Последни новини
Home / Законът / Тълкувателно решение на ВКС: При разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество

Тълкувателно решение на ВКС: При разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество

Defakto.bg

 

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 6/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:  Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.  Съобщението е на пресслужбата на ВКС.

Нормата на чл. 269 от ГПК гласи: „Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата“. Тълкувателното дело пред ВКС е образувано поради наличието на противоречива съдебна практика по въпроса дали намират приложение ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, в производството по обжалване на определения и разпореждания на първоинстанционния съд.

Върховните съдии приемат за правилно становището, според което при разглеждане на частните жалби въззивният съд действа като съд по същество – той решава сам поставения пред него въпрос, като е длъжен да се произнесе по всички факти, обуславящи издаването на обжалвания акт, по които е следвало да се произнесе и първоинстанционният съд, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, тъй като законът не предвижда основания за обжалване.

В мотивите се посочва, че производството по обжалване на постановените в гражданския процес определения и разпореждания е уредено като самостоятелно, отделно от производствата по въззивно и касационно обжалване на съдебните решения.  Този подход е обусловен от различията в подлежащите на проверка съдебни актове. С решението съдът се произнася по спорното материално право, а съгласно чл. 252 от ГПК определения и разпореждания се постановяват, когато съдът се произнася по  въпроси, с които не се решава спорът по същество, а се извършва преценка за приложението на процесуални норми, които по правило са императивни. Според ОСГТК логично следствие от това основно разграничение се явяват различните правомощия на въззивната инстанция в производството по обжалване на решенията и в производството по обжалване на определенията, визирани от чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Върховните съдии подчертават, че съдържанието на процесуалното правоотношение е регламентирано от императивни правни норми, за приложението на които съдът следи служебно. Страните не могат да влияят на съдържанието на процесуалните права и задължения. Поради това те нямат и възможност чрез съдържанието на подадените от тях жалби да ограничават осъществяваната от функционално компетентната инстанция проверка при разрешаване на процесуален спор. В мотивите на тълкувателното решение се посочва, че нормативен израз на това разбиране са изискванията за редовност на частната жалба. Законът предвижда частната жалба да съдържа указание в какво се състои порочността на обжалваното определение.

Същевременно, отсъствието на такова указание не е основание частната жалба да бъде оставена без движение и да бъде върната. „Същата е редовна и по нея съдът дължи произнасяне при условията на чл. 278, ал. 2 ГПК, като сам решава въпроса по жалбата и може да събира доказателства, ако прецени това за необходимо. Тази разпоредба въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, а именно това, че въззивният съд решава спора само въз основа на доказателствата, събрани от първата инстанция. Възможността делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. По този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало. Последователното провеждане на този принцип изисква приложение и на останалите правомощия на съда при пълен въззив, а именно възможността да бъде проверена правилността на обжалвания акт и на невъведени в частната жалба оплаквания“ – категорични са върховните съдии.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

 

About De Fakto

Проверете също

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 народни представители подкрепиха …

След нотариалните дела в АССО се появиха и първите оспорвания на регулаторите – КЗК, КРС и КФН

  През месец януари, в Административен  съд София–област бяха образувани около сто дела срещу заповеди …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.