Последни новини
Home / Коментари / Стана ли новият ВСС гарант за независимостта на Темида (преглед на първата година на осмия състав на съвета)

Стана ли новият ВСС гарант за независимостта на Темида (преглед на първата година на осмия състав на съвета)

Defakto.bg

Държавата е монополист на справедливостта с редки изключения, когато се стига до арбитраж или медиация. Но съдебната власт е и тази, която пази от произвола на самата държава, отменяйки незаконосъобразните действия на властта. Предвид това е повече от важно правосъдието да вдъхва доверие, защото в лицето на съдиите и прокурорите виждаме средството за възстановяване на правдата.

Но за да бъде достатъчно способна на това, съдебната власт се нуждае от ненамеса на останалите две политически власти – законодателната и изпълнителната. А ненамесата значи независимост. Характерно за развитите демократични общества е именно утвърдената независимост на правосъдието. В българския модел задачата да пази независимостта на правосъдието и да администрира процесите, свързани с кадровото развитие и финансовото управление на съдилищата, прокуратурата и следствието, се пада на изрично определен в Конституцията административен орган – Висшия съдебен съвет (ВСС).

Анализът на ИПИ има за цел да изследва дейността на осмия състав на Висшия съдебен съвет при изпълнение на основните му правомощия в първата година от петгодишния му мандат (2017 – 2022 г.), който започна през октомври 2017 г. Една от основните цели на изследването е да потърси отговор на въпроса гарант ли е ВСС за независимостта на съдебната власт в България през първата година от работата си.

Защо е необходимо да се оценява работата на Висшия съдебен съвет?

Често пъти в обществото негативните последици от работата на правосъдната система се стоварват върху магистратско съсловие – или на съдиите, или на прокурорите и следователите. Недоволството и общественият гняв обикновено биват адресирани и към конкретен магистрат, не без помощта на медиите. На практика за недобрата работа на съдилищата и прокуратурата основно отговорни са лицата от състава на ВСС поради това, че или не са обезпечили добра среда за работа на магистратите, или не са направили най-добрия избор на магистрати, или не са потърсили механизми за проверка и последващо наказване на недобросъвестен магистрат. Чрез анализ на работата на ВСС и граждански натиск общественото недоволство може да доведе до резултатна промяна, влиянията могат да бъдат пресичани, а добросъвестните магистрати ще могат да прилагат закона без страх за собственото си професионално развитие. Идеално работещи правосъдни системи не съществуват, но елиминирането на редица недостатъци несъмнено подобрява работата им.

И настоящият състав на ВСС, макар и лишен от силни противоречия и разделение, оставя по-скоро усещането, по думите на министъра на правосъдието Цецка Цачева при първото му заседание, че трябва „да бъдем търпеливи в решаването на нетърпящите отлагане въпроси на съдебната власт”.

Конституционните и законови дефицити, въпреки многобройните действия и обещания на политическите фактори, остават водещи в устройството на Съвета. Оттам самото им проявление в работата на новия ВСС в първата година от мандата му не е изненада, а по-скоро закономерност. Преодоляването на несъвършенствата би могло да бъде постигнато по пътя на поредно нормативно изменение и едва при постигането на утвърден устройствен стандарт, детайлно посочен в множеството международни препоръки към българските политици. Но не бива, а и е невъзможно да се разчита изцяло на закона да създаде идеално работещ ВСС. Подозренията за политическа ангажираност на част от членовете на ВСС се проявиха в редица ситуации при изпълнение на основните функции по отстояване независимостта на съдебната власт, тоест защитата на конкретни магистрати.

Критични моменти в отстояването независимостта на съдебната власт

Макар отстояването на независимостта на съдебната власт традиционно да е представлявало предизвикателство пред Съвета, през изминалата година това се превърна в особено трудна задача, имайки предвид силно агресивната към съда политическа и медийна среда и очевидната злоупотреба със свободата на словото.

За това свидетелстват: Късната реакция на съдийската колегия на по повод публикация в сайта „Правен свят“ под заглавие „Как съдийка, командирована от Лозан Панов от Пещера в София, реши дело в негова полза“. Председателят на Върховния касационен съд (ВКС) е наречен „благодетел“, а делото, гледано от съдия от Софийския районен съд (СРС), „порочно“. Делото е трудово и се отнася за уволнен служител на ВКС. Авторитетът на съдията, за чиято работа се публикуват внушения, не бива ефективно защитен. Така конкретни медии, целейки главно уязвяване на председателя на ВКС, уронват престижа на редови съдия.

  • Липсата на реакция от страна на ВСС на едно от най-скандалните за тази година вмешателства в работата на конкретен съдия след изказване на Председателя на КПКОНПИ по повод отправено от Софийски градски съд (СГС) преюдициално запитване към Съда на Европейския съюз (СЕС) относно това доколко българското законодателство за гражданската конфискация съответства на правото на ЕС. Нещо повече, дори след като е отправен сигнал до съдийската колегия на Съвета, колегията не успя да стигне до решение „дали да изрази позиция“, тъй като само половината от членовете ѝ гласуват „за“. ВСС се оказва неспособен да отговори на тази недопустима намеса в работата на съда и флагрантното нарушение на принципа на разделение на властите. Висш представител на държавен орган си позволява, инструментализирайки определени медии, публично да порицава съдия за това, че действа в рамките на своята компетентност и да „съветва“ останалите съдилища какво следва да правят[1].

Реакциите на ВСС по правило са последващи и непоследователни, а когато нападките са от представител на държавен орган, изглежда, че има проблем при постигането на съгласие за необходимостта от реакция и категоричността на позициите.

Действия на ВСС при ключови назначение в съда и прокуратурата

Едно от ключовите правомощия на колегиите във ВСС е изборът на административни ръководители в органите на съдебната власт. Това е така, защото от административния ръководител в голяма степен зависи цялостният облик и работа на конкретната структура, а и на тези под нея, ако става дума за по-висока инстанция.

Разпоредбите на Конституцията и Закона за съдебната власт се спазват, но когато е необходимо да се защити, повиши или назначи определен магистрат, законите не действат равнопоставено, а комисиите на ВСС невинаги демонстрират последователност и предвидимост в действията си. Редица примери за ключови избори на председатели на съдилища оставят сериозното убеждение, че зад тези действия на ВСС стоят изцяло политически и икономически интереси. В самото начало от мандата си настоящият състав на ВСС имаше възможност да ревизира спорната процедура за председател на Върховния административен съд. Вместо това членовете на съвета просто я потвърдиха, без да изискат проверка на съмнителни имуществени сделки на избрания кандидат. При избора на председател на Софийски градски съд (СГС) стана ясно, че няма как получилият подкрепата на редовите съдии кандидат да бъде избран от Висш съдебен съвет, в който в съдийската колегия има повече представители на политиците, отколкото на съдиите. Затова проблемът с избора на председател на СГС и на всеки друг ключов от политическа гледна точка съд (поради делата, които гледа) ще става по политически почин.

Във връзка с изборите на административни ръководители в прокуратурата, ПК на ВСС действа както и по отношение на други решения в нейните правомощия – с последователно единодушие. Прегледът на протоколите и разпечатките от компютъризираната система за гласуване на решенията разкрива, че ПК гласува като един човек. Рядко са налице задълбочени и критични дискусии. Макар пълното единомислие сред толкова магистрати да не е невъзможен резултат, то е по-скоро последица от структурен проблем в устройството на прокуратурата. Резултатите от изборите за административни ръководители, особено на ключови прокуратури, са често предизвестени. В случаите, когато присъства елемент на изненада (например оттегляне от предстоящ избор), той изглежда, че обикновено се дължи на предварително направени уговорки, които просто се формализират чрез ВСС и са част от стратегически размествания и смяна на ландшафта на важни за функционирането на държавата прокуратури. „Личните причини“ се превръщат в мощен двигател в тази динамика.

Натовареност и бюджет на съдебната власт

Паралелно с това дори рутинните действия като работата по бюджета или по натовареността на съдилищата срещат нежелание за подобрение. Така с течение на времето първоначалните високи очаквания и надежди на професионалната общност за по-добро и смислено администриране на съдебната власт изглеждат все по-неоправдани.

Нещо повече, някои от комисиите (например що се отнася до натовареността на различните органи на съдебната власт и реформирането на съдебната карта) показват ретроградност, пренебрегвайки работата, извършена от предишния състав на ВСС. По-конкретно, така изработената и действаща система за натовареност на магистратите е на път да бъде заменена с архаична такава вместо надградена.

В заключение

Свръх функциите, с които е натоварен ВСС, го лишават от възможността ефективно да администрира съдебната власт. Липсата на ясна визия и стратегия за работата, включително публично достъпна годишна програма и приоритети, обрича Съвета на хаотично функциониране и неадекватно планиране на средствата. По този начин понятия като „програмно бюджетиране” остават на ниво евфемизъм, а бюджетният процес е воден от силна инерция през годините. Това, от своя страна, означава и невъзможност за обективно отчитане на постигнатото – годишните доклади на ВСС не се основават на предварително зададени приоритети и контролни индикатори. Изготвянето им е просто неизчерпателно изброяване на решения на Съвета без анализ и възможност за корекция и включване на магистратска общност.

  • Изследването е на Института за пазарна икономика
  • Пълният текст на изследването четете тук.

About De Fakto

Проверете също

Медии и журналисти ще потънат в дела

  Сбъдва се мечтата на държавните  институции да получат достъп до източниците  на инфорамция Лилия …

Корупцията като шоу*

  Анастас Добрев При минимално интелектуално усилие се разбира, че схемата, описана от Банов, е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.