да бъде търсена дисциплинарна отговорност от един магистрат трябва да бъде уредена по начин, който да осигурява неговата независимост – институционална и лична. И че зависимостта на дейността на магистратите от разрешение или преценка на други органи и длъжностни лица е „нарушение на категоричния конституционен императив, съдържащ се в разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от Конституцията“. КС акцентира и върху значението на личната независимост на магистратите и на необходимостта контролът върху тяхната дейност да се осъществява по такъв начин, че да осигури тази независимост.

Петчленният състав на ВАС по същество потвърждава изводите на тричленния. (виж по долу б.р.)

След спечелената битка, съдия Мирослав Петров, изтърпял непсредствено главоболията, до които води всеки административен произвол, казва:

Тук е мястото да изтъкна и поведението на Галя Георгиева /понастоящем подвизаваща се в АСпНС и раздаваща „правосъдие“ като съдия/, която като бивш член на ВСС, възторжено призоваваше за потвърждение на тази заповед и в крайна сметка т. нар. „чугунено мнозинство“ /в т.ч. и „борещия“ се срещу статуквото Лозан Панов/ приеха, че връщането на делата на прокуратурата от съдиите, поради допуснати съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на обвиняемите лица, представлява дисциплинарно нарушение“.

Е, уважаеми, устоях и на този натиск и ще продължа да се противопоставям остро на всяка форма за принуда в бъдеще, защото в този живот не съм получил нищо даром, а съм постигнал всичко със собствени усилия. А вие бихте ли могли да кажете същото за себе си, завършва съдия Мирослав Петров.

Хубав въпрос.

Пълен текст на решението на ВАС:

Върховният административен съд на Република България –
Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РАДКОВА
ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА
МАРИЕТА МИЛЕВА
ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
при секретар Милка Ангелова и с участието
на прокурора Нели Христозова изслуша
докладваното

от съдията ЕМИЛИЯ КАБУРОВА
по адм. дело № 8498/2018.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК, вр.чл.323, ал.4 от Закона за
съдебната власт /ЗСВ/.
Образувано е по касационна жалба на Съдийската колегия на Висшия
съдебен съвет / ВСС/, чрез процесуален представител – юрисконсулт Лишева,
против решение №6263 от 15.05.2018г. по адм.дело №11114/2017г. на 3-
членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е
отменено Решение по т.14.1, взето с протокол №32/26.07.2017г. на
Съдийската колегия на ВСС и потвърдената с него Заповед №АС-
225/12.07.2017г. на С. Милев – и.ф. на административен ръководител –
председател на Софийски районен съд /СРС/, като незаконосъобразни.
Поддържа се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Ответникът: М. Петров, чрез пълномощника му – адв.Шарапов, оспорва
касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за
касационната инстанция по представен списък.
Ответникът: Административния ръководител – председател на СРС, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.323, ал.4
ЗСВ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна, по следните съображения:
Предмет на жалбата пред 3-членният състав на ВАС, шесто отделение, е
Решение по т.14.1 на Съдийската колегия на ВСС, взето с протокол №32 от
26.07.2017г., с което е потвърдено наложеното със Заповед №АС-
225/12.07.2017г. на С. Милев – и.ф. административен ръководител –
председател на СРС, дисциплинарно наказание по чл.308, ал.1, т.1 ЗСВ –
на М. Петров – съдия в СРС за извършено от него дисциплинарно
нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ.
Съдът, след като е установил фактите по спора е извел правни изводи, че
дисциплинарното наказание е наложено от компетентен орган, при спазване
на формата и на административнопроизводствените правила по чл.310 и
чл.313, ал.1 ЗСВ. Самото решение на Съдийската колегия на ВСС е
мотивирано, в съответствие с изискванията на чл.320, ал.7 ЗСВ и съобразно
мотивите към Предложение на комисията "Дисциплинарна дейност и
взаимодействие с Инспектората към ВСС" към съдийската колегия на ВСС,
както и в отсъствие на процесуални нарушения. Въпреки това е приел, че,
оспореното решение на съдийската колегия на ВСС и потвърдената с него
Заповед на и.ф.административния ръководител – председател на СРС С.
Милев от 12.07.2017г. са незаконосъобразни, поради нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона – основания за отмяна
по чл.146, т.4 и т.5 АПК. Според съда инкриминираните от
дисциплинарнонаказващия орган действия на съдия М. Петров за периода
м.ноември 2016г. – м.юли 2017г. по нохд.№22573/2011г. на СРС, НО, 106-ти
състав, свързани с прекратяване два пъти на това дело, въпреки указанията на
по-горния въззивен съд – СГС за разглеждането му в открито с.з., не
обосновава съставомерност по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ – действия или
бездействия, които неоправдано забавят производството, а са юридически
израз на неговото вътрешно убеждение като съдия. Постановените от съдия
Петров 2 бр. разпореждания по цитираното нак.дело, на основание
чл.249, ал.2, врчл.248, ал.1, т.3 НПК, според 3-членния състав на ВАС, не
са част от служебните задължения на магистрата по чл.210 и сл.ЗСВ, за
които би могъл да отговаря дисциплинарно ако ги наруши виновно. Тези
2 бр. съдебни актове са част от решаващата му дейност като магистрат
по конкретното дело и представляват процесуални действия на съда, с
оглед на вътрешното му убеждение в това, че трябва да бъдат издадени.
Поради това е приел, че с тези два акта съдия Петров не е осъществил
състав на дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ, защото те
са функция на правомощията му като съдия и нямат връзка с
неизпълнение на други служебни задължения. Налице са и изводи за

несъответствие на оспорения акт с целта на закона, тъй като налагането
на наказание, без да има нарушение, действа демотивиращо и не
осъществява превенцията, която ЗСВ преследва.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
При правилно устновена фактическа обстановка са изводите на съда за
незаконосъобразност на оспореното решение на ВСС и на потвърдената с
него заповед на и.ф.административен ръководител – председател на СРС С.
Милев, с която на ответника М. Петров, в качеството му на съдия в СРС е
наложено дисциплинарно наказание "забележка", за извършено
дисциплинарно наказание по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ.
Настоящата инстанция споделя изцяло правните изводи на съда относно
липсата на инкриминираното със заповедта дисциплинарно нарушение.
Последното, видно от мотивите към заповедта на председателя на СРС, се
изразява в извършване на две деяния, представляващи действия, които
неоправдано забавят производството по нохд.№22573/11г. на СРС, НО, 106 с-
в, чрез издаване на разпореждане от 16.11.2016г. и на разпореждане от
30.01.2017г. от ответника, като съдия-докладчик по същото дело, с които на
основание чл.248, ал.1, т.3 НПК е прекратил съдебното производство и е
върнал материалите на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения, които по протест на СРП са отменени от СГС, с указания за
насрочване делото в открито с.з.Прието е от ДНО, че с издаването на тези две
разпореждания, ответникът умишлено е допуснал забавяне на производството
по това дело и без да съобрази, че абсолютната давност за преследваната
измама изтича през м.август 2018г.
В тази връзка по делото е установено, че за първи път процесното
нох.дело е докладвано на ответника Петров на 08.11.2016г. Първото
разпореждане е издадено от него само 8 дни след тази дата – на
16.11.2016г., а второто е издадено на 30.01.2017г., 18 дни след като делото
му е докладвано на 12.01.2017г., в резултат на връщането му от СГС,
където се е намирало за произнасяне по протест на СРП срещу първото
разпореждане. Произнасянето на съдията-докладчик в рамките на 8 до 18
дни от докладване на делото, в никакъв случай не представлява
действия, които неоправдано забавят производството по процесното
нох.дело, за което съществуват други извън съдията Петров причини, за
бавното му движение от образуване на делото през 2011г. до момента на
тези произнасяния.
Поради това правилно е прието, че с действията си по издаване на двете
разпореждания, съдията Петров не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ.
Решаващият съд е обосновал правилни изводи, че тези действия, са част
от правораздавателната дейност на съдията-докладчик, почиващи на

неговото вътрешно убеждение и на закона. Актовете, които съдията
издава по конкретно дело, са функция на правораздавателната власт с
която разполага за разрешаване на съответния правен спор и именно
поради това не може да се поддържа, че осъществявайки тези си
правомощия съдията допуска дисциплинарно нарушение. Поради това и
действията на ответника Петров по издаване на двете разпореждания, с
които правораздава, прилагайки правото, такова каквото е според
неговото вътрешно убеждение и закона, не обективира инкриминираното
нарушение.
Като е достигнал до същите изводи съдът не е допуснал нарушение на
материалния закон. Поради липса на елементите от състава на
дисциплинарното нарушение по чл.307, ал.3, т.2 ЗСВ, оспореното решение на
ВСС и потвърденото с него наказание "забележка" по заповедта на
и.ф.административен ръководител-председател на СРС С. Милев, са
отменени правилно.
Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
На ответника Петров, съгласно направеното искане от пълномощника му, се
дължат разноски за касационната инстанция в размер на 750 лева, съгласно
договора за правна защита и съдействие – стр.29 и списък на разноските.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо АПК, Върховният
административен съд, 5-членен състав на втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6263 от 15.05.2018 г. постановено по адм.дело
№11114/2017г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто
отделение.
ОСЪЖДА Висш съдебен съвет, да заплати на М. Петров, сумата от 750
/седемстотин /седемстотин и петдесет/ лева разноски за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.

About De Fakto

Вижте също

Бившият кмет на Галиче Ценко Чоков обратно в ареста, иска спецпрокуратурата

Апелативна специализирана прокуратура поиска от съда изменение на мярката за неотклонение на Ценко Чоков от …

Доц. Ива Пушкарова: НК набъбва с престъпления, наказанията растат, а това намалява ефективността на наказателния закон

Неизползваните текстове от Наказателния кодекс растат и в момента надхвърлят 220 – това  каза доц. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *