Последни новини
Home / Законът / ВКС върна на АС – Пловдив присъда заради неизяснена вина по обвинение за готвено „масово“ убийство

ВКС върна на АС – Пловдив присъда заради неизяснена вина по обвинение за готвено „масово“ убийство

Defakto.bg
Подсъдимата Иванка Ройдова

ВКС върна на АС – Пловдив за ново разглеждане делото срещу Иванка Ройдова,  обвинена от прокуратурата в подготовка  на убийство на шестима души.  Случаят гръмна през 2016 г., когато пловдивската прокуратура обвини  Ройдова, че е подготвяла масово убийство –  на  брат си,  децата му и внуците, за да  получи наследството на  баща им, работил и починал в САЩ.

Делото стигна до ВКС по жалба на подсъдимата. Тя обжалва присъдата на  Апелативен съд Пловдив, който отмени условното наказание на Окръжен  съд – Пловдив  и й наложи  три години ефективно лишаване от свобода.

Върховните съдии не  приемат за основатели всички доводи в жалбата й, но намират, че някои от тях са напълно основателни, факт, който поставя под съмнение достоверното и обективно изясняване на случая.

Ето и официалното съобщение на ВКС по казуса: 

С решение № 244/15.01.2019 г. по наказателно дело № 1139/2018 г. (срещу Иванка Р., обвинена в подготвяне на убийство на шестима души, сред които и брат ú) тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решение № 189/26.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 619/2017 г. на Апелативен съд – Пловдив (АСПл) и връща делото на
въззивния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от стадия на съдебно заседание.
Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационната жалба на подсъдимата срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда по н.о.х.д. № 577/2017 г. на Окръжен съд – Пловдив Иванка Р. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 142, ал. 5 от НК за това, че през 2016 г. е подбуждала служител под прикритие да отвлече брат ú, както и за шест отделни престъпления по чл. 117, ал. 2 от НК за това, че през същия период умишлено е склонявала служителя под прикритие да умъртви брат ú, двете му деца, двама от внуците му и зет му. Всички п естъпления са извършени от подсъдимата с користна цел – премахвайки брат си и неговите наследници, тя да получи наследството на починалия си баща, който живял и работил в САЩ. На подсъдимата е определено едно общо най-тежко наказание от 2 г. „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с 1
година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от 5 г.
С въззивното решение АСПл изменя присъдата, като отменя приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и определя първоначален общ режим за изтърпяване на наложеното
наказание в размер на 3 г. „лишаване от свобода“. В останалата част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС намира жалбата на подсъдимата за основателна, макар съдебно следствие, с цел изясняване на важни обстоятелства за правилното решаване на
делото, предприетите от апелативния съд мерки не са били достатъчни за разкриване на обективната истина, с което е допуснато нарушение на чл. 13 и чл. 14 от НПК. За да
възприеме фактическата обстановка, описана в мотивите към първоинстанционната присъда, апелативният съд се е позовал на показанията на служителя под прикритие“,
пишат върховните съдии и правят извод за „безкритично отношение към това доказателствено средство при отсъствие на задълбочена проверка доколко тези показания
се намират в корелация с другите доказателства и доказателствени средства“.
Неяснота предизвиква и употребеният от служителя под прикритие израз „да дръпна брат ú и да го накарам да подпише пълномощно“, доколкото не позволява еднозначен извод дали подсъдимата е искала от него да отвлече брат ú или само го е мотивирала да принуди нейния брат да я упълномощи. Според върховните съдии е било необходимо да се изясни дали Иванка Р. ясно и недвусмислено е заявила волята си за отвличане на брат ú или служителят под прикритие е достигнал до извод, че такива са намеренията ú въз основа на подадената му с оглед подготовката му оперативна
информация.
В мотивите на решението се отбелязва, че извън вниманието на въззивната инстанция е останал още един довод на защитата. Без коментар е бил отминат фактът, че единствен наследник по завещанието на бащата на подсъдимата е Н. Б., а освен Иванка Р. и брат ú наследник на починалия по закон е и другата сестра – А. Р., а именно върху това обстоятелство са се фокусирали подсъдимата и защитникът ú, за да обосноват тезата си, че не е съществувала логична и житейски оправдана причина Иванка Р. да предприема действия за физическото ликвидиране на брат си и неговите низходящи.
Тричленният състав на ВКС сочи още, че съществен елемент от защитната позиция на подсъдимата е било твърдението за търсен от нея легален начин да оспори волята на нейния баща единствен наследник и разпоредител с имуществото му след неговата смърт да бъде лицето Н. Б. За установяване на това обстоятелство защитникът е направил искане да бъде допуснат в качеството на свидетел адвокатът, към когото подсъдимата твърди, че се обърнала за правен съвет и съдействие. По повод оставянето на това искане без уважение от първостепенния съд върховните съдии пишат в мотивите си, че „адвокатската тайна се простира върху съдържанието и насоката на дадената консултация, но не и върху самия факт, че едно лице се е обърнало към адвокат за правен съвет и съдействие“.
Именно в такъв смисъл е било и доказателственото искане на защитата, поради което първата инстанция неоснователно е отказала да допусне разпит на адвоката в качеството му на свидетел. По този  начин, освен че е накърнил правото на подсъдимата да представи  доказателства в подкрепа на твърденията си, съдът сам се е лишил от възможността да провери тяхната достоверност.

Този пропуск не е бил съзрян и отстранен от  въззивната инстанция, въпреки задълженията ú да провери изцяло правилността на присъдата и да прояви процесуална активност за изясняване на правно значимите обстоятелства.

About De Fakto

Проверете също

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни

Очаквано парламентът отхвърли ветото на президента върху Закона за личните данни. 127 народни представители подкрепиха …

След нотариалните дела в АССО се появиха и първите оспорвания на регулаторите – КЗК, КРС и КФН

  През месец януари, в Административен  съд София–област бяха образувани около сто дела срещу заповеди …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.