Последни новини
Home / Законът / ВКС изтълкува спорен въпрос по прилагане на норма от Закона за арендата в земеделието

ВКС изтълкува спорен въпрос по прилагане на норма от Закона за арендата в земеделието

Defakto.bg

 

С Тълкувателно решение № 1/2018 г. от 16.01.2019 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2018 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:

Материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) не попадат в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието.

Тълкувателното дело е образувано поради противоречиво разрешаване от ВКС на въпроса: „Попадат ли в обхвата на дължимата от съдията по вписванията проверка материалноправните предпоставки по чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ДВ бр. 13/2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) при вписване на анекс към договор за аренда в земеделието или на нов договор за аренда в земеделието, сключени след изменението на нормата?“

Разпоредба на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ) гласи: „Договор за аренда, както и споразумение за неговото изменение или прекратяване може да се сключи със собственик, съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или с лице, упълномощено от собственик или съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот. Упълномощаването трябва да бъде с нотариално заверено изрично пълномощно. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.“

Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС приема, че при вписване на договор за аренда или анекс към вече сключен договор, подписани след изменението на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, не се изисква представяне на доказателства, установяващи материалноправната легитимация на арендодателя като единствен собственик или притежаващ повече от 50% от собствеността върху имотите – обект на арендата, нито доказателства за упълномощаването му от собствениците на повече от 50% от собствеността върху имотите. Извършването на такава проверка, след като това не е изрично предвидено в закона, е извън правомощията на съдията по вписванията. В мотивите се посочва, че с оглед приетото в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по Тълкувателно дело № 7/2012 г. на ОСГТК проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията (ПВ) относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до преценка дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен в изрично определени от закона случаи.

Проверката на съдържанието на акта, която дължи съдията по вписванията, е в две насоки: идентификация на страните и идентификация на имота. Според върховните съдии само ако законът изрично натоварва съдията по вписванията да действа в качеството на нотариус, той може да извършва проверката, попадаща в правомощията на нотариуса, която включва изследване на правата на праводателя при разпоредителни сделки с вещни права върху недвижими имоти съгласно чл. 586, ал. 1 от ГПК и проверка на съответствието на сделката с императивни законови правила и добрите нрави на основание чл. 574 от ГПК.

В мотивите се подчертава, че с новата редакция на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ се създава кореспондиращо на общата уредба по чл. 32, ал. 1 от Закона за собствеността разрешение относно управлението и ползването на съсобствени земеделски земи чрез отдаване под аренда – общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Следователно коментираното изменение има отношение единствено към материалноправните предпоставки за сключване на договор за аренда и анекс за изменението му по отношение на срока и не въвежда нарочно изискване съдията по вписванията да проверява правата на арендодателя.

Върховните съдии допълват, че  провеждането на законодателната инициатива за минимализиране на опасността от злоупотреби от страна на съсобственик с миноритарен дял е завършено с въвеждането на правило, аналогично с това по чл. 586, ал. 1 от ГПК, при сключване на договор за аренда в приетия след образуване на настоящото тълкувателно дело Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ бр. 42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г.). С § 11 от Преходните и заключителни разпоредби е изменен чл. 3, ал. 1 от ЗАЗ, като на нотариуса изрично е възложено извършването на проверка за спазване на изискванията на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ в хода на нотариалното производство по удостоверяване на подписите на страните по договора за аренда.

Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.

About De Fakto

Проверете също

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 народни представители подкрепиха …

След нотариалните дела в АССО се появиха и първите оспорвания на регулаторите – КЗК, КРС и КФН

  През месец януари, в Административен  съд София–област бяха образувани около сто дела срещу заповеди …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.